Определение № 3745 от 16.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3745 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512330 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е производство по подадена жалба, наименовано „възражение“ по чл. 423 ал. 1, т. 1 ГПК с вх. № 261666 от 31.07.2025 г., подадено от И. С. И. и по „възражение“ по чл. 423 ал. 1, т.

1 ГПК“ с вх. № 261672 от 31.07.2025 г. подадено от О. Б. С.А срещу заповед № 23963 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 39872/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, както и срещу и издадения въз основа на нея изпълнителен лист рег. № 9955/22.04.2025г.

Във възраженията се поддържа, че издадената заповед за изпълнение и последващият изпълнителен лист са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаване на длъжника от възможността да упражни правото си на защита. Излага се, че с посочената заповед е разпоредено длъжниците да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия, лихви и разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, като процесното вземане е било погасено чрез извършено плащане преди постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и за което изрично длъжника О. Д. в подаден по реда на чл.414а ГПК възражние е направила изявление и представитела доказателства. Поддържа се, че длъжниците неправомерно не са били уведомени за остатъчните претенции на заявителя и не им е даден срок за становище и ангажиране на доказателства, а съдът е издал изпълнителният лист.

Посочва се още, че въпреки дадените от съда изрични указания, заявителят не е уточнил основанието, периода и разпределението на вземането спрямо всеки от длъжниците при режим на разделна отговорност, което обуславя незаконосъобразност на издадения изпълнителен лист в обжалваната част. При тези данни се поддържат, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което се иска приемане на възражението по чл. 423 ГПК, спиране на изпълнението, както и обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

В изпълнение на дадените указания с разпореждане № 32610/17.12.2025 г., постановено по настоящото дело, И. С. И. и О. Б. Д., чрез процесуалния си представител, изрично заявяват, че не обжалват разпореждането на районен съд – София за издаване на изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по ч.гр.д. № 39872/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, а поддържат, че са налице предпоставките за допустимост и основателност на възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са били лишени от възможността да упражнят правото си на защита и да оспорят 1 вземането след становището на заявителя. Поддържат се, че в заповедното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпращане на длъжниците на становищата на заявителя, депозирани след подаденото от тях възражение по чл. 414а ГПК, с които за първи път са въведени твърдения за наличие на непогасен остатък от вземането под формата на претендирано юрисконсултско възнаграждение. Излага се, че макар длъжниците в законоустановения срок да са подали възражение по чл. 414а ГПК и да са представили доказателства за погасяване на всички задължения чрез извършени плащания, както и уточнителна молба относно разпределението на платените суми за всеки от тях, съдът е постановил издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист единствено въз основа на твърденията на заявителя, без да осигури възможност на длъжниците да се запознаят с тези твърдения, да ги оспорят и да ангажират допълнителни доказателства. Поддържа се, че по този начин е нарушен принципът на състезателност и равенство на страните по чл. 8 и чл. 9 ГПК, както и правото на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България и чл. 6 от ЕКПЧ, като допуснатото процесуално нарушение е довело до издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за суми, които не са били дължими, последващо образуване на изпълнително производство, налагане на запори и принудително събиране на значителни по размер суми, включително разноски по изпълнението.

Насрещната страна ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД получила препис от възраженията в законоустановения срок изразява становище, че подадените възражения са недопустими, а при условията на евентуалност – неоснователни. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл.

423, ал. 1 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била редовно и лично връчена на двамата длъжници, като единствено О. Д. е подала възражение, а до изтичане на преклузивния срок – И. И. не е подал такова. Навежда се и довод, че доколкото оплакванията фактически представляват частни жалби срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 407 ГПК, същите също са подадени след изтичане на предвидения двуседмичен срок, считано от връчването на поканите за доброволно изпълнение. В тази връзка се излага, че в заповедното производство не съществува задължение за съда да връчва всяко постъпило становище на заявителя, като единственият релевантен порок би бил нередовното връчване на самата заповед за изпълнение, каквото в случая не е налице. По отношение на издадения изпълнителен лист се поддържа, че съдът е извършил дължимата ограничена проверка по чл. 406, ал. 1 ГПК, съобразно разясненията в ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, като е установил наличието на редовен от външна страна изпълнителен титул и изпълняемо право. С оглед на изложеното се иска възраженията да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а при условията на евентуалност – да бъдат оставени без уважение като неоснователни, както и да се потвърди разпореждането за издаване на изпълнителен лист, с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на молителя и прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

По ч.гр.д. № 39872/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от13.08.2023г., с която е разпоредено И. С. С. И О. Б. Д. в условията на разделна отговорност, всеки по ½ част на кредитора „ТОПОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД суми за незаплатена цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,ведно със законната лихва върху същата, мораторна лихва, както и разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена редовно на двамата длъжници по реда на на чл. 45 ГПК – на И. С. И. на 20.08.2023 г. и на О. Б. Д. на 01.09.2023 г. и от който момент за същите е започнал да тече 1- месечния срок за подаване на възражение по чл.414 или 414а от ГПК. Видно от възражение с вх. № 2444744/01.09.2023г. О. Б. Д. е упражнила това свое правото си да подаде възражение по чл.414а от ГПК като е представила писмени документи и допълнителна уточнителна молба и писмени документи от 11.09.2023г. Няма спор, а и е видно, че другият длъжник И. С. И. не е упражнил правото си да подаде възражение по чл.414 или чл.414а от ГПК в преклузивния 1- месечен срок, който за него е изтекъл на 20.09.2023г.

2

Заповедният съд е изпълнил процедурата по чл.414а от ГПК като след връчване на възражението по чл.414а от ГПК подадено от О. Д. на заявителя по реда на чл.414а ал.4 от ГПК, постъпване на становище от страна на заявителя, на основание чл.414а ал.5 изр.2 от ГПК съдът се е произнесъл като на 17.04.2025г. е разпоредил издаването на изпълнителен лист за разноските, присъдени със заповед за изпълнение от 13.08.2023г. приемайки, че същите не са погасени чрез плащане.

Следва да се има предвид, че нормата на чл.423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията.

В производството по чл.423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извън инстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. В това производство съдът не проверява нито действителността на възникналото притезание, нито възражения за погасяването му преди образуване на делото или в хода на неговото производство.

Предвид посоченото, възраженията, с които е сезирана въззивната инстанция не се явяват такива по чл.423 от ГПК, доколкото нито се твърди, нито са представени доказателства за ненадлежно връчване на заповед за изпълнение на парично задължение от 13.08.2023г. по ч.гр.д. № 39872/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав или за невъзможност длъжниците своевременно да узнаят за нейното съдържание. В този смисъл липсва възражение, което да бъде прието по чл.414 или чл.414а от ГПК – О. Д. е реализирала това си право, а за И. И.- същото е преклудирано и не може тепърва за бъде упражнено /съдът не е бил сезиран и с искане за възстановяване на срок за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от И. С./.

Относно основните оплаквания за невръчване на становището на заявителя по чл.414а ал.4 от ГПК.

От съдържанието на разпоредбата на чл.414а от ГПК е видно, че не е предвидена двойна размяна на книжа между длъжника, който с възражението си по чл.414а от ГПК твърди да е погасил вземането предмет на заповедта и заявителя. След като е депозирано становище на заявителя по чл.414а от ГПК, заповедният съд се произнася по възражението и становищата като може да обезсили издадената заповед за изпълнение или да издаде изпълнителен лист за част/цялото вземане и което произнасяне подлежи на инстанционен контрол. Неръчването на становището на заявителя подадено по реда на чл.414а ал.4 от ГПК на длъжника, не е действие, което подлежи на самостоятелен контрол и неизвършването му няма за последица обезсилване на заповедта за изпълнение и/или издадения по реда на ал.5 чл.414а от ГПК изпълнителен лист. В този смисъл и жалбата срещу такова действие/бездействие е недопустима, още по – малко въз основа на такава може да се обезсили издадената заповед за изпълнение, каквото искане са отправили към съда жалбоподателите.

В горния смисъл единствения разумен и правен интерес от страна на жалбоподателите е да атакуват разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу тях.

Според разпоредбата на чл. 407 ГПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молба за издаване на изпълнителен лист, подлежи на обжалване в двуседмичен срок, който за ответника тече най – късно от връчване на покана за доброволно изпълнение. В настоящият случай И. С. И. твърди, че е получил съобщение за образувано изпълнително дело № 2025853044000587 въз основа на горецитирания изпълнителен лист на 10.7.2025г., а О. Б. Д. – на 09.07.2025г. и от които дати е започнал да тече 2- седмичния срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и който е изтекъл съответно за И. И. на 24.07.2025г, а за О. Д. – на 23.07.2025г.,а възраженията на жалбоподателите са депозирани на 31.07.2025г. т.е. след изтичане на преклузивния срок и поради което са недопустими.

Предвид изложените мотиви, подадените „възражения“ следва да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба – „възражение“ подадено от И. С. И. с ЕГН:

******** с вх. №261666/31.07.2025г. и жалба- „възражение“ с вх. №261672/31.07.2025г. от О. Б. Д. с ЕГН: ******** с искане за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №39872/2023г. по описа на Софийски районен съд, 127състав, на издадения въз основа на нея изпълнителен лист рег. №9955/22.04.2025г.