Решение № 101 от 08.06.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Разград, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.ОВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.ОВА Административно наказателно дело № 20263330200059 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Електра-МС“ ООД - гр. Сливен, ЕИК 119604745, против НП № 17-2500194 от 18.12.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград, с което на основание чл. 416, ал.

5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от същия кодекс.

Жалбата е бланкетна и сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения и моли да бъде отменено изцяло. В представените в с.з. писмени допълнителни съображения навежда доводи, че в случая липсва трудово правоотношение, което да налага сключването на трудов договор, като не са изяснени всички факти от значение за делото и не са установени елементите на трудово правоотношение. Иска се отмяна на НП поради незаконосъобразност, като претендира да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Разград, чрез процесуалния си представител- юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2025 г. около 10:00 ч. представители на Д "ИТ" - Разград осъществили проверка по работни места в обект СМР „Полагане на външно кабелно електрозахранване на два броя многофамилни жилищни сгради с общ подземен гараж в гр. Разград на ул. „Марин Дринов“ № 4. Изпълнител на дейността бил „Електра – МС“ ООД - гр. Сливен. Било установено, че в контролирания обект, по време на проверката, в полза и за сметка на 1 жалбоподателя, работи лицето Х. Г. И.ов, който по време на проверката осъществявало трудова дейност като „общ работник”, състояща се в изкопаване на канал /“копавам канала“/, без работодателят да е сключил с него трудов договор. В хода на проверката Х. И.ов собственоръчно попълнил Декларация, в която посочил, че работи на обекта от 21.10.2025г., като „копавам канала“, въз основа на трудов договор, с работно време от 08 ч. до 17 ч. и договорено дневно възнаграждение в размер на 60,00лв. като последно такова е получил на 22.10.2025г. и му се плаща от „шефа“.

Проверката продължила по документи, предоставени от жалбоподателя в офиса на ДИТ на 04.11.2025г. Жалбоподателят представил Граждански договор № 5/21.10.2025г., сключен с Х. И., както и трудов договор от 27.10.2025г., вписан в НАП на 27.10.2026г. в 15:04ч., ведно с длъжностна характеристика.

Въз основа на констатациите от проверката на 21.11.2025г. бил съставен АУАН № 17 - 2500194/21.11.2025г. за това, че на 23.10.2025 г. Х. И.ов е бил допуснат от работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи на обекта, без предварително с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните свидетели. Съществено значение имат показанията на актосъставителясвидетеля И. Т., който по същество потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката на обекта заварили там лицето Х. И.ов да работи - заедно с други лица работили с лопати, кирки и къртачи, като разбивали бетона на тротоара за да изкопаят канал. Х. И.ов сам попълнил декларацията си, като съдействие оказвал и техническия ръководител на обекта.

Разпитан е и свидетеля С. А., работещ в „Електра – МС“ ООД гр.Сливен, който бил технически ръководител на проверявания обект. Сочи, че на обекта действително работели 7-8 лица, които копаели канал, като след тези лица бил и Х. И.ов. Лицата били наети от дружеството с граждански договори. Свидетелят не знае какви възнаграждения получавали, сочи, че нямали определено работно време, а си тръгвали когато привършвали работата. Сочи, че тези лица не били особено грамотни и проверяващите им обяснявали какво да попълнят.

С оглед показанията на св. Т. /актосъставителя/ и характера на извършваната работа, обаче съдът намира, че Х. И. реално е работил в обекта като общ работник. Дори да се приеме, че проверяващите са му обяснявали какъв вид данни следва да се посочат /което е нормално/, за съда е несъмнено, че конкретните данни касаят именно неговото дневно възнаграждение и часови диапазон, в който работи, както и характера на извършваната от него работа. Същият е попълнил декларацията собственоръчно. При това съдът приема, че в декларацията работникът обективно е посочил субектът, който го е наел и който му плаща възнаграждение за това. Всъщност и от показанията на св. Ст. А., ръководител на обекта, се установява, че работникът е работил на обекта и осъществявал конкретно трудова дейност. Противно на показанията на този свидетел, съдът приема, че действително работникът е 2 имал определено работно време, както е обяснил на проверяващите и е попълнил в декларацията си. Като се основава на явно достоверните показания на актосъставителя, съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. Х. И. действително е работел на обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е трудова такава, в полза именно на обжалващото дружество, от което е нает. С оглед на казаното, представеният препис от граждански договор /същият не съдържа клаузите, необходими за трудов договор/ е ирелевантен, доколкото става въпрос именно за осъществявана трудова дейност, изискваща наличие на трудов договор.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, при спазване на изискуемото за тяхната валидност съдържание.

Съдът констатира, че нарушението както в НП, така и в АУАН, е индивидуализирано от обективна страна съобразно изискванията на закона / чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, респ. чл.42, т.4 от ЗАНН/.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Именно това изискване в случая е нарушил жалбоподателя. Последният е имал качество на работодател, тъй като е наел лицето именно за извършване на трудова функция. Тези, по характера си трудови правоотношения, според императивната норма на чл. 62, ал. 1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма - чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Този трудов договор следва да е сключен преди постъпването на работника на работа, както изисква разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ.

Приемането на работника на работа без наличието на такъв договор, както е станало в случая, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с работника да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор.

Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Х. И. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция - посоченото лице е работило като общ работник и при самата проверка. Съдът намира, че не е съществен въпрос дали става дума за краткотрайно престиране на работна сила или за попродължително такова - същественото е именно, че се престира работна сила в полза на друго лице, което налага отношението да се третира като трудово и да се уреди като такова. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 61, ал.

1 от КТ.

Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като според втората алинея на същия текст нарушенията на чл. 61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето 3 защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1500 лв., което е законовия минимум и не може да се поставя въпрос за намаляването му.

С оглед изложеното НП се явява законосъобразно, а наложеното наказание справедливо и съответно, поради което следва да бъде потвърдено.

Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 76,70 евро- полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2500194 от 18.12.2025 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на обжалващото дружество „Електра-МС“ ООД - гр. Сливен, ЕИК 119604745, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА „Електра-МС“ ООД - гр. Сливен, ЕИК 119604745 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 76,70 евро за деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4