Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 19.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 598/2024
Вид
Решение № 90
Подписан
19.02.2025
Състав
Георги Драгостинов, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ, Ангелина Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал.1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Ангелина Богданова

ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20244100500598 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искане ищцата Т. А. за тълкуване и допълване на постановеното по делото решение от 05.12.2024 година.

Ответникът Д. Т. С. оспорва исканията с доводи за процедурната им недопустимост. В отношение на евентуалност се позавава на неоснователност по същество.

Исканията са неоснователни. Противоречие между мотиви и диспозитив на съдебното решение – ако е налице – има за последица очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване със съответна техническа корекция на диспозитива. За да подлежи на тълкуване, решението трябва да е неразбираемо или поне страните да спорят по смисъла му. В казуса и двете изисквания на закона липсват.

Второинстанционният съд е съд по същество на спора. Затова в обсега на интереса на страните попада какво е постановил – чл. 236, ал.1, т. 5 от ГПК. Какви пороци има първостепенното решение, в частност дали е неправилно, няма правно значение. Такова отбелязване не е уредено като реквизит на решението. Гражданският процесуален кодекс регламентира второинстанционното производство като въззивно – корекция на неправилен съдебен акт се осъществява не чрез изследване на пороците му, а чрез ново решаване на спора. Затова е без значение дали диспозитивът на второинстанционния акт указва пороците на обжалваното решение.

Решението отговаря на всички искания на ищцовата страна. Затова, както е 1 изтъкнал и ответникът, няма място за допълването му по реда на чл. 250 от ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля исканията на Т. А. против Д. Т. С., с които по реда на чл. 250 и чл. 251 от ГПК претендира допълване и тълкуване на решението от 05.12.2024 година , постановено по делото, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2