Решение № 192 от 06.08.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Враца, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. С.а като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200315 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. Г. от гр.Враца против НП № 23-0967000215/23.02.2023 г. на Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-Враца, с което на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 ЗДвП, е наложено административно наказание-глоба в размер на 200.00 лв.

В жалбата, поддържана и в с.з. се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, като на това основание се иска и цялостната му отмяна.

Ответната страна, редовно призована, не е ангажирала представител и становище по жалбата.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл. от НПК. Разгледана по същество е основателна, при следните 1 съображения:

На 08.02.23 г. около 7.30 ч., лицето Г.В.-ползвател на л.а.“Мерцедес Е220“ с рег.№*****, паркирал същото на паркинг, находящ се в гр.Враца, ул.Сестри Хаджи Кръстеви“ пред бл.№:7, до вх.В. Около 12.00 ч. на обяд, въпросното лице се върнало при автомобила си и констатирайки определени материални щети по бронята, калника и една от вратите на автомобила, сигнализирал на тел.112 за ПТП. По повод на този сигнал била извършена проверка от служители на сектор „ПП“-Враца-св. П.Г. и Св.Н.. При пристигане на въпросното място след 12.00 ч., въпросните свидетели установили, че в непосредствена близост до горепосочения „потърпевш“ л.а., е паркиран друг л.а.-„Фолксфаген Бора“ с рег.№*****“, собственост на настоящия жалбоподател. При извършен външен, визуален оглед на двата автомобила, двамата полицейски служители възприели и че по двата автомобила има видими следи от физически контакт, които заснели със снимков материал. Едновременно с това установили и наличие на трето лицесв.Р.К., което им обяснило, че около 09.00 ч.- 09.30 ч. на същата дата е възприело, че настоящият жалбоподател извършва маневри за паркиране на собствения си л.а. „Фолксфаген Бора“ в непосредствена близост с другия паркиран л.а.“Мерцедес“, но без непосредствено да е възприел контакт и съприкосновение между двата автомобила. При така установените данни, свидетелите П.Г. и Св.Н., съставили процесния АУАН№855407/08.02.23 г. срещу настоящия жалбоподател за извършено нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, за това, че на горепосочените дата и място, „...около 12.00 ч., при извършване на маневра за навлизане в реда на паркирани МПС не подсигурява достатъчно странично разстояние и реализира ПТП с материални щети, като блъска паркирания л.а.“Мерцедес“...“.

Процесният АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения, но такива били последващо подадени в срок по чл.44, ал.1 ЗАНН, наименовани „молба“ до Началник с-р“ПП“-Враца с вх.№967000-2421/13.02.23 г. В тези възражения се поставя основен акцент за това, че жалбоподателят не е автор на вмененото с АУАН причиняване на ПТП, тъй като има алиби за целия времеви интервал на инкриминираната дата от 07.50 ч. до 14.00 ч., с посочени конкретни данни за физически лица-свидетели.

С резолюция от същата дата-13.02.23 г. на съответно компетентно 2 длъжностно лице от сектор „ПП“-Враца, това възражение е било възложено за допълнителна проверка и доклад на полицейския служител Н.С., на длъжност „Н-К група ОДПКПД“ в същия сектор. Въпросното длъжностно лице извършило възложената проверка, като в това число снело допълнителни сведения от свидетелите- пол.служител П.Г., св.Р.К. и потърпевшия Г.В. и сверило наличната информация в официалната АИС на МВР, откъм справки за регистрация на МПС и данни за евентуален нарушител. Вследствие данните от тази проверка, по инициатива и нарочно нареждане в качеството му на висшестоящо длъжностно лице и с негово непосредствено лично участие /на дл.лице Н.С./, актосъставителят П.Г. и вторият свидетел по процесния АУАН-пол.служител-Св.Н. посетили последващо настоящия жалбоподател по местоживеене. В присъствие и на втория свидетел по актасв.Р.К., актосъставителят П.Г. извършил поправка във вече издадения АУАН, като в титулната му част относно времето на извършване на нарушението, е задраскан предходно вписания час на извършване на нарушението от „12.00 ч.“ на „09.00 ч.“, с последващо положени подписи на лица от „1“ до „3“, за които в с.з. се установи, че са съответно положени от актосъставителя П.Г., на св.С.Н. и на св.Р.К., а срещу „№4-отказва“-жалбоподателят е отказал да подпише въпросната поправка.

Така или иначе и въпреки тази поправка, в последващата обстоятелствена част на процесния АУАН е останало първоначалното съдържание и фактически констатации за това, че вмененото нарушение е извършено „ на 08.02.23 г. около 12.00.00 ч.“

На 21.02.23 г с вх.№967р-1278., пол.служител Н.С. е изготвил „мотивирана резолюция“ относно извършената проверка по повод депозираното от жалбоподателя възражение против процесния АУАН. Тази „мотивирана резолюция“ е подробна и добре мотивирана откъм изложение на възприетите от изготвилия я фактически обстоятелства по случая, наличен докадателствен материал, от който същите се извеждат, а накрая са изложени съответни подробни правни изводи. Въпросната „мотивирана резолюция“ като краен резултат приключва със заключение и предложение за това, че възражението на жалбоподателя се явява неоснователно и следва да му бъде издадено НП. Нещо повече, изрично е подчертано и наблегнато на това, че „настоящата мотивирана резолюция следва да се приема и като становище на АНО при евентуално обжалване на НП пред РС-Враца“. Последвало е 3 издаването на процесното НП от 23.02.23 г., с което при идентично спрямо АУАН словесно описание на нарушенията и тяхната правна квалификация, на жалбоподателя е било наложено административно наказание- глоба по чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП от 200.00 лв. Според посоченото в НП, негов издател в качеството на АНО е същото длъжностно лице изготвило предходно издадената и горепосочена „мотивирана резолюция“- Н.С..

Гореизложените фактически положения се установяват еднопосочно и безпротиворечиво от всички приобщени от съда по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства- свидетелските показания на П.Г., С.Н. и Р.К., цитираните възражения-„молба“ против процесния АУАН, „мотивирана резолюция“ по него, ведно със съответни приложения към нея, както и всички останали материали по преписката.

При така установеното от фактическа страна и наличен доказателствен материал, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.51, ал.1,б.“в“ ЗАНН, не може да участва в разглеждането на административно наказателна преписка и в издаването на НП длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. Цитираното нормативно правило, наред с другите две хипотези в букви „а“ и „б“ на същата разпоредба са израз на предвидените в закона гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите-чл.1 ЗАНН, същностна част, от които са принципите на законност, обективност и независимост при изследване на фактите от значение за делото и при оценка на доказателствата, които ги установяват.

В случая по делото по категоричен и безспорен начин се установи, че АНО-издател на процесното НП е извършил допълнителна проверка по повод подадено възражение против АУАН и е изразил предварително становище по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. Нещо повече, констатирайки фактическо несъотвествие между действителните доказателствени данни спрямо изложените такива в АУАН относно времевите параметри на вмененото административно нарушение, въпросното длъжностно лице е инициирало и провело под собствен надзор допълнително посещение/проверка и поправка на АУАН с участие на всички необходими 4 откъм участие други лица. С това е нарушил един от основните принципи на административното и административно-наказателното право-принципа за безпристрастност на административния орган. В този смисъл е и залегналото становище в Препоръката /R-80-2/ на Комитета на Министрите към СЕ относно упражняването на дискреционни правомощия на административните власти. Преценката на наказващият орган има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно и кой е авторът му, като първа контролна инстанция в административно-наказателното производство следва да бъде направена за първи път в процедурата по раздел V-ти ЗАНН-„Производство по налагане на административните наказания“. Недопустимо е тази преценка да предхожда производството по налагане на административно наказание. След като в случая има предварително изразено изрично писмено становище /макар и наименовано „мотивирана резолюция“/ по фактите, доказателствата и приложимото право от 21.02.23 г. на дл.лице към сектор „ПП“-Враца-Н.С., то за същия е било налице основанието по чл.51, ал.1,б.“в“ ЗАНН да се отведе при последващото издаване на процесното НП на 23.02.23 г. Това не е сторено, с което са нарушени две основни принципни положения на административнонаказателния процес, всяко едно от които съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Първо, основно правило е, че лицето което е заинтересовано от изхода на едно производство не може да участва в същото това производство в качеството на решаващ орган. Дл.лице Н.С. в случая е възприел пряко факти обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото и същите са били основание за продължаване на производството при евентуална законова хипотеза за прекратяването му, в случай, че възраженията на жалбоподателя против АУАН бяха счетени за основателни. Неговото виждане за деянието на нарушителя се гради не върху констатации на подчинените му служители и събрани само от тях доказателства, а на лични впечатления, изградени в хода на допълнителната проверка, в която непосредствено е взел участие. Горното е довело до нарушение и на друг основен принцип на наказателния процес, изцяло валиден и за административно-наказателното производство, а именно принципът на обективност, всестранност и пълнота.

В обобщение на всичко гореизложено, в случая е налице безспорно неизпълнение на императивно задължение на органите на администрацията по провеждане на законосъобразно и справедливо административно-наказателно 5 производство, при ясно разграничаване на участващите в него длъжностни лица, с техните обособени задължения и компетентност. Това нарушение на производствените правила е особено съществено, от категорията на „абсолютните“ и не може да бъде санирано. Затова и процесното НП подлежи на цялостна отмяна, само на това основание.

На следващо място и предвид констатираната по-горе поправка в съдържанието на процесния АУАН, засягаща основен и съществен елемент на нарушението от обективна страна- времето на извършването му: освен, че тази поправка е недопустима /доколкото е извършена в разрез с процесуалните правила на ЗАНН, който не предвижда подобна възможност/, с тази поправка съществено се нарушава разпоредбата на чл.42, т.3 ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, изискващи точно, ясно и недвусмислено описание на конкретно вмененото нарушение откъм съставомерни признаци и обстоятелствата, при които е извършено. Освен, че засяга правото на защита на санкционираното лице, в случая тази поправка влече и последващи неблагоприятни последици- невъзможност за точно доказване и в крайна сметка недоказване по несъмнен и категоричен начин на фактите относно извършване на нарушението откъм време и начин, и най-вече неговото авторство в лицето на жалбоподателя. При тези съображения, процесното НП подлежи на отмяна и на това основание.