Решение № 5258 от 03.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11436/2022
- Вид
- Решение № 5258
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 202 · Закон за устройство на територията
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5258 гр. София, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. П. при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №
20221100111436 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с предявен от Е. Е. Д. срещу А.Б. Г. и Р. Б. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерното ограничаване на достъпа до следните имоти: апартамент на третия /втори надпартерен/ етаж в сградата на ул.
„******** в гр. София, със застроена площ от 67,5 кв. м., който се състои от две стаи, кухня, коридор, баня, тоалетна, антре и балкон, при граници: стълбище, коридор, апартамент, двор и калкан, нанесени в графичната част на приложение 2.1. към СТЕ на л. 217 /лилавата линия по точки 1-2-3-4-5-6-1/, който апартамент представлява реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на София, одобрена със Заповед РД18-108/13.12.2016 г на Изпълнителен директор на АГКК, на адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „********, ет. 3 с предназначение: жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 142,75 кв. м., заедно със съответните прилежащи ид. ч. от общите части на сградата, както и таванско помещение на четвърти /трети тавански/ етаж, който е със застроена площ от 66,5 кв. м., при граници: коридор, стълбище, двор, апартамент и калкан, нанесени в графичната част на приложение 4.1. към СТЕ на л. 218 /лилавата линия по точки А-Б-В-Г-Д-Е-А/, представляващо реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на София, одобрена със Заповед РД-18108/13.12.2016 г на Изпълнителен директор на АГКК, на адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „********, ет. 4, с предназначение: друг вид самостоятелен обект, брой нива 1, площ по документ 142,75 кв. м., при съседи: на същия етаж – няма, под обекта ***, над обекта – няма, като се иска да се осигури достъп до имотите, като се предостави достъп през входната врата на сградата и се премахнат строителните материали от общите части на сградата, които препречват възможността да се стигне до имота /уточнителна молба с вх.
1
№ от 09.04.2024 г. по описа на СГС/.
Ищецът твърди, че е установил ясно, несъмнено, непрекъснато владение върху имота, ведно с таванското помещение през 2010 г., поради което придобил същия по давност през 2010 г. Собствеността на имота била възстановена по реда на чл. 1 ЗВСОНИ на наследодателя на ответниците, но те не го използвали след възстановяването. Ответниците не смущавали неговото владение. На 23.09.2020 г. било установено от баща му, че ключалката на входната врата е сменена, като в сградата се извършвал ремонт от ответниците. В уточнителната молба от 09.04.2024 г. ищецът посочва, че действията на ответниците /смяна на ключалката на входната врата на сградата, поставяне на строителни материали и ограничаване на достъпа до имота през общите части на сградата/ не са довели до отнемане на владението на ищеца върху процесното жилище, а единствено ограничавали пълноценното упражняване на правото му на собственост върху същото, включително към настоящия момент. По този начин се препятствало упражняването на правата му върху имотите. Моли искът да бъде уважен претендира разноски.
С определение от 20.09.2024 г. по гр. д. №11436/2022 г. на СГС е прието, че отговорът на исковата молба е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Ответниците оспорват притежаваното право на собственост от страна на ищеца. Към 2000 г. същият бил непълнолетен, поради което не е могъл да установи валидно владение. Посочените от ищеца обекти несъществували в обективната действителност. След възстановяването на имота той се владеел от наследодателите на ответниците и от самите ответници. През 2008 г. имотът бил заключен и достъпът до него ограничен, тъй като бил опасен, а 2010 г. било проведено и освидетелстване на сградата като амортизирана, за което била образувана преписка № 66028/2010 г. на СО –Триадица. Молят за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предмета на производството, допустимостта на иска и редовността на исковата молба:
Съобразно задължителните указания по в. ч. гр. д. № 2326/2023 г. на САС по делото е предявена единствено претенция по чл. 109 ЗС, какъвто е всъщност първоначално предявеният иск и петитум пред СРС. Отделно, ищецът не поддържа претенция по чл. 108 ЗС /молба с вх. № 35218 от 12.04.2023 г./.
Предвид разпоредбата на чл.129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Изискването за индивидуализация на процесния недвижим имот съставлява условие за редовност на исковата молба. Когато при предявяване на исковата молба или в течение на производството бъде установено, че същата не отговаря на това изискване, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани описаната нередовност.
Изискването към исковата молба, респ. и към съдебното решение, по иск за собственост /независимо от обема на търсената защита/, да е направена пълна индивидуализация на 2 недвижимия имот/реалната част от недвижимия имот. При реална част от недвижим имот следва да се посочи нейното точно местоположение и отграничаването й от останалата част от поземления имот, вкл. и чрез графичното й отразяване по делото, цели освен яснота относно предмета на спора, също и прецизност на диспозитива на съдебното решение, като по този начин се обезпечава яснота за обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебния акт, както и евентуално точното му изпълнение. Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, поради което и е необходимо процесният недвижим имот да е надлежно индивидуализиран с оглед редовността на подадената искова молба.
За да се приеме, че исковата молба е редовна е достатъчно да съществува яснота за коя реална част от имота е налице спор, а детайлното отграничаване на тази спорна част може да бъде извършено и в хода на производството чрез изготвяне на скица от вещо лице – определение № 2260 от 07.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1451/2025 г. на I г. о. на ВКС, определение № 3279 от 24.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1921/2025 г. на I г. о. на ВКС.
Още с исковата молба пред СРС е заявена волята на ищеца, а именно, че предмет на делото са твърдения за действия на ответниците, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху реална част от недвижими имоти, които са описани като местоположение, приблизителна площ, а за апартамента и от какви помещения се състои същият. При иск за защита на реална част от поземлен имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема чрез описване на границите и площта й. Това изискване следва от обстоятелството, че частта се обособява от цялото по границите си. Доколкото индивидуализацията следва да е пълна, то няма пречки индивидуализирането на имота да се определи чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждането на спора.
Именно в тази насока са и изготвените от в. л. М. скици-приложение към СТЕ с № 2.1 и № 4.1 /л. 217 и 218/. Като ищецът с уточнителната молба на л. 220 е индивидуализирал реалните части от имотите съобразно заключението на вещото лице М. и в изпълнение на указанията на съда по чл. 129, ал. 4 ГПК с разпореждане от 12.08.2025 г. Поправената исковата молба се счита за редовна от деня на подаването й, поради което възраженията на ответниците с писмените бележки, че предметът на спора оставал неизяснен, са неоснователни.
Предявени е иск с правна квалификация чл. 109 ЗС:
Предмет на делото е неправомерността на действията на ответниците, които се твърди да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положение отпреди нарушението. Посочени са конкретните действия, които ответниците следва да извършат.
Видно от заповед № РД-57-1054 от 01.08.1994 г. на кмета на Столична община, на основание чл. 1 ЗВСОНИ е наредено да се отпише актовите книги за държавни и общински имоти и да се предаде на наследниците на Л. Б. Г. владението на триетажна масивна сграда без магазини в партера, находяща се на ул. „********, заедно с принадлежащите ид. части от общите части на сградата и мястото.
3
Представени са по делото доказателства, от които се установява, че А. Г. и Р. Г. са придобили на основание наследство по завещание: жилищен надпартерен етаж и таванския етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, за което е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 1, том 11, рег. № 6496, дело № 173/2011 г. на нотариус Т.М. с рег. № 199 на НК. В хода на производството А.Б. Г. и Р. Б. Г. са продали на З. К. Ж., Ф. Е. К. и Х. И. К. процесните недвижими имоти, находящи се в триетажна масивна жилищна сграда в гр. София, ул. „********, а именно: втори надпартерен етаж е идентификатор *** и тавански етаж с идентификатор ***, за което е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том II, рег. № 4120, н. д. № 323/2025 г. на нотариус С.Т. с рег. № 065 на НК.
Правото на собственост върху имота на ищеца има значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС и по този въпрос, макар същият да е извън предмета на делото и по него да не се формира сила на пресъдено нещо, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите към решението. Допустимото е установяване на придобиване по давност на правото на собственост със свидетелски показания в производството по чл. 109 ЗС – виж решение № 98/04.07.2018 г. по гр.д. № 3546/2016 г. на I г. о. на ВКС. Ищецът Е. Е. Д. твърди, че е владеел процесните имоти в периода от 2000 г. до 23.09.2020 г.
По делото са разпитани свидетелите Д.С.В., Е. П. Д., А.П.А. и Б.Г.И..
От разпита на свидетеля Д.В. се установява, че с ищеца били съученици до седми клас. Е. Е. Д. живеел в имота на ул. „********, на втори надпартерен етаж, майка му и баща му живеели там, баба му и дядо му също. Апартаментът бил на втория етаж, лявата врата.
Влизал бил в апартамента. Е. Е. Д. живеел сам там след 2010 г. Бил ходил в апартамента, Е. отключвал и заключвал вратата. Други хора в апартамента не бил виждал, не познавал съседите му. От 2010 г. до Ковид по няколко пъти в годината ходил в апартамента, никога не е имало други хора в имота. По-високо от апартамента не се бил качвал.
Свидетелят Е. П. Д. /баща на ищеца/ твърди, че от 1948 г. в процесния имот живеели майка му и баща му, в този имот бил роден и живял свидетелят и неговият брат, в този имот бил роден и живеел и неговият син. Имотът се намирал на ул. „Княз ********. Входната врата на сградата била с лице към ул. „********, вдясно от входната врата имало помещение – търговски център. Единственият вход на сградата бил откъм улицата. На първи етаж имало два апартамента, по стълбите се стигало до втория етаж, където също имало два самостоятелни апартамента. Единият апартамент бил процесният. В съседния апартамент живеел Н.Д., а след неговата смърт останал да живее неговият наследник. През м.09.2020 г. установили, че патронът на входната врата на къщата бил сменен и бил поставен катинар на вратата, което ограничавало достъпа до жилището. В сградата никой не бил влизал. В сградата влизали само хората, които я обитавали. След 22.09.2020 г. никакъв достъп до жилището не им бил предоставян. На 15.03.2021 г. свидетелят установил, че катинарът на входната врата го нямало, качил се до жилището с Б.И. и установили, че входната врата на процесния апартамент била разбита, вътрешните врати също били разбити, както и всичко 4 на тавана.
От разпита на свидетеля Б.Г.И. се установява, че бил собственик на търговски обекти в сградата на ул. „********, които били наследени от майка му и баща му – магазин и ресторант. Познавал двамата братя Г., неговите родители поддържали контакти със семейство Г. и с тяхната представителка Д.Ф.. Магазинът имал собствен вход, помещението на етаж „-1“ също си имало собствен вход, но аварийният изход на това помещение излизал във входа на жилищната сграда, поради което имал ключ от входната врата на жилищната част. Задната част на сградата, която се водила тераса, се явявала покрив на магазина и била ремонтирана от собствениците на магазина и ресторанта. Влизал бил след 2019 г. в сградата и установил лошото й състояние, помолил бил братя Г. да бъде почистена сградата от огромното количество боклуци. Сградата била в ужасно състояние. Помещенията били запълнени с всевъзможни боклуци. Познавал човек, който се казвал Е. Д.. Влизал бил в някакви помещения, които са на втория етаж, помещенията били отворени, свидетелят нямал ключ.