Решение № 265 от 03.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Плевен, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430105157 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК. за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба е подадена от *** представлявано от *** Й.В.В., против Е. Ю. Ц. ЕГН **********, и Д. К. Ц., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: от Е. Ю. Ц. - сумата от 862,66 лв. - главница, за периода 01.11.2022 г. 30.04.2024 г.; 91,30 лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода 04.01.2023 г. - 04.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, и от Д. К. Ц. - сумата от 287,55 лв. - главница, за периода 01.11.2022 г. 30.04.2024 г.; 30,43 лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода 04.01.2023 г. - 04.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата,

1 за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2087/25.06.2024г. по ч.гр.д. 3601/2024г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.

410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответниците са ползватели на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възраженията, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендира разноски.

Назначеният особен представител на двамата ответника счита, че искът се явява допустим и вероятно основателен на базата на представените по делото писмени доказателства.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 3601/2024г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 25.06.2024г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 2087/25.06.2024г., връчена на двамата длъжника по реда на чл.

47 ал. 5 ГПК. С разпореждане на заповедния съд е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.

От представените по делото ***, е видно, че на К.Д.Ц., през време на брака му, са прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане общо ¾ ид.ч. от процесното топлофицирано жилище. След смъртта на К.Д.Ц., негови *** са ответниците Е. Ю. Ц. - ***, и Д. К. Ц.- ***, които са станали *** на процесното жилище на адрес: ***, при следните квоти – *** – за ¾ ид.ч., а *** – за ¼ ид.ч. По делото са представени 15 бр. фактури за ползвана ТЕ в имота на ответниците, които обхващат исковия период 01.11.2022 г. - 30.04.2024 г., обобщени в две справки, издадени от ищеца – справка за главницата от 1150.21лв., разпредЕ. по компоненти: за отопление без ИРУ – 148.47лв.;, за ТЕ, отдадена за сградна инсталация – 165.52лв., БГВ – 794.82лв., и за дялово 2 разпределение – 41.40лв. Ищецът е представил ОУ още в заповедното производство, прието в настоящето исково такова, няма данни по делото ответниците да са ги оспорили след тяхното публикуване, в тях липсват неравноправни клаузи и те са съобразени и със съдебната практика на национално и европейско ниво. Представени са протоколи от 22.05.2015г. от ОС на ЕС на адрес ***, за избор на топлинен счетоводител ***, Договор от 28.05.2015г. между топлинния счетоводител *** и ЕС, *** за отчитане на разходите за ТЕ, споразумителни протоколи от 10.08.2002г. между ищеца и посочения от ЕС топлинен счетоводител за извършване на разпределението на ТЕ за ЕС, протокол от 28.05.2015г. за изравняване на водомерите за топла вода към тази дата, съгласно който няма посочени изключени от разпределение водомери.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказателствата, представени от ищеца, съобразени от съда в своята цялост и последователност, сочат, че за процесния период 01.11.2022 г.

- 30.04.2024г. ответниците са били *** на имота, за който се претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца, и то при посочените права - Е. Ю. Ц. – за ¾ ид.ч., а Д. К. Ц. – за ¼ ид.ч. Понятието "потребител на топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката, в който, съгласно чл. 153, ал. 1, всички *** и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Ето защо, и с оглед представените договори за покупко-продажба и удостоверение за ***, съдът приема, че ответниците са "потребители" по силата на приложимата нормативна уредба и се явяват потребители на 3 топлонергия за битови нужди. Ирелевантна е липсата на договор между страните по делото, каквото възражение се прави от представителя на ответниците - между страните са налице договорни отношения съгласно чл.

153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответниците или техния наследодател. В случая е налице е колективна услуга, която се ползва от всички *** в сграда-етажна собственост, като няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/, нито ЕС да е направила постъпки в тази насока. По делото са представени доказателства, неоспорени от ответниците, че същите са *** на имота, имотът е бил топлофициран, както сочи протоколът на ОС на ЕС. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички *** и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.

Съдът намира, че следва да цени отчетеното от топлинния счетоводител отдадено количество ТЕ за аб. номер 17424 на АС, на базата на които са начислени сумите, посочени във фактурите , издадени от ищеца.

Задължението за плащане на тези фактури, съгл. чл.31, ал.1 от представените в заповедното производство Общи условия, е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

При така установеното, се налага общ извод, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в процесния топлофициран имот в ***, за която следва да бъде ангажирана разделната отговорност на ответниците, като потребители, в общ размер на 1150.21лв. – главница, или за ответницата – 862.66лв, а за ответника – 287.55лв. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответниците, но в случая такова не се твърди.

Съгласно цитираната разпоредба на чл.31, ал.1 от ОУ и на основание 4 нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници, възлиза в размер на 91.30 лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода 04.01.2023 г. - 04.06.2024г. – за ответницата, и на 30.43лв. за същия период за ответника.

Поради всичко дотук изложено, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство, възлизащи на: 50.00лв. - държавна такса;

400лв. - депозит за особен представител; и 100лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 550.00лв., които разпределени, съобразно ид.ч. на ответниците са, както следва: 412.50лв. - за ответницата и 137.50лв. - за ответника. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.

№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 75.44лв. Доколкото в случая се претендира разделност на вземането при равни права, отделно всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва:

56.58лв. - за ответницата и 18.86лв. - за ответника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Е. Ю. Ц. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 862,66 лв. - главница, за периода 01.11.2022 г. - 30.04.2024 г.; 91,30 лв. мораторна лихва върху главницата, за периода 04.01.2023 г. - 04.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2087/25.06.2024г. по ч.гр.д.

3601/2024г. на ПлРС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Д. К. Ц., ЕГН 5

**********, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, 287,55 лв. - главница, за периода 01.11.2022 г. - 30.04.2024 г.; 30,43 лв. мораторна лихва върху главницата, за периода 04.01.2023 г. - 04.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2087/25.06.2024г. по ч.гр.д.

3601/2024г. на ПлРС.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Е. Ю. Ц. ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 412.50лв., и разноски по ч.гр.д. № 3601/2024г. на ПлРС в размер на 56.58лв.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д. К. Ц., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 137.50лв., и разноски по ч.гр.д. № 3601/2024г. на ПлРС в размер на 18.86лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6