Определение № 207 от 05.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110120841 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, предвид което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането по чл. 190, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.

Следва да бъде назначена съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

Искането по чл. 192, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде отхвърлено, доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното изискване, свързано с уважаването му.

Ненеобходимо за решаване на делото е извършването на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба, поради което и това искане на ищеца следва да бъде оставено без уважение.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лицепомагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

1

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК третото лице - помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане и разпределение на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ДОПУСКА, на осн. чл. 195, ал. 1 ГПК, изслушване на съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 220,00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Х. Д. Б..

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба, както и с пр. осн. чл. 192, ал.

1 ГПК.

НАСРОЧВА о.с.з за 12.03.2026 г. – 11:45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице Хр. Б..

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора, а на третото лице – помагач – и препис от исковата молба, отговора и доказателствата към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, за цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника през процесния период въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Поддържа, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот – ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. № 230, вх. 1, за който е открита партида при ищеца с аб.

№ 71611. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2408,11 лева, равняващи се на 1231,25 евро – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., и сумата 19,40 лева, равняващи се на 9,92 евро – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /10.04.2025 г./ до окончателното изпълнение, и сумата 235,62 лева, равняващи се на 2

120,47 евро – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 08.02.2024 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,65 лева, равняващи се на 1,87 евро – мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 08.02.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

Претендира разноски.

Ответникът Р. К. Д. оспорва исковете. Не оспорва, че е собственик на имота през процесния период. Оспорва наличието на облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия до имота. Оспорва, че до имота е реално доставено претендираното количество топлинна енергия. Оспорва, че се дължи цена за услуга за дялово разпределение.

Поддържа, че претенциите за лихви са неоснователни, тъй като не е поставян в забава за заплащане на претендираните суми за главници. Моли за отхвърляне на исковете.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, включително и на цената на предоставената услуга за дялово разпределение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главните задължения да са срочни/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съдът като съобрази изложеното в отговора на исковата молба и по арг. от противното на предвиденото в чл. 153 ГПК, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3