Разпореждане № 95 от 10.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 95 гр. Ловеч, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно наказателно дело № 20234300600123 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА НПК Производството е образувано по частна жалба с вх. № 30056/14.12.2022г. от Г. В. срещу Разпореждане № 2547/01.12.2022г. на РС – Плевен, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 20224430201692 по описа за 2022 година на РС – Плевен.

Съгласно Определение № 129/29.03.2023г. по ЧНД № 20238003200221 по описа за 2023 година на ВКС, като местно компетентен е определен ОС – Ловеч, поради невъзможност за сформиране на съдебен състав от ОС – Плевен.

По отношение на реда на проверка на въззивната жалба Първото задължение на съдията-докладчик по чл. 327 НПК е да провери подсъдно ли е делото на съда. Когато констатира, че делото не му е подсъдно, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 42 НПК. И само след положителното решаване на въпроса дали делото е подсъдно на съда е възможна промяна на местната подсъдност при наличие на условията по чл.

43 НПК. (Определение № 118 от 9.10.1998 г. на ВКС по н. д. № 487/98 г., II н. о., докладчик съдията Божидар Сукнаров)

1

По подсъдността на делото

Повдигнатото обвинение е за деяние по чл.44, ал.1, предл. първо НК с данни за извършване в гр.Плевен. Атакува се разпореждане на РС – Плевен.

Предмет на въззивното производство е правилността на Разпореждане № 2547/01.12.2022г. на РС – Плевен.

Съгласно Определение № 129/29.03.2023г. по ЧНД № 20238003200221 по описа за 2023 година на ВКС, като местно компетентен е определен ОС – Ловеч, поради невъзможност за сформиране на съдебен състав от ОС – Плевен.

От фактическа страна по сформирането на съдебен състав По постъпилата частна жалба въззивна жалба е образувано въззивно частно наказателно дело № 20234300600123 за 2023 година на ОС - Ловеч.

С последващи определения № 145/04.04.2023г., № 147/05.04.2023г., № 2149/05.04.2023г., № 152/10.04.2023г., № 153/10.04.2023г. всички съдии, с изключение на съдия Пламен Пенов и младши съдия Радослав Ангелов, който е докладчик по делото, са се отвели. Налице е невъзможност за сформиране на въззивен състав от трима съдии.

Служебно известен факт е, че съдебния състав на ОС – Ловеч се състои от следните съдии: Магдалена Станчевска, Милена Вълчева, Татяна Митева, Евгения Иванова, Йовка Казанджиева, Поля Данкова, Иван Иванов, Емил Маринов, Васил Анастасов, Зорница Ангелова, Пламен Пенов и младши съдия Радослав Ангелов.

От правна страна по сформираното на съдебен състав Производството е по реда на Глава ДВАДЕСЕТА И ПЪРВА НПК (Въззивно производство) и на основание чл.28, ал.2 НПК съдът правораздава в състав от трима съдии.

С оглед факта, че всички магистрати, без съдия Пламен Пенов и младши съдия Радослав Ангелов, са се отвели, следва че няма друг един 2 неотвел се съдия, с който да се сформира обективен и безпристрастен съд в тричленен състав. Налице е хипотезата на чл.43, т.3 НПК, а именно – невъзможност на Окръжен съд – Ловеч да сформира тричленен съдебен състав. Ето защо делото следва да бъде изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен местнокомпетентен Окръжен съд, а съдебното производство по настоящото дело следва да бъде прекратено.

По отношение на сезиране на ВКС по чл.43 НПК

Подсъдността по наказателни дела е родова, местна и функционална. В правната доктрина и в съдебната практика подсъдността е определена като абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното провеждане на съдебно производство и постановяване на годен и правилен /допустим съдебен акт. Обратно, грешно определената подсъдност е предпоставка за постановяване на неправилен (незаконосъобразен) съдебен акт.

Промяната на родовата подсъдност е регламентирана в разпоредбите на чл.39-41 НПК, а за местната в чл.42-43 НПК. По изключение законодателят предоставя възможност общата местна подсъдност по чл. 36 НПК да бъде дерогирана с определение на ВКС единствено при наличието на предпоставките в разпоредбата на чл.43 НПК. Условията, посочени в чл. 43 НПК, обуславят възможността на ВКС да изпрати делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, на който по начало делото не е подсъдно, съобразно общите правила на подсъдността (Определение № 75 от 21.05.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 932/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева) . Съществуването на което и да е от посочените условия автоматично не води до промяна на местната подсъдност.

Необходимо е съответно искане, а това означава то да е направено от лица или органи, които имат определени процесуални права или правомощия за активна процесуална дейност, засягаща хода на процеса. Съгласно трайната съдебна практика въпросът за подсъдността единствено може да се решава от съда като субект, на когото е възложена функцията по ръководство и решаване на делото. Компетентен да направи искане пред Върховния касационен съд за промяна в местната подсъдност на делото е само съдът, комуто делото по принцип е подсъдно. В този смисъл са Определение № 24 от 25.03.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 210/2003 г., I н. о., докладчик съдията 3

Ружена Керанова, Определение № 100 от 23.06.2011 г. на ВКС по ч. н. д. № 1897/2011 г., НК, III н. о., докладчик съдията Цветинка Пашкунова и Определение № 118 от 9.10.1998 г. на ВКС по н. д. № 487/98 г., II н. о., докладчик съдията Божидар Сукнаров.

От това, че съдът трябва да сезира ВКС по чл.43 НПК, това процесуално действие следва да се извърши от съдия-докладчика, на когото делото е разпределено, с разпореждане в закрито съдебно заседание, а не от председателя на съответния съд. Последният изпълнява само административно-ръководни функции, но не е член на съдебния състав, който разглежда делото. Освен това, съгласно действащата ЕИСС при направен отвод на председателя на съда като член на съдебен състав по контректно дело, същият няма възможност да постанови разпореждане по това конкретното дело, с което да изпрати делото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Действията по чл.43 НПК са действия по администриране на производството и се извършват еднолично с разпореждане на съдия-докладчика в закрито заседание (арг. чл.32, ал.2 НПК).

Недопустимо е в хипотезата на чл.43, т.3 НПК сезирането на ВКС да се извърши с определение, тъй като няма наличен въззивен тричленен състав, дори и в условията на двама неотвели се съдии. Действащият НПК не познава съдебен акт, постановен единствено от двама съдии, дори и те да се единствените възможни за избор магистрати. При двама или един възможен съдия за въззивен наказателен състав, съдия-докладчикът следва незабавно да изготви разпореждане за сезиране на ВКС по чл.43 НПК, тъй като фактическата невъзможност за сформиране на тричленен състав е предопределена с оглед броя членове по чл.28 НПК, а забавеното произнасяне единствено ще наруши принципа за решаване на делата в разумен срок (чл.6 ЕКЗПЧОС, чл.47 ХОПЕС и чл.22 НПК).

Воден от изложеното и на основание чл.43, т.3 НПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ИЗПРАЩА въззивно частно наказателно дело № 20234300600123 за 2023 година на ОС – Ловеч на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД за 4 определяне на друг, еднакъв по степен местнокомпетентен съд, поради невъзможност за сформиране на състав, на основание чл.43, т.3 НПК.

П Р Е К РАТЯ ВА съдебното производство по въззивно частно наказателно дело № 20234300600123 за 2023 година на ОС – Ловеч на ОС – Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5