Решение № 5291 от 01.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5291 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330118394 по описа за 2022 година

Предмет на делото са насрещен главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.

1 и ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и насрещен евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Подадена е насрещна искова молба от „Кредито“ ЕООД против М. И. В. с искане за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати следните суми: главница в размер на 1 041,81 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 26,07 лв., дължима за периода от 16.12.2022 г. до 16.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на насрещната искова молба – 09.02.2023 г. (датата на пощенското клеймо), до окончателното изплащане, във връзка с вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от 16.03.2022г.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № *** от 16.03.2022 г., който кредитодателят е обявил за предсрочно изискуем с насрещната искова молба. Излага се, че кредиторът е превел на потребителя 1 600 лв. като заемна сума по кредита. Сочи се, че в договора било уговорено, че ГЛП е 32,08%, ГПР 37,24% и общата сума за плащане възлиза на 2 916 лв. Твърди се, че между страните е уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 314,43 лв. и неустойка в размер на 733,66 лв. в случай на непредставяне на обезпечение в срок.

Признава се, че потребителят е заплатил 800 лв. на кредитодателя.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът и отделни негови клаузи са нищожни. Отправено е възражение за плащане със сумите, платени от ответника по насрещния иск в полза на кредитодателя.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.

С невлязло в сила Решение № 3213/11.07.2023г. постановено по настоящето дело е признато за установено по пъровоначално предявения иск на М. И. В. против „Кредито“ 1

ЕООД, че клаузите на чл. 26 във връзка с т . 5 и чл. 11 във връзка с т. 4 от договор № *** от 16.03.2022г., сключен между страните са нищожни на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

От така постановеното решение съдът е установил 2 факта – първият е че между страните е сключен договор № *** от 16.03.2022г. за потребителски кредит, а вторият е че клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение и клаузата за такса за експресно разглеждане са нищожни. Като се има предвид тези 2 факта и като се отчете възражението на В. затова, че целият договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, което възражение съдът намира за основателно, следва извода на основание чл. 23 ЗПК, че В. дължи чистата стойност на кредита, а именно сума от 1 600 лева, която е получила в заем, от която сума е направила 8 вноски по 100 лева всяка, т.е изплатила е 800 лв, който факт не се оспорва от „Кредито“ ЕООД и се потвърждава от съдебно-счетоводната експертиза.

Извод затова че договорът за кредит е недействителен следва от факта, че нито таксата за експресно разглеждане, нито неустойката за непредставяне на обезпечение са включени в ГПР. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1,т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По договора е неясно, какви точно разходи се включват в ГПР. В годишен лихвен процент 32.08%, не е ясно какво точно се съдържат и как се изчислява по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които В. ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е установено и в трайната практика на Окръжен съд – Пловдив - Решение № 242 от 18.02/2016г., по гр.д.№ 45/2016г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав, Решение № 1561 от 30.11/2016г., по гр.д. № 2355/2016г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав, Решение № 656 от 26.05/2017г., по гр.д. № 499/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VII състав, Решение № 336 от 13.03/2018г., по гр.д. № 3025/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав.

Следователно, предявеният насрещен главен иск се уважава за сумата от 800 лева – която представлява остатък от дължимата чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на насрещната искова молба – 09.02.2023г. до окончателното й изплащане, а за сумата над 800 лева до пълния претендиран размер от 1041,81 лева се отхвърля като неоснователен, искът се отхвърля и в частта му за сумата за договорна възнаградителна лихва в размер на 26,07 лв., дължима за периода от 16.12.2022 г. до 16.02.2023г.

По отношение на разноските в полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъди сума в размер на 263,39 лева съразмерно на уважената част на иска съобразно представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК;

В полза на адв. М. следва да се присъдят разноски по чл. 38, ал.1 ЗА – сума в размер на 120,41 с ДДС.

С молба вх. № 67384/20.07.2023г. адв.М. е поискал изменение на решението от 11.07.2023г. в частта му за разноските по отношение присъждане на ДДС върху сумата от 800 лева адвокатско възнаграждение. Кредито ЕООД не подава отговор по така направеното искане.

Искането за изменение на решение от 11.07.2023г. в частта му за разноските присъдени в полза на адв. М. е основателно, тъй като адв. М. е доставчик на услуга по смисъла на чл. 6 ЗДДС и е регистрирано по ЗДДС лице, което начислява този данък и го разчита с бюджета в подаваните справки-декларации поради което и сумата от 160 лева следва да му се присъди, тъй като това е начисления ДДС върху услугата по чл. 38 ЗА.

Така мотивиран съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да заплати в полза на „Кредито" ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Витоша № 81, ет. 3, ап. 10 на основание чл. 23 ЗПК сумата от 800 лева – която представлява остатък от дължимата чиста стойност на получен кредит по договор за потребителски кредит № *** от 16.03.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на насрещната искова молба – 09.02.2023г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 800 лева до пълния претендиран размер от 1 041,81 лева, както и за сумата от 26,07 лева, която представлява договорна възнаградителна лихва за периода от 16.12.2022г. до 16.02.2023г. като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА М. И. В. да заплати в полза на „Кредито" ЕООД сума в размер на 263,39 лева, която представляват разноски съразмерно на уважената част на иска;

ОСЪЖДА „Кредито" ЕООД, ЕИК 204554530 да заплати в полза на адв. Д. В. М. , ***, адрес на дейност ***, сумата от 120,41 лева с ДДС на основание чл. 38 ЗА, която представлява адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по насрещен иск подаден от Кредито ЕООД против М. И. В. по настоящето дело;

ИЗМЕНЯ Решение № 3213/11.07.2023г. на основание чл. 248 ГПК в частта му в която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на Д. М. от 800 лева на 960 лева с ДДС;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта му в която се изменя решение от 11.07.2023г. – в едноседмичен срок от съобщаването пред Окръжен съд – Пловдив;

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3