Решение № 1770 от 05.10.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р

Е Ш Е Н И Е

№1770/5.10.2021г. гр. Пловдив,05.10.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурор Кичка Пеева-Казакова, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1765 по описа за 2020 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Настоящото съдебно производство е образувано след като с Решение № 9586 от 14.07.2020 г., постановено по адм. дело № 14455/2016 г. по описа на

ВАС на РБ - Трето отделение, е отменено решение № 1921 от 24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1743/2016 г. и делото е върнато за нова разглеждане от друг състав на съда.

В решението си Върховният съд е посочил, че изводът на

Административен съд Пловдив за липса на противоправно поведение на БНБ противоречи на материалния закон, а липсата на мотиви относно наличието на настъпили вреди и на причинна връзка между вредите и противоправното поведение представлява съществено процесуално нарушение. Съдът е посочил, че в хода на делото е постановено Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16г., което като постановено по повод главен спор, сходен на настоящия, следва да бъде съобразено от новия състав на съда. Указанията, с които делото е върнато за ново разглеждане, се свеждат до това при новото разглеждане да се има предвид, че макар размерът на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. Своевременното изпълнение на задължението по чл.1, §3 i) от Директива 94/19 би защитило в максимална степен освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото цел на директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата система, която може да се постигне само ако държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат депозитите си за защитени. Първоинстанционният съд следва да формира изрични мотиви за действителния период, за който се дължи обезщетението за забава, като вземе предвид срока по чл.1, §3, б. „i“ от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, срока за изплащане на гарантираните размери на депозитите и момента, в който следва да се счита, че БНБ е преустановила нарушението, слагайки начало на процедурата по изплащането. Следва да се има предвид и, че всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В решението се посочва, че ледва да бъде установено по всеки от влоговете на касатора какъв е бил размерът на главниците, какъв е размерът на начислената лихва по всяка от главниците към 06.11.2014г., какъв е размерът на начислената договорна лихва само за периода на незаконосъобразното бездействие на БНБ.

В настоящото производство жалбоподателят А.Е.Ш., ЕГН **********,***, редовно призован се явява лично, поддържа първоначално предявената жалба и моли предявеният иск да бъде уважен по основание и размер. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представени по делото списъци с разноските при първоначалното и повторното разглеждане на делото.

Ответникът - Българската народна банка, в отговор по исковата молба прави възражение за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Изложено е, че ищецът не е претърпял имуществени вреди в посочените размери, а по отношение на неимуществените вреди е посочено, че ищецът е бил наясно, както че влоговете му са гарантирани до максималния размер от 196 000 лв., така и с условията и сроковете, при които това следва да стане, тъй като те са законово регламентирани в ЗКИ (в приложимата редакция) и ЗГВБ (отм.).

Според ответникът липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и неуточнен от ищеца вредоносен резултат.

Подробни съображения са изложени за липсата на противоправно бездействие на БНБ, както и изобщо за липсата на нарушение. Претендират се направените по делото разноски. В с.з. процесуалният представител на ответника юрк.Н., моли за отхвърляне на предявения иск. В постъпила по делото писмена защита са изложение подробни съображения за неоснователност на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова молба на А.Е.Ш., ЕГН **********,***, чрез адв. И. против БНБ, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира сумата от 8 627,97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забава върху максималния размер на гарантираните влогове в размер на 196 000,00 лв. – за периода 30.06.2014 год. – 04.12.2014 год.

По допустимостта на иска, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (в приложимата редакция към момента на подаване на исковата молба), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като съобразно ал.2 исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1. Следва да се отбележи, че Българската народна банка не е орган на изпълнителната власт, същата не представлява и бюджетна организация по смисъла на §1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси. Но тук е мястото да се отбележи, че органите на държавата не се ограничават само до органите на изпълнителната власт и до бюджетните организации, т.е. в никакъв случай законът не ограничава отговорността за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, само ако те са причинени от органи на изпълнителната власт и от бюджетни организации. Ето защо отговорността по ЗОДОВ обхваща отговорността за вреди, причинени от всички органи и длъжностни лица на държавата и на общините. Тук следва да се съобразят и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93, съгласно които отговорността обхваща дори националния законодател – съгласно диспозитива на решението при нарушение на общностното право от държава членка, за което отговорност носи националният законодател, действащ в област, в която разполага с широка свобода на преценка за извършване на нормативен избор, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение, при положение че нарушената правна норма на общностното право цели да им предостави права, че нарушението е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и претърпяната от частноправния субект вреда. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗБНБ, Българската народна банка е централната банка на Република България, а съгласно чл.2 ал.6 от същия закон БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за кредитните институции, съгласно който БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по прилагането им за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал. Т.е. БНБ е единственият орган на държавата, който регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата на интересите на вложителите, което е основна цел на банковия надзор.

Българската народна банка е компетентният орган в

Република България за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4, пар. 1, т.40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г., съгласно който компетентен орган означава официално признат от националното право публичен орган или структура, които са оправомощени по националното право да упражняват надзор върху институциите като част от действащата надзорна система в съответната държава членка. Единствен такъв орган в България е БНБ, за което посоченият регламент определя изискването да е публичен орган.

Що се отнася до вида на дейността, осъществявана от

Българската народна банка с оглед на изискването, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, следва да се отбележи, че е образувано тълкувателно дело № 2/2015 г. с искане за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ВАС и ВКС по въпросите "Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и "Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС.

В процесния случай дейността, осъществявана от БНБ като официално признат от националното право публичен орган, който е оправомощен по националното право да осъществява надзор върху институциите е административна и неизпълнението на това задължение по осъществяване на надзор е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право.

В процесния случай правоотношението, което възниква в резултат на надзора, който следва да бъде осъществяван от БНБ върху кредитните институции не е облигационно, а възникналото правоотношение би могло да се определи по-скоро като административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда (съобразно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ), още повече че сред правомощията на управителния съвет на БНБ са да издава, отказва издаване и отнема лицензи на банки, на оператори на платежни системи, на платежни институции и на дружества за електронни пари при условия и по ред, определени със закон, да поставя банки под специален надзор при условията и по реда на ЗКИ. Надзорът, осъществяван от Българската народна банка, така, както е определен в чл.79 – чл.80в от ЗКИ би могъл да се определи по-скоро като административна дейност, а не като дейност или като правоотношение, което възниква между равнопоставени правни субекти. Всичко изложено обуславя приложимостта на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

В случая съдът е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, като именно това е причината ищеца да основе исковата си претенция на прякото й действие, по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на РБългария в случая разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери.