Решение № 660 от 10.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100501032 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на К. К. К. от гр. *** чрез адв.Биляна Вавова от БАК, против Решение N 971/16.04.2026 г. по гр.д.7567/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен искът на въззивницата за осъждане на въззиваемия „Синион" ЕООД, ЕИК 206819777, да й заплати сумата от общо 649,31 евро представляваща обезщетение по чл.213, ал.2 от КТ за недопускане на ищцата до работа за периода от 13.01.2025 г. до 01.03.2025 г. /за месец януари 2025 г. от 263.23 евро, за месец февруари 2025 г.- сумата от 386.08 евро/ и с което въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия съдебни разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е немотивирано, неправилно и постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми и установената по делото фактическа обстановка.

Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че исковата претенция е неоснователна, тъй като по делото не е доказано, че ищцата не е била допусната до работа от ответното дружество за процесния период.

Твърди се, че тези изводи на съда са необосновани и не кореспондират с установената по делото и подкрепена от писмени доказателства фактическа обстановка. Изложени са съображения за неправилност на приетото от първоинстанционния съд, че извършените от страна на работодателя действия по изискване и задържане на служебния лаптоп на ищцата за един продължителен период не съставляват основание, въз основа на което да се счита, че последният не е допуснал до работа служителя тъй като, за да е налице хипотезата на чл.213, ал.2 от КТ работникът поне веднъж е трябвало 1 да посети предприятието на работодателя си, да е изявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение, а работодателят не го е допуснал без законово основание да полага труд. Посочва се, че в случая на практика работното място на ищцата е било в дома й, поради което няма как да се приеме, че работодателят не я е допуснал до работното й място.

На следващо място се посочва, че релевантно по отношение на срока на недопускате е, че ищцата е получила от работодателя устройство за работа на 01.03.2025., а не на 28.02.2025 г., когато работодателят е изпратил устройството, тъй като едва тогава тя би имала възможност да изпълнява служебните си задължения.

Посочва се още, че доколкото от приемо-предавателния протокол се установява, че служебният лаптоп на ищцата е бил в изправност към момента на предаването му, не е имало необходимост той да бъде задържан от работодателя и ищцата да бъде лишавана от възможност да работи.

Твърди се, че още при предаване на лаптопа на 21.01.2025 г. ищцата е заявила готовността си да работи, което е направила многократно и впоследствие с електронни писма до работодателя.

Сочи се още, че от обстоятелството, че работата се извършва чрез използването на информационни технологии осигурени от работодателя (изрично уговорено между страните по трудово правоотношение), изтриването на служебния акаунт на ищцата следва да се приеме за акт на недопускане до работа от страна на работодателя.

Оспорен е и изводът на съда, че не е доказано изискването от страна на работодателя ищцата да му предаде служебното компютърно оборудване да е било с цел недопускане на последната до работа, както и, че по делото не било доказано изпратените от ищцата електронни писма, съдържащи нейни изявления, че счита, че не е допускана до работа, да са достигнали до работодателя. Твърди се, че електронните писма са с адресат работодателя и са изпратени на електронната му поща, от която той е комуникирал с ищцата, като получаването им не се е оспорвало по делото.

Приетото от съда, че „от представените трудов договор и допълнителни споразумения не е видно да е налице договорка, че работата ще се осъществява посредством служебен акаунт в някаква платформа, както твърди ищцата“ е оспорено с оглед представеното допълнително споразумение от 08.10.2024 г. към трудовия договор на ищцата, съгласно чл.2(1) от което, работата се извършва чрез използването на информационни технологии, осигурени от работодателя.

Твърди се, че с Решение N 113/27.03.2026 г. на петчленен разширен специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, комисията е приела, че вследствие на отправени от К. до работодателя запитвания относно неравното й третиране спрямо останалите служители на работодателя по отношение (но не само) на получаваното от нея трудово възнаграждение е последвало изолирането й от работния процес, недопускането й до служебни системи, прекъсване на комуникацията, фактическото й недопускане до изпълнение на трудовите задължения.

На последно място се твърди, че претенция като изцяло основателна, тъй като заплатеното от работодателя й трудово възнаграждение за процесния период в нетен, а не в брутен размер, в какъвто би било обезщетението по чл.213 КТ за времето на незаконното недопускане на работа.

2

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да уважи иска. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Представени са нови доказателства - Решение № 113/27.03.2026 г. на петчленен разширен специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, постановено след проведеното последно заседание по делото в първата инстанция.

Въззиваемият „Синион“ ЕООД с ЕИК 206819777, оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок и в съдебно заседание.

Оспорени са като неоснователни твърденията във въззивната жалба за изправност на служебния лаптоп на ищцата към датата на връщането му на работодателя за техническа поддръжка и профилактика на 21.01.2025 г.

Твърди се, че посоченото в Приемо-предавателен протокол от 21.01.2025 г., че няма забележки касае само липсата на външни повреди по служебния лаптоп, тъй като само външни повреди биха могли да бъдат установени при предаването на лаптопа на работодателя. Посочва се още, че от представената по делото Справка за броя на лаптопите и компютрите, преминали техническа профилактика и поддръжка за периода януари до юли 2025 г., издадена на 21.10.2025 г. е видно, че за посочения период за техническа поддръжка и профилактика са били иззети 8 бр. лаптопи, като в 7 от случаите се е стигнало до подмяна на лаптопа, вкл.при ищцата, като в много случаи, процедурата по техническа поддръжка и профилактика и смяна на лаптоп е продължила повече от един месец. Според въззиваемия това доказва, че работодателят е нямал в наличност други лаптопи, както се твърди във въззивната жалба.

Посочва се, че от същата справка се установява, че при отсъствие на служител повече от 15 поредни календарни дни, както е било при ищцата за периода 13.12.2024 г. - 20.12.2024 г., служебният лаптоп на компютъра задължително се подлага на техническа инспекция в офиса на работодателя.

Посочва се още, че освен изпълнението на законовото задължение за техническа поддръжка и профилактика, работодателят следва да осигури сигурността на служебната информация и комуникация като се позовава на чл.107и, ал.3, т.2 и 3 от КТ, както и на т.5 от същата разпоредба.

Оспорено е на следващо място като недоказано и неоснователно твърдението на въззивницата за изправност на служебния й лаптоп към 21.01.2025 г. Твърди се, че наличието на техническа неизправност на лаптопа й се установява от извършената подмяна на служебния лаптоп на ищцата.

Оспорено е като неоснователно твърдението във въззивната жалба, че на 21.01.2025 г. ищцата е заявила готовност да работи, но не била допускана до работа, както и че и впоследствие многократно е заявявала такава готовност за работа с имейли, но не била допускана до работа. Твърди се, че в Приемо-предавателния протокол от 21.01.2025 г. липсват някакви изявления на служителя К. относно нейна готовност да работи, както и, че по делото липсват каквито и да е било доказателства и дори твърдения, че К. е посещавала офиса на работодателя с изявления, че иска да работи. Посочва се, че съгласно трудовия договор между страните, работното място на ищцата е в офиса на работодателя в гр.София, независимо от обстоятелството, че е имала възможност да работи от разстояние по допълнително споразумение към трудовия договор.

Твърди се, че оплакванията на ищцата за незаконно недопускане до работа се опровергават изцяло от факта, че е получила пълното си трудово 3 възнаграждение за месеците януари 2025 г. и февруари 2025 г., при отчитане на дните за отпуск поради временна нетрудоспособност, като са внасяни осигурителни плащания за нейна сметка, и периодът се зачита за трудов и осигурителен стаж за служителя.

По повод Протокол за извършена проверка № ПР2507532 от 20.02.2025 г., с който на „Синион“ ЕООД е връчено Предписание № 1 от 20.02.2025 г. по чл.404, ал.1 от КТ, издаден от Дирекция „Инспекция по труда“- София, е посочено, че с разпоредителната част на Предписанието, на „Синион“ ЕООД се предписва да осигури на служителя К. нормални условия за изпълнение на служебните й задължения, договорени с трудовия договор и длъжностна характеристика като и се предостави служебен компютър, съгласно чл.127, ал.1, т.1 и т.2 от КТ като е даден срок за изпълнение 21.02.2025 г., т.е.един ден, което работодателят е изпълнил. Твърди се, че в Предписанието липсват констатации за недопускане на служителя К. до работа и съответно липсват указания към работодателя за допускане на служителя К. до работа.

Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е достигнал до правилен извод, че не е налице недопускане до работа по смисъла на чл.213, ал.2 от КТ, а е налице невъзлагане на задачи от страна на работодателя. Сочи се, че тези изводи на съда са в съответствие със съдебната практика.

Излага се, че ищцата неправилно смесва положение по невъзлагане на задачи на служител и заплащане на трудовото му възнаграждение с незаконно недопускане до работа и незаплащане на трудовото му възнаграждение.

Изложени са подробни съображения, вкл.отново по фактите, цитирана е съдебна практика.

По отношение на представеното с въззивната жалба Решение № 113 от 27.03.2026 г. по преписка № 9/2025 г. на КЗД, 5-членен разширен специализиран постоянен заседателен състав се твърди, че то е недопустимо и неотносимо към спора, тъй като КЗД не е компетентен орган, който да установи незаконно недопускане до работа по смисъла на чл.213, ал. 2 от КТ, освен това решението не е влязло в сила, тъй като обжалвано пред Административен съд- София град.

Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира се съдебно-деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция.

Също представя доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството е образувано по исковата молба на въззивницата К.

К. за осъждане на въззиваемия „Синион“ ЕООД да й заплати (след прието изменение на иска) сумите от: 263.23 евро за м.януари 2025 г. и 386.08 евро за м.февруари 2025 г., представляващи разликата между дължимото на ищцата обезщетение по чл.213 КТ поради недопускането й до работа от ответното дружество и изплатеното й от ответника трудово възнаграждение за същия период.

4

Твърди се, че в периода от 30.12.2024 г. до 13.03.2025 г. ищцата е работила като оперативен счетоводител от разстояние по трудов договор, с предоставен й служебен лаптоп. Твърди се, че след ползван от ищцата отпуск поради временна неработоспособност от 30.12.2024 г. до 12.01.2025 г. на 13.01.2025 г. при опит да влезе в сървъра на дружеството, установила, че достъпа й до платформата, чрез която извършвала поставените задачи, е ограничен и служебния й акаунт е изтрит. Излага, че след като уведомила управителя на ответното дружество получила отговор, че е необходимо да се извърши програмно осигуряване и техническа поддръжка на компютъра, поради което следва да го предаде в офиса в гр.София на 21.01.2025 г., което и направила. Твърди се, че след като след предаване на служебния компютър не била потърсена и не успяла да се свърже с управителя на дружеството при многобройните си опити, ищцата възприела това като отказ да бъде допусната до работа, поради което подала жалба в Д „ИТ“ София. Твърди, че след констатацията на ИТ, че работодателят не е спазил трудовото законодателство и издадени предписания, на 28.02.2025 г. ответникът изпратил лаптоп, който тя получила на 01.03.2025 г.