Решение № 1744 от 16.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1744 гр. София, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20251110211917 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на ***** ООД срещу НП № 22-2500356/09.07.2025г. , издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. София , с което на основание чл. 413 /2 / КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. - за това, че на 23.04.2025 г. в изпълняван от него строителен обект в София в кв. *** , в качеството на работодател и строител , не обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети контурите на 2 – ра етажна плоча в строителния обект , като не осигурил приспособления - съоръжения, ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака и средно или главно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение , в резултат на което работещите били изложени на риск от трудова злополука поради риск за падане от височина на хора и предмети - нарушение на чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 / 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / Наредба № 2 /2004 г/ .

1

С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения , обусловили неяснота при индивидуализиране на нарушението и наказване на едно и също нарушение три пъти с отделни НП . Претендира се също и маловажност на нарушението по НП по чл. 28 ЗАНН . В с.з. се оспорва изводът , че жалбоподателят е имал качеството на работодател - строител по см. на ДР на Наредба № 2 / 2004 г. .

Представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание оспорва изцяло основателността на жалбата . Претендира се присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт по делото .

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие за установено следното като факти по делото :

На 23. 04. 2025г. на процесния строителен обект по см. на пар. 1 т. 13 от ДР на Наредба № 2 /2004г и пар. 5 т. 39 от ДР на ЗУТ в София , кв. *** , изпълняван от жалбоподателя като строител по см. на пар. 1 т.2 ДР на Наредба № 2/2004г и чл. 163 ЗУТ , от органите на инспекцията по труда била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство .

В хода на проверката на място от информацията на информационната табела по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г бил установен възложителят. А от представен договор за възлагане от възложителя на строителство на обекта жалбоподателят бил установен като строител на обекта . Проверени били двама работника, установени в обекта , за които било установено , че са наети от жалбоподателя по трудов договор.

2

В хода на проверката на място бил извършен оглед на сграда от строителния обект

, при който било установено

,че жалбоподателят не е обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети контурите на 2 – ра етажна плоча в строителния обект, като не осигурил приспособления - съоръжения, ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака и средно или главно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение , в резултат на което работещите били изложени на риск от трудова злополука поради риск за падане от височина на хора и предмети.

Необезопасяване било установено и по отношение на стълбищни рамене от 1-5 етаж и асансьорни шахти от 1- 5 етаж .

За констатираното при проверката е съставен протокол за резултат от извършена проверка за периода 23.04. 25 – 16 . 05. 2025г и акт - разпореждане за спиране на СМР в проверения строеж и въз основа на това е съставен актът по делото за установяване на нарушение на чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 /2004г.

Приложени към преписката са също констативен протокол за отстраняване на установените нарушения при обезопасяване на обекта , копие на процесната информационна табела по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г , снимки на обекта , декларации за трудовото правоотношение между установени на мястото работници и жалбоподателя като работодател .

Въз основа на посочените материали впоследствие е издадено обжалваното НП.

По отношение на доказателствата по делото :

Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал - показанията на свидетеля – актосъставител по делото Р.

А. , изброените протокол за проверка , акт за спиране на СМР в проверения строеж, договор за възлагане на жалбоподателя от

3 възложителя на строителство в обекта , констативен протокол за отстраняване на установените нарушения при обезопасяване на обекта , копие на процесната информационна табела по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г , снимки на обекта , декларации за трудово правоотношение и останалите документи , приложени към административнонаказателната преписка .

По отношение на правната страна по делото :

При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за неоснователна . НП следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението .

Съгласно чл. 275 и чл. 276 КТ - работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени в съответствие с нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Според чл. 60 ал.1 от приетата на осн. чл. 276 КТ Наредба № 2 / 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).

А според чл. 61 от Наредбата паданията от височина при осъществяването на СМР се предотвратяват чрез приспособления 4

(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Според пар. 1 т.18 от ДР на Наредба № 2 и пар.1 т. 9 от ЗЗБУТ минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и пониски от минималните изисквания.

Съобразно изложеното и установеното по делото, че жалбоподателят, в качеството на строител и работодател по см. на пар. 1 т.2 ДР на Наредба № 2 вр . чл. 163 ал.1 ЗУТ и пар. 1 т.1 ДР КТ , в нарушение на посочените разпоредби не обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети процесната етажна плоча , като не осигурил приспособления - съоръжения, ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение , в резултат на което работещите в обекта лица били изложени на риск от трудова злополука законосъобразно с НП е прието , че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 413 ал. 2 КТ вр. чл. 60 ал.1 и чл.

61 от Наредба № 2 / 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

Според посочената разпоредба - работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в съответствие с нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд , ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

За неоснователно съдът прие възражението за това, че не е установено качеството на работодател – строител на жалбоподателя като субект на нарушението по НП . Посоченото възражение е в противоречие с 5 приобщените по делото непротиворечиви доказателствени материали , въз основа на които жалбоподателят е санкциониран на осн. чл. 413 ал. 2 КТ вр. чл. 61 от Наредба № 2 в качеството му и на строител, и на работодател по см. на пар. 1 т.2 и т.10 ДР на Наредба № 2 вр. чл. 163 ал.1 ЗУТ и пар. 1 т.1 ДР КТ . Извън представения договор за възлагане на строителството от възложителя на жалбоподателя не са събрани други доказателства за това , че жалбоподателят не е бил строител , а бил подизпълнител на строежа по см. на пар. 1 т.7 ДР на Наредба № 2 и чл. 163 ал.4 ЗУТ. Поради това удостовереното от съдържанието на информационната табела по чл. 12 и чл. 13 от

Наредба № 2 /2004г се явява опровергано .

Без уважение съдът прие, че следва да се остави искането за определяне на нарушението по акта като маловажен случай , тъй като видно от разпоредбата на чл. 415в КТ маловажно по см. на КТ нарушение е това , което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работника или служителя , какъвто не е случаят по делото, доколкото рискът за здравето на работещ на обекта , обусловен от липсата на обезопасяване , в случая , съобразно характера на дейността, представлява значима вредна последица пречка за определяне на нарушението като маловажно.

За неоснователни съдът прие и възраженията за нарушено право на защита, тъй като във връчения на жалбоподателя акт за установяване на нарушението е изложено подробно описание на обстоятелствата от значение по делото , индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се налага административна отговорност . Съдържанието на акта е възпроизведено и в обжалваното НП , поради което несъстоятелни са възраженията , че жалбоподателят не е могъл за разбере кое е нарушението и основанието за административното наказване.

Процесното задължение за осигуряване при строителни и монтажни работи на височина на безопасност от падане на хора или предмети възниква за всяко място на строежа , за което има опасност от падане 6 на хора или предмети , поради което не може да бъде уважено и възражението , че отделното санкциониране за всяко необезопасено по реда на Наредбата място в строежа е в нарушение на закона.

Съобразно изложеното и като взе предвид , че определеният размер на санкцията е към минималния и явно не се явява прекомерен , спрямо тежестта на нарушението - значително необезопасяване на площи от строеж , също при отчитане на вида на търговска дейност, правноорганизационната форма и обусловеното от тях имущественото състояние на жалбоподателя по делото , съдът прие , че в частта относно санкцията НП също следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 70 евро .

По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НП № 22-2500356/09.07.2025г. , издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. София , с което на основание чл. 413 /2 / КТ на жалбоподателя ***** ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

7

ОСЪЖДА ***** ООД да заплати в полза на

ИА „ Главна инспекция по труда“ сумата от 70 евро - разноски за участие на юрисконсулт по делото .