Определение № 1648 от 14.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1648 гр. София, 14.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002100306 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 307562/20.10.2022 г., подадена от Б. Ц. В.-М., В. З. В.-В. и Г. З. Б., чрез адвокат И. Н., срещу решение № 262936 от 13.09.2022 г. по гр. д. № 4804/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 372382 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 54665/2016 г. на Софийски районен съд.

С потвърденото първоинстанционно решение е допуснато да се извърши съдебна делба между С.

П. М., Б. Ц. В.-М., В. З. В.-В. и Г. З. Б. на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 470 кв.м, находящ се в [населено място], на [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), без стар идентификационен номер, с № * по предходния план в квартал *., при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, за който имот е отреден урегулиран поземлен имот *.-* в квартал *. по плана на [населено място], с площ от 648 кв.м; 2. Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 651 кв.м, находящ се в [населено място], на [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), без стар идентификационен номер, с № * по предходния план в квартал *., парцел *., при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, за който парцел е отреден урегулиран поземлен имот *.-* в квартал * по плана на [населено място], с площ от 666 кв.м, при граници: улица-тупик, [улица]и урегулирани поземлени имоти *-* и *-*4, при квоти: 1/2 ид. ч. за С. П. М. и по 1/6 ид. ч. за Б. Ц. В.-М., В. З. В.-В. и Г. З. Б..

Въззивният съд е съобразил, че делото пред него е образувано по въззивна жалба на Б. Ц. В.-М., В. З. В.-В. и Г. З. Б.. В жалбата се твърди, че не следва да бъде допусната делба на процесните два недвижими имота, поради липсата на съсобственост между страните по отношение на тях, тъй като делба между съделителите е била извършена, като ищцата по делото С. П. М. е станала собственик на УПИ *-* в кв. 14, с площ от 648 кв.м, с неуредени сметки по регулация за 164 кв.м, а Б. Ц. В.-М., В. З. В.-В. и Г. З. Б. са станали собственици на УПИ *-*, в кв. 14, с площ от 651 кв.м. Твърди се, също така, че със заповед № РД-50-159/20.10.2004 г. на кмета на СО – район „Б.“ е бил одобрен проект за изменение на плана за регулация за УПИ- * от кв. 14 по плана на [населено място], като по силата на това изменение на регулационния план са били обособени два самостоятелни урегулирани поземлени имота, като във всеки един от тях имало изградена и сграда, която всяка една от страните притежавала, и които сгради били изключени от съсобственост. С влизане в сила 1 на заповед № РД-50-159/20.10.2004 г. на кмета на СО – район „Б.“, с която бил одобрен и влязъл в сила планът за регулация, е била извършена всъщност делба на имота на страните и към настоящия момент не съществувала съсобственост между тях. Жалбоподателите излагат доводи, че по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС са станали изключителни собственици на УПИ *-*, с идентификатор *** и с площ от 651 кв.м, тъй като са упражнявали фактическа власт върху него и са го владели повече от 14 години, без ищцата да е имала претенции по отношение на този имот, като същевременно същата е станала съответно собственик на УПИ **, с идентификатор ***, с площ от 648 кв.м.

Софийски градски съд е споделил изцяло съображенията на първоинстанционния съд по установяване на фактическата обстановка по делото.

Намерил е, че в случая не е допуснато от Софийски районен съд нарушение на императивни процесуалноправни норми, както не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Съдът е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба, че не следва да бъде допусната делба на процесните два недвижими имота, поради липсата на съсобственост между страните по отношение на тях, тъй като делба между съделителите е била извършена, като С. П. М. е станала собственик на УПИ *-*, а Б. Ц. В.-М., В. З. В.-В. и Г. З. Б. са станали собственици на УПИ *-*. За неоснователен е намерен и доводът, че с влизане в сила на заповед № РД-50-159/20.10.2004 г. на кмета на СО - район „Б.“, с която е бил одобрен проект за изменение на план за регулация за УПИ *-* и образуване на нови УПИ *-* и *-*, кв. 14 по плана на [населено място], е била извършена всъщност делба на имота на страните и към настоящия момент не съществува съсобственост между тях. Посочил е, че е безспорно обстоятелството, че със заповед № РД-50-159/20.10.2004 г. на кмета на СО – район „Б.“ е одобрен проект за изменение на план за регулация за УПИ *-* и образуване на нови УПИ *-* и *-*, кв. 14 по плана на [населено място], съгласно приложен проект от фирма „Геокад-93“ - З. З.. От мотивите на заповедта се установява, че същата е издадена във връзка с молба с вх. № АГ-94-Б-207/23.09.2004 г. на Б. Ц. В. и С. П. М., представени нот. акт № 97/1979 г., нотариално заверена декларация за съгласие от 07.09.2004 г., скица-проект за делба от фирма „Геокад-93“, писмо-съгласие от Район „Б.“ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ с изх. № АГ-94-С263/15.10.2003 г., представен проект за изменение на план за регулация за УПИ *-* и образуване на нови УПИ *-* и *-*, кв. 14 по плана на [населено място], решение по т. 20 на Протокол № 26/15.10.2004 г. на РЕСУТ „Б.“, с което решение е одобрен проект за изменение на плана за регулация. От друга страна, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните, което е кредитирал като компетентно и обективно изготвено, въззивният съд е приел за установено, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК и действащата регулация на [населено място], имотите- предмет на съдебна делба са следните: поземлен имот, представляващ УПИ *-*, кв. 14 по плана на [населено място], с площ от 642 кв.м, с идентификатор ***, с площ от 650 кв.м, и административен адрес: [улица], застроен с масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ съгласно кадастралната карта от 75 кв.м, и поземлен имот, представляващ УПИ *-*, кв. 14 по плана на [населено място], с площ от 630 кв.м, с идентификатор ***, с площ от 470 кв.м и административен адрес: [улица], застроен с едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ съгласно кадастралната карта от 66 кв.м. В тази връзка съдът е заключил, че е налице отделно притежание от съделителите на жилищни сгради в съсобствен поземлен имот (УПИ *-*), но поради одобрения проект за изменение на план за регулация за УПИ *-*, със заповед на кмета на СО - район „Б.“ от 20.10.2004 г., и разделянето му (образуване) на два нови - УПИ *-* и *-*, кв. 14 по плана на [населено място], е налице хипотеза на два самостоятелни поземлени имота, съсобствени между страните поради липсата на делба, като във всеки от тях се намира сграда, изключителна собственост на всяка от страните. В УПИ ** се намира сграда, изключителна собственост на съделителката С. П. М., а в УПИ *-* - жилищна сграда, изключителна собственост на съделителите Б. Ц. В.-М., В. З. В.-В. и Г. З. Б..

Регулационните промени в този съсобствен между страните поземлен имот (състоящи се в разделянето му на два самостоятелни имота), нямат и не могат да имат значение за правото на собственост. Одобряването на устройствен план, при което не става въпрос нито за урегулиране в общ имот на маломерни имоти или на неупълномерими остатъци от имоти, нито за придаване по 2 регулация, а се разделя съществуващ имот, не води до придобиване на вещни права.

Собствениците на имота преди разделянето му са собственици и на новообразуваните имоти, но не на различно основание от това, въз основа на което са придобили собствеността преди одобряването на промените в плана. Заповедта с № РД-50-159/20.10.2004 г. на кмета на СО – район „Б.“, с която е одобрен проект за изменение на план за регулация за УПИ *-* и образуване на нови УПИ *-* и *-*, кв. 14 по плана на [населено място], не води до придобиване на вещни права, различни от тези, които страните по делото притежават - собствениците на поземления имот преди разделянето му са собственици и на новообразуваните поземлени имоти, но не на различно основание от това, въз основа на което са придобили собствеността преди одобряване на промените в плана. Следователно, същите остават съсобственици на двата нови урегулирани поземлени имота, във всеки от които притежават собствена сграда, до влизане в сила на съдебното решение за делба, след който момент се прилага заповедта за изменение на плана за регулацията, съгласно чл. 201, ал. 3, изр. второ ЗУТ. Съсобствеността върху новообразувания УПИ *-* по заповед с № РД-50-159/20.10.2004 г. на кмета на СО – район „Б.“, с която е одобрен проект за изменение на плана за регулация за УПИ *-*, не може да се отдели от съсобствеността и върху другия УПИ *-*; докато не бъде прекратена с делба, тя съществува върху цялото дворно място, в което са построени двете жилищни сгради, притежавани в индивидуална собственост от всеки от съсобствениците на земята. В процесния случай съсобствеността върху новообразуваните поземлени имоти (УПИ *-* и *-*) не е била прекратена чрез делба или по друг начин. Противно на изложеното във въззивната жалба, съсобствеността върху новообразуваните поземлени имоти не е била прекратена с влизане в сила на заповед № РД-50-159/20.10.2004 г. Възможността от един поземлен имот да се обособят няколко отделни имота при спазване на техническите изисквания за това, не е достатъчна, за да се прекрати съществуващата съсобственост и да се премине към отделна собственост върху различните части от общия имот. Необходимо е да се извърши и делба на съсобствеността и едва след това всеки от съсобствениците става отделен собственик на реална част от бившия имот и може да се разпорежда с нея.

Същевременно въззивният съд е приел за неоснователен и довода във въззивната жалба за придобиване по давност на УПИ *-*, кв. 14 по плана на [населено място], с идентификатор *** и с площ от 651 кв.м. Визирал е, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 - ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години, т.е. фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. Според разпоредбата на чл. 68 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен - намерение да се държи вещта като своя. При преценка дали е установено владение, следва да се вземат предвид и неговите характеристики - да е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, и с намерение да се държи вещта като своя. Софийски градски съд е посочил, че във връзка с възражението на ответниците по исковата молба за изтекла придобивна давност по делото са събрани гласни доказателства, като от показанията на разпитаните свидетели не се установява непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху процесния недвижим имот (УПИ *-*) от страна на Б. Ц. В.-М., В. З. В.-В. и Г. З. Б. в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, като други доказателства не са ангажирани в тази насока. Приел е и че не се установява твърдението на посочените страни, че УПИ *-* е владян изцяло от тях, като тяхна собственост.

Във въззивното решение е изложено, че при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, какъвто е процесният случай, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.