Определение № 3859 от 14.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3859 гр. София, 14.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Геновева Николаева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002104582 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 260127 от 07.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 8197/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е потвърдено решение № 79475/ 30.04.2020 г. по гр.д. № 12079/2019 г. на СРС, 26 състав, с което съдът е осъдил Н. И. Т. да преустанови действията си, с които пречи на Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. да упражняват необезпокоявано правото си на собственост върху имот с идентификатор ***, като премахне посадените в собствения му поземлен имот с идентификатор *** тринадесет броя дървета.

В хода на процеса първоначалният ответник Н. И. Т. е починал и в процеса са конституирани като негови правоприемници Н. Н. Т. и Я. Н. Т..

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Н. Н. Т. и Я. Н. Т., представлявани от адвокат П., с оплакване за неправилност. Поддържат, че въззивното решение е неправилно, че съдът е допуснал нарушения на материалния и на процесуалния закон. Поддържат, че за част от дърветата следва да има проведена административна процедура за разрешаване премахването им, а такава не се установява по делото. Поддържат още, че по делото не се установява, че дърветата пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху имота.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че решението следва да бъде 1 допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочват следните въпроси като правни :

1. В хипотезата на заведен съдебен иск по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС, отнасящ се до дървесни видове под режим на закрила, при постановяване на решението си, следва ли съдът да вземе предвид обстоятелството, че не е дадено по съответния административен ред писмено разрешение за премахването на тези дървета, дори отстоянията по чл. 52 от ЗС да не са спазени? Поддържа се противоречие с решение № 482 от 03.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6271/2007 г., III г. о. и решение № 60098 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 812/2021 г. на II г.о. на ВКС.

2. Следва ли да се съберат служебно от съда доказателства относно приложението на императивни материалноправни норми (каквито са и тези, даващи закрила и определящи специален ред за премахването на определени дървесни видове), в случай че никоя от страните не е изложила оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, или в случай, че никоя от страните не е поискала събирането на тези доказателства? Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Следва ли при представени данни и/или при направено от някоя от страните възражение за наличието на дървесни видове, намиращи се под закрилата на закона, съдът да назначи служебно експертиза по делото, която да определи дали са налице такива дървета, в случай че страната представила данните и/или направила възражението не е направила съответното доказателствено искане? Този въпрос е поставен при твърдения за предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по касация Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В., представлявани от адвокат И., оспорват касационната жалба като неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна- ответници по негаторен иск, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при 2 извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е посочил, че по делото се установява безспорно, че страните са собственици на двата съседни имота, описани в исковата молба. Приел е още за установено от изслушаната СТЕ, изготвена от в.л. Т., че дърветата от вида явор достигат до височина до 40 метра, липите – до 20 метра, вишните – до 9 метра, туята – до 15 метра, брезата – до 25 метра, както и че процесните дървета в имота на ответника се намират на следните разстояния от оградата между процесните имоти:

1)

Явор – на 2,12 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 5,50 метра, частично окастрен към датата на огледа;

2)

Липа – на 0,95 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 4,50 метра, частично окастрена към датата на огледа;

3) Вишна – на 1,95 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 3,50 метра;

4)

Ела – на 2,86 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 5,85 метра;

5)

Липа – на 0,85 метра от границата на имота на ищците, отсечена към момента на измерването, но с пораснали издънки (млади клонки) около дънера;

6)

Липа – на 1,20 метра от границата на имота на ищците, отсечена към момента на измерването, но с пораснали издънки (млади клонки) около дънера;

7)

Липа – на 2,54 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 10,80 метра;

8)

Бреза – на 0,90 метра от границата на имота на ищците, отсечена към момента на измерването, но с пораснали издънки (млади клонки) около дънера;

9)

Туя – на 2,85 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 10,70 метра;

10) Ела – на 1,60 метра от границата на имота на ищците, с височина към 3 момента на измерването от 6,30 метра;

11) Бреза – на 2,60 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 10,80 метра;

12) Явор – на 2,47 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 5,90 метра;

13) Вишна – на 2,45 метра от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 5,50 метра.

По отношение на отсечените дървета вещото лице е пояснило, че е характерно за широколистните дървета да имат издънки, поради което за премахване на дървото трябвало или да се изкорени останалият пън или да се третира с хербициди.

Съдът е обсъдил изслушаните допълнителни и комплексни експертизи пред въззивната инстанция, съгласно които отстоянието между отсечените дърветата в имота на ответника и оградата било, както следва :

5) Липа – отсечена преди първоначалната експертиза, с пораснали млади клони; разстоянието от най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 0,98 метра;

6) Липа – отсечена преди първоначалната експертиза, с пораснали млади клони; разстоянието от най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 1,35 метра;

7) Липа – отсечена през 2021 г., с пораснали млади клони; разстоянието от най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 2,68 метра;

8) Бреза – отсечена преди първоначалната експертиза, с пораснали млади клони; разстоянието от най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 1,02 метра;

10) Ела – отсечена през 2021 г.; разстоянието от най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 1,70 метра.

Според вещото лице Н., изчисленото отстояние от сърцевината на дърво № 4 (ела) до оградата на съседния имот е 2,91 метра, а за дърво № 9 (туя) е 3,01 метра.

От следващата експертиза- повторната комплексна - съдът е установил, че средното разстояние от дърво № 9 (туя) до оградата било равно на 3,00 метра, а разстоянието от кората на дървото до оградата било 2,70 метра, а средното разстояние от дърво № 4 (ела) до оградата било равно на 2,945 метра, а 4 разстоянието от кората на дървото до оградата било 2,84 метра. Според изложеното в тази експертиза останалите дървета, предмет на делото, са били отсечени. Върховете на двете разклонения на дърво № 9 (туя) били отрязани, а кореновата система на това дърво била плитка. В тази връзка експертите са констатирали, че можело да се очаква нападение от гъбни, насекомни и други заболявания, които предизвикват гниене на сърцевината и при по-силен вятър дървото можело да се откърши и падне, включително и да събори къщата в имота на ищците. В експертизата е посочено, че и върхът на дърво № 4 (ела) бил отрязан, като също се очаквало нападение от вредители, което може да доведе до скършване при ветролом и снеговал. Според вещите лица не можело да се предотврати нападението от вредители на двете дървета с отрязани върхове – дърво № 4 (ела) и дърво № 9 (туя).

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че съгласно практиката на ВКС /решение № 60/29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г. на II Г.О. на ВКС/ преценката за отстоянията, които трябва да бъдат спазени съгласно чл. 52 ЗС, се извършвала съобразно с височината, до която достига съответният дървесен вид. Посочил е, че по аргумент от чл. 94 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, високи са дърветата с височина над 5 метра. Извел е извод, че в разглеждания случай всички дървета, предмет на негаторния иск, принадлежат към дървесни видове, които могат да достигнат височина над 5 метра, поради което представлявали високи дървета. Посочил е, че на основание чл. 52 ЗС високите дървета не могат да се засаждат на разстояние по-малко от 3 метра от границата със съседния имот. Посочил е, че засаждането на дървета на отстояния, по-малки от предвидените по чл. 52 ЗС, винаги представлява пречка за упражняване на правото на собственост на съседа , като се е позовал на решение № 60/29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г. на II г.о. на ВКС. Съдът е посочил, че съгласно решение № 60098/14.01.2022 г. по гр.д. № 812/2021 г. на II г.о. на ВКС искове по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове под режим на особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако по установения ред е дадено писмено разрешение за премахването им. В тази връзка съдът е посочил, че с оглед вида на процесните дървета не намирала приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ , касаеща ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета. Съдът е обсъдил и разпоредбата на 63, ал. 2 ЗУТ, 5 съгласно която дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Приел е, че на основание чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ, приложим и към днешна дата съгласно § 20, т. 2 от ЗР на ЗУТ, дълготрайни декоративни дървета са дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и други. Позовал се е на практиката на ВКСрешение № 482/03.06.2009 г. по гр.д. № 6271/2007 г. на III г.о. – съгласно която чл. 63, ал. 2 ЗУТ намира приложение и за дървета, разположени в частни имоти. Въпреки това е посочил, че доколкото съдът не е постановил извършване на отсичане или изкореняване на дърветата, а премахване, то не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ , в който смисъл е било постановено определение № 68/13.02.2020 г. по гр.д. № 2827/2019 г. на II г.о. на ВКС.

Съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, съгласно която могат да се преместват, отсичат или изкореняват, въз основа на писмено разрешение от кмета на общината, в изрично изброени случаи, общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в частни имоти и е извел извод, че същата не намира приложение към разглеждания случай, тъй като спорът касае дървета, находящи се в частен имот и не се установявало същите да са вписани като картотекирани. По нататък съдът е посочил, че съгласно практика на ВКС /решение № 61/16.10.2020 г. по гр.д. № 2827/2019 г. на II г.о. / преценката за това дали е спазено отстоянието по чл. 52 ЗС се извършвала с оглед разстоянието от центъра на дървото до оградата между имотите, доколкото центърът на дървото определял посаждането.