Решение № 369 от 17.06.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Силистра, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20253420101477 по описа за 2025 година

Ищеца, Р. Д. Т. с ЕГН:**********, твърди, че е сключила ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9703142001 / 08.02.2024 г. с "В..БГ" ЕООД, по силата на който е получила сумата в размер на 200 лева, при ГПР 0%, годишен лихвен процент- 0%. Също така твърди, че на 08.03.2024г. е сключила анекс към договора за удължаване на срок от дата 08.03.2024 година до 08.04.2024 година. За извършената промяна е заплатила такса от 46.40 лева. Също така твърди, че два дни преди падежа е заплатила сумата от 200 лева с което е погасила задължението си по кредита изцяло.

Счита, че заплатената от нея „такса за удължаване “ по АНЕКС за удължаване на срок от дата 08.03.2024 година към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9703142001 / 08.02.2024 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП по следните съображения:

На първо място, счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл.10а ал. 1 от ЗПК. Счита, че услугата „такса за удължаване“, представлява услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства. Т.е тази услуга по своята по своята същност представлява дейност по управление на кредита и е в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК. Също така счита, че заплащането на тази такса е в разрез с добрите нрави и води до нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД.

На следващо място, счита, че така уговорената допълнителна такса е 1 нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

По изложените съображения моли съда да прогласи недействителността на клаузата за заплащане на такса за удължаване на срока, както и да осъди ответника да и заплати сумата от 46,40 лева, като недължимо платена.

Претендира присъждане на разноски.

Представя писмени доказателства.

Ответникът, „В. БГ“ ЕООД с ЕИК:................, чрез процесуалния си представител, дава отговор на исковата молба. Счита иска за неоснователен.

Признава твърденията на ищеца, че договора е бил сключен и, че ищцата е заплатила предсрочно сумата по него и таксата от 46,40 лева за удължаване на срока.

Претендира присъждане на разноски.

Предявен е иск по чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК.

След като съобрази представените и събрани в производството доказателства, съдът прие за установено следното: хода на

От представените писмени доказателства се установява, че действително ищеца и ответника са сключили договор за потребителски кредит № 9703142001 / 08.02.2024 г. , по силата на който ищцата е получила сумата в размер на 200 лева, при ГПР 0%, годишен лихвен процент- 0%. На 08.03.2024г. е бил сключен анекс към договора за удължаване на срок от дата 08.03.2024 година до 08.04.2024 година. За извършената промяна ищцата е заплатила такса от 46.40 лева. Два дни преди падежа, ищцата е заплатила сумата от 200 лева с което е погасила задължението си по кредита изцяло.

Съгласно общите условия на сключения договор, е била предвидена възможност за допълнителна услуга към договора за кредит, а именно удължаване на срока на договора. Съответно за тази услуга е била предвидена и такса, съобразно тарифата на ответника. Преди настъпването на падежа на задължението, ищцата се е възползвала от тази клауза в договора и е поискала удължаване на срока с тридесет дни, заплащайки таксата съобразно тарифата в размер на 46,40 лева. При това положение срока на договора е бил удължен с тридесет дни при което ищцата не е изпаднала в забава и договора е продължил действието си при същите условия/ на практика безлихвен кредит/. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда възможността кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги по кредита. В конкретния случай събраната от него такса е именно такса за допълнителна услуга изразяваща се в удължаване на срока без да се изпада в забава и без да 2 се начислява какъвто и да било вид лихва. Следователно са били на лице всички предпоставки, посочени в ЗПК за събирането на такава такса и тя е законосъобразна. След като е такава, то съдът не следва да обсъжда и останалите направени от ищеца възражения за недействителност на таксата и договора за кредит.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК в полза ответника следва да се присъдят и извършените от него разноски в размер на 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, СРС,

РЕШИ:

Отхвърля предявения иска от Р. Д. Т. с ЕГН:********** за обявяване на недествителността на клауза за удължаване на срока по договор за потребителски кредит № 9703142001 / 08.02.2024 г., сключен между нея и „В. БГ“ ЕООД с ЕИК:...............

Отхвърля предявения иска от Р. Д. Т. с ЕГН:**********, срещу „В.

БГ“ ЕООД с ЕИК:..................., за заплащане на сумата от 46,40 /Четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева с равностойност 23,72 /Двадесет и три евро и седемдесет и два цента/ евро, представляваща получена без основание такса по договор за потребителски кредит.

Осъжда Р. Д. Т. с ЕГН:**********, да заплати на „В. БГ“ ЕООД с ЕИК:................, сумата от 100/Сто/ евро, представляваща извършени разноски в хода на производството.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 3