Решение № 1028 от 12.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. П., 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20251720101099 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. И. Т. със съдебен адрес гр. П., ул.“Ч.Т.“, 2/15, ЕГН:**********, с която се моли да се постанови решение, с което да се признае за установено но отношение на ответниците И. С. И. с адрес гр.П., ул. „Е.Й.“ №15, ЕГН: ********** и Е. С. И. с адрес гр.П., ул. „Е.Й.“ №31, ЕГН:

**********, че ищеца е собственик на 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************* находящ се в землището на град П., общ. П., област П., по КККР, одобрени със Заповед №*****************г. на Изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. П., ул. “Е.Й.“ №31, с площ на цЕ. поземлен имот от 390 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план: ****, квартал *** , парцел **, при съседи на цЕ. поземлен имот. поземлени имоти с идентификатори: имот *************, имот *************, имот ************* и имот *************, заедно с 1/2 идеална част от сграда с идентификатор *************, с предназначение - Жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 2 (два), със застроена площ от 85 кв.м, заедно с 1/2 /една втора/идеална част от Сграда с идентификатор *************, с предназначение - Гараж, брой етажи: 2 (два), със застроена площ от 19 кв.м., както и на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен издадения Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № ***, ******, рег.№ ****, дело № *******г., съставен от Нотариус *** със съдебен район на действие ПРС, вписан в служба по вписванията при ПРС като *****************, с който ответниците са признати за собственици на следния недвижим имот: 1 /2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************* находящ се в землището на град П., общ. П., област П., по КККР, одобрени със Заповед 1

№*****************г. на Изпълнителния директор иа АГКК, вписан с административен адрес: гр. П., ул. “Е.Й.“ №31, с площ на цЕ. поземлен имот от 390 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план: ****, квартал *** , парцел **, при съседи на цЕ. поземлен имот. поземлени имоти с идентификатори: имот *************, имот *************, имот ************* и имот *************, заедно с Уг идеални части от сграда с идентификатор *************, с предназначение - Жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 2 (два), със застроена площ от 85 кв.м, заедно с 1 /2 /една втора/ идеални части от сграда с идентификатор *************, с предназначение - гараж, брой етажи: 2 (два), със застроена площ от 19 кв.м., както и да бъдат осъдени ответниците да и заплатят направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответниците Е.В.Й., чрез процесуалния си представител са подали отговор, с който са оспорили исковете, като неоснователени, оспорвайки фактите, на които същите се основават, и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Направено е възражение , че процесния имот е бил придобит въз основа на давностно владение. Моли се да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.ят районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим, доколкото ответната страна оспорва претенциите на ищцата и съдът следва да се произнесе по същество.

От фактическа и правна страна:

Не се спори по делото а и видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот ***************** г., съставен от Пернишки народен съдия и Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по регулация **, ******, дело № ********г., съставен от Пернишки народен съдия, процесния имот е бил собственост на И. С. П., който след смъртта си, видно от Удостоверение за наследници изх. *****************г., изд. от община П., е оставил за наследници ищцата и нейния брат С. И. С.. Последния починал през 2003г., като оставил за наследници, ответниците по делото И. С. И. и Е. С. И..

През 2024г., е бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № ***, ******, рег.№ ****, дело № *******г., съставен от Нотариус *** със съдебен район на действие ПРС, вписан в служба по вписванията при ПРС като *****************, с който ответниците са признати за собственици при равни части на следния недвижим имот: 215/390 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************* находящ се в землището на град П., общ. П., област П., по КККР, одобрени със Заповед №*****************г. на Изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. П., ул. “Е.Й.“ №31, с площ на цЕ. поземлен имот от 390 кв.м., с трайно предназначение на територията:

2 урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план: ****, квартал *** , парцел **, при съседи на цЕ. поземлен имот. поземлени имоти с идентификатори: имот *************, имот *************, имот ************* и имот *************, заедно с 1/2 /една втора/ идеални части от сграда с идентификатор *************, с предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 2 (два), със застроена площ от 85 кв.м, заедно с 1 /2 /една втора/ идеални части от сграда с идентификатор *************, с предназначение - гараж, брой етажи: 2 (два), със застроена площ от 19 кв.м.,

От показанията на свидетелите С. П.а И. и Б.С.М., се установява, че приживе брата на ищцата - С. И. С. и Е. И. Т., били установили режим на ползване на съсобствения им имот, при който тя ползвала първия етаж, а той - втория етаж на сградата. Това ползване продължило и след неговата смърт на 17.03.2003г., като ищцата продължила да ползва първия етаж. Етажът бил обзаведен с нейни вещи. Същите сочат, че ищцата живее постоянно в Р.С., но всяка година до 2019г. е посещавала Р.България, за около месец с цел да си плати данъците на имота и е идвала в същия, като е преспивала на етажа ползван от нея.

Същата при идването си през февруари 2025г., установила, че патрона е бил сменен, всичко било заключено и не могла да влезе в къщата.

От показанията на свидетелите Г.С.Й. и Р.М.В., се установява, че Е. С. И. от 13 г., след земетресението прави ремонт на къщата, която била в лошо състояние. Първия свидетел заявява, че посочения ответник, първо ремонтирал втория етаж, където да живее а от две години насам основно укрепвал къщата с основи фундамент и пр. Същия заявява, че преди 10 г. ищцата дошла, но спала при майката на Е., тъй като не могла да си влезе на етажа. Другата свидетелка заявява също, че Е. непрекъснато правел ремонти на къщата, тъй като втория етаж щял да се срути върху първия етаж. Сега основно я укрепвал. Ответника от 2012г. постоянно живеел в къщата, като ползвал втория етаж, а след основен ремонт на къщата, първия етаж ползвал и по настоящем за склад. Свидетелката заявява, че виждала ищцата в имота, докато били живи родителите и.

От представената информация от „Електрохолд Продажби ЕАД, се установява, че на името на ищцата има открита партида с клиентски номер, като последната фактура е за отчетен период до *********г. От представено удостоверение от „ВиК“ ООД – гр.П., се установява, че последните фактури са издадени за период на отчитане през 2013г.

Представени са и фотокопия от разписки, видно от които ищцата е заплащала за имота дължимите се местни данъци и такси до 2023г.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ищцата е собственик на ½ идеални части от процесния имот, поради което следва да бъде разгледано възражението на ответната страна, че е придобила правото на собственост върху цЕ. имот поради изтекъл в тяхна полза давностен срок.

Владението по своята същност е фактическа власт върху дадена вещ, като за придобИ.е на собствеността, следва да е налице и намерение веща да се владее с цел владелеца да стане неин собственик. Съгласно константната съдебна практика придобивната 3 давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.

За да придобие правото на собственост върху идеална част на ищцата от процесните имоти, ответниците е следвало да демонстрира промяна в намеренията си да своят имота за себе си, тъй като всеки от съсобствениците може да си служи с цЕ. имот, ако не са налице възражения от страна на другите съсобственици, и презумпцията на чл.69 ЗС не важи, а се счита, че съсобственикът е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици. Именно затова за да се приеме владение върху чужди части следва да се установи промяна в намерението от такова за държане в такова за владение.

Тази промяна следва да се изрази по такъв начин, че да стане достояние на останалите съсобственици или пък те при полагане на необходимата грижа да могат да научат за нея.

Скритата промяна в намеренията не може да породи действие, тъй като се изисква владението да е явно, така че до момента на отстраняване на съсобствениците от имота или до довеждане до знанието им промяната в намеренията, владението не поражда действие.

Не се спори по делото, че ответниците следва да се разглеждат като недобросъвестни владелци, доколкото не е налице прехвърляне на право на собственост, което е можело да ги направи собственици, поради което за да се приеме, че са станали собственици на процесните имоти, в тяхна полза следва да е изтекъл 10 годишен давностен срок, съгласно чл.79, ал.1 ЗС.

Не се спори по делото и че ищцата постоянно живее в чужбина и рядко се прибира в Р.България. В случая са събрани гласни доказателства, че ищцата до 2019г. всяка година се е прибирала и е посещавала съсобствения си имот, като го е ползвала и за преспИ.е. От показанията на свидетелите разпитани по искане на ищцата се установява, че едва 2004г. – месец февруари 2005г., при посещение на имота същата не могла да влезе, защото същия е бил заключен и същата нямала ключ. По същия начин съдът възприема писмените доказателства, относно заплащане на местните данъци и такси и консумативи за имота, от което може да се направи обоснован извод, че едва най – рано 2024г. достъпът на ищцата до имота е бил предотвратен, което сочи на намерение на ответниците да своят имота за себе си.

В случая следва да се има предвид, че се касае за съсобственост и не може да се определи налице ли е държане или владеене на имота с цел придобИ.е на собствеността без да се демонстрира това по явен начин пред другия съсобственик. От показанията на свидетеля Г.С.Й., че преди 10 г. ищцата дошла, но спала при майката на Е., защото не могла да влезе в къщата, не може да се направи извод, че тогава тя е била възпрепятствана от ответниците да влезе в къщата, доколкото същия свидетел заявява, че към онзи момент къщата била в много лошо състояние, заради земетресението. Следва да бъде отбелязано, че 4 ремонта на съсобествена вещ само от един от съсобествениците, не може да се разглежда, като владение на същата, а евентуално би довело да насрещни сметки по реда на чл. 30, ал.3 от ЗС, доколкото всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.