Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 11.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4276/2025
Вид
Решение № 102
Подписан
11.02.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.6 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • §6,т.73 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120204276 по описа за 2025 година Делото е образувано по жалба на адв.П. Б. П. САК, действащ в качеството си на пълномощник на С. И. В. с ЕГН ********** от гр.Б. срещу наказателно постановление №25-4058-001367 от 10.10.2025г издадено от началник сектор в ОДМВР-Бургас „Специализирани полицейски сили“ – Бургас, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП и на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 500 (петстотин) лева.

Жалбоподателят сочи, че са налице съществени противоречия и неясноти относно извършеното нарушение. Сочи, че техническата неизправност не е констатирана с техническо средство, а е установено само и единствено по силата на субективната преценка на наказващия орган. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски и направени разходи за пътни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2025г, около 14,28 часа, в гр.С., по ул.“В. П.“ до № ..., с посока на движение към ул.“А.“, водач на лек автомобил марка „Форд“ модел „Мустанг“ с рег.№ ... управлявала собствения си автомобил и били спрян за 1 проверка от свидетеля А. Б. на длъжност старши полицай към ОДМВР-Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“–Бургас. По време на проверката се установило, че водачът собственик на автомобила е жалбоподателят С. И.

В. с ЕГН ********** от гр.Б.. При огледа на автомобила свидетелят Б. установил визуално, че шумозаглушителните устройства (две на брой съгласно техническата характеристика на автомобила) изцяло липсват. Счел, че това е недостатък съгласно т.8.1.1 б.“б“ от Приложение №5 към чл.31 ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, представлявала опасна техническа неизправност. Направил снимки със РСОД-219. Към проверката е била приложена и техническа спецификация ведно с графика (ауспуховна тръба и шумозаглушител), както и снимките направени с РСОД. Видното приложената документация за МПС от същата марка и модел, а именно „Форд“ модел „Мустанг“ произвеждан в периода от 30.03.2015г до 02.10.2017г е трябвало да имат два броя крайни заглушители –гърнета, монтирани и изведени в дясната и лявата част на задната броня на автомобила. Преглеждайки приложените снимки ясно се вижда, че управляваният от жалбоподателя автомобил е без два броя крайни шумозаглушители. При тези констатации свидетелят Б. съставил на жалбоподателя АУАН №4379997от 20.09.2025г за нарушение н а чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №4379997 от 20.09.2025г, възражение по акта, заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,свидетелските показания на актосъставителя Б. и др.

Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Възраженията на самия жалбоподател са насочени към правната страна на спора При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесет дневния срок за обжалване по чл.59,ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Настоящият състав, като инстанция по 2 същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл.34 ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателнот о постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. От фактическа страна е описано по ясен и недвусмислен начин, че МПС е с липсващи шумозаглушителни устройства. Наказващият орган е приел, че това представлява о п а с н а неизправност и е цитирал това в наказателното постановление.Логично липсата на шумозаглушителни устройства представлява неизправност на това устройство, поради което нарушението е описано по начина,предвиден в чл.42 и чл.57 ЗАНН. В случая се касае за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. От показанията на свидетеля Б., който лично е извършил проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил, се установява, че е липсвала и з ц я л о шумозаглушителна система, а именно шумозаглушителните устройства. Свидетелят лично е възприел, че липсват такива устройства, а на тяхно място са монтирани тръби. Съдът напълно кредитира показанията насвидетеля Б., който категорично заявява, че неизправността на автомобила е била констатирана от него. При така установеното от фактическа страна безспорно се доказва, че на 20.09.2025г. около 14,18 часа жалбоподателят е управлявал в гр.С., по ул.“В. П.“ до № ..., с посока на движение към ул.“А.“, лек автомобил марка „Форд“ модел „Мустанг“ с рег.№ ... с липсваща изобщо шумозаглушителна система при липса на шумозаглушителни устройства.

Съгласно т.8.1.1 от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства във връзка с Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, изначалната липса на системата за намаляване на шума е неизправност, която се оценява както като значителна, така може да бъде оценена и като опасна. Следователно възраженията на жалбоподателя, че липсата на шумозаглушителни устройства не представлява опасна 3 неизправност по смисъла на §6,т.73 от ДР на ЗДвП, са неоснователни.

Налице е специален нормативен акт, в който именно такава неизправност е определена като „значителна“ или „опасна“. Без правно значение е и обстоятелството, че автомобилът е минал технически преглед, тъй като за настоящото производство от значение е състоянието му към 20.09.2025г. В случая липсата на шумозаглушителни т е устройства на управлявания от жалбоподателя автомобил е била оценена от АНО като опасна неизправност.

При безспорно установените по делото факти, правилно АНО е приложил нормата на чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП. В тази връзка съдът не споделя изложеното от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на НП, поради това, че при извършването на проверката не бил замерен шумът на автомобила.

Жалбоподателят е бил санкциониран за това,че при извършване на проверката от свидетеля Б . е било констатирано, че липсват „шумозаглушителните устройства“, а не за това, че нивото на шум е надвишавало допустимите изисквания. След като контролните органи са установили, че липсва шумозаглушителна система правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за налична опасна неизправност на автомобила, като не е било необходимо да се извършват каквито и да било замервания.

Установената липса на шумозаглушители води до безспорен извод за осъществен състав на нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП,като фактическият състав на нарушението не включва установяване на нивото на шум на автомобила, управляван с липсващи шумозаглушители. Предвид установеното нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП АНО правилно е приложил санкционната норма на чл.179 ал.6, т.3 ЗДвП като относима в настоящия случай. Съгласночл.179 ал.6, т.3 ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от 500 лева–при констатирана опасна неизправност. Посочената санкционна разпоредба предвижда фиксиран размер на наказанието глоба, а именно 500 лева.

Правилно АНО е наложил наказание именно в този размер, като е взел предвид, че в случая съгласно т.8.1.1 от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства във връзка с Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни 4 средства, липсата на шумозаглушители на управлявания от жалбоподателя автомобил, представлява опасна неизправност.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното по-горе, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4058-001367 от 10.10.2025г издадено от началник сектор в ОДМВР-Бургас „Специализирани полицейски сили“ –Бургас, с което на С. И. В. с ЕГН ********** от гр.Б. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП и на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 500 (петстотин) лева или 255, 65 евро.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5