Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.08.2016, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
4880/2014
Подписан
05.08.2016
В сила
09.11.2017

Цитирани разпоредби

  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9 ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 33 ал.2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е № 626

05.08.2016г., гр. Сливен

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на 23.06., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ секретар: Т.И. прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО

МИНЕВ гр. дело № 4880 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по молбата на Д.П.Т.. В хода на делото е настъпила промяна в семейното й положение, поради което фамилията й е променена на П.- листи №№ 90 и 91 от делото. По тази причина по-долу в изложението тя ще бъде записвана именно с фамилия П..

Твърди, че е дъщеря на покойния П. Д. П., а част от ответниците- А.К.П. и Д.П.П., са съответно негови съпруга и дъщеря от втория му брак.

Също, че те тримата, както и ответника Д.С.П. са съсобственици, по силата на наследяване на Г. Д. П., поч.24.03.2013г., който след смъртта си не оставил низходящи; след това по наследяване на баба й Дена П.П., поч. 11.06.2013г. и баща й- бащата на ищцата, поч. 24.09.2013г., на поземлен имот с идентификатор ***, който се намира на административен адрес гр.Твърдица, ул.”Н.Вапцаров”№14, с площ 634кв.м., както и построените в него сгради:

- с идентификатор *** с площ 56кв.м., представляваща еднофамилна жилищна сграда.

- с идентификатор *** с площ 42кв.м., представляваща друг вид сграда за обитаване.

- с идентификатор *** с площ 18кв.м., представляваща селскостопанска сграда, и

- с идентификатор *** с площ 18кв.м., представляваща сграда за ползване като хангар, депо, гараж.

Д.П. излага, че от дълги години живее в гр.Бургас, а при посещение в края на месец ноември 2014г. в гр.Твърдица научила за смъртта на баща си и се сдобила с удостоверение за наследници. На 02.12. същата година, при справка в Агенцията по вписванията, Имотен регистър-Сливен узнала, че споменатите до тук ответници продали на четвъртия- Е.Я. К., външно за имуществената общност лице, дела си от тези недвижими имоти, без обаче преди това да й го предложат на нея като съсобственик. По тази причина предявява иск съда с решение да признае правото й на изкупуване на отчуждените с нот.акт №195, т.ІІ, дело 362/ 08.05.2014г. на нотариус Ел.Ш., ид.части, при действително уговорените между страните по него условия, като замести К.. Ищцата излага съображение, че квотите на съсобствениците в имота са различни от посочените в този акт, поради което иска й е за 1/2ид.ч. от имота.

Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.

Писмени отговори депозират ответниците Д.С.П., А.К.П. и Д.П.П., като навеждат възражение, че иска е късно заведен- след изтичане на установения за това в закона двумесечен срок от узнаване от ищцата, на сделката. Другото възражение на първия от тях е не по принципната основателност на иска, а касае размера, до който би трябвало да се уважи- свежда го до размера на запазената за ищеца като наследник, съгласно Закона за наследството, част. Жените пък оспорват иска с твърдението, че процесната сделка представлява привидно съглашение по смисъла на чл.152 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и поради това, като недействителна, не може да породи целяните с нея правни последици. В тази връзка те твърдят, че прехвърлянето е било извършено с цел да обезпечат изпълнението си на задължение по договор за заем, заемодател по който е купувача на имота, като уговорката е била при връщане на заема, тя да им прехвърли обратно правото на собственост.

В проведените по делото съдебни заседания се явяват всички участници в процеса, а ищцата, както и ответниците А.К.П. и Д.П.П., се представляват по пълномощие от адвокати. На практика се поддържат вече заетите в писмен вид позиции.

Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от нот.акт №10, том І, дело 43/1991г. по описа на нотариус при СлРС, Г. Д. П. е придобил, чрез покупка от родителите си Д.С.П. и Д. П.П., дворно място, образуващо парцел Х-327 в кв.68 по плана на гр.Твърдица, с площ 635кв.м., ведно с намиращата се в него масивна жилищна сграда на един етаж, застроена върху 48.50кв.м.; лятна кухня от 26.50кв.м.; полумасивен навес от 40куб.м. и гараж с площ 19кв.м.

В последствие всички участници в тази сделка са починали. Най- напред Д.С.П.- на 12.01.1996г.- видно от удостоверение за наследници № 2261/ 26.11.2014г., издадено от община Твърдица, а след това, на 24.03.2013г. – купувача- видно от удостоверение за наследници № 2306/ 10.12.2014г., издадено също от община Твърдица. От последното се установява още, че той не е оставил низходящи, а единствения негов наследник е майка му Дена П.П..

На 11.06.2013г. тя също е починала, като към момента на смъртта й живи са били единствено сина й П. Д. П. и наследниците на сина й С. Д. П., който е починал преди нея- на 22.02.2010г.: съпругата му Ц. Я.П. и децата му Д.С.П. и М.С.П.. Съвсем скоро след майка си – на 23.09.2013г., почива Петър П., а за наследници оставя съпругата си А.К.П. и децата си Д.П.Т. /понастоящем П./ и Д.П.П.. За тези обстоятелства свидетелстват удостоверение за наследници № 2305/ 10.12.2014г., издадено от община Твърдица и удостоверение за наследници № 160/ 22.01.2014г., издадено от община Твърдица /последното л.170 от делото/ Част от тези лица – Д.С.П., А.К.П. и Д.П.П., са продавачи по договор, извършен в нот.акт № 195, том ІІ, дело 362/ 2014г. по описа на нотариус Ел.Ш., на по 1/6ид.ч., т.е. общо 1/2 ид.ч. /запис в самия документ/ от недвижим имот с идентификатор ***, който се намира на административен адрес: гр.Т., ул.”Н.В.” №.. с площ 634кв.м., с № по предходен план- 327 в кв.68, , парцел Х, както и намиращите се в него сгради:

- сграда с идентификатор ***, с площ 56кв.м. и начин на трайно ползване: жилищна сграда, еднофамилна;

- сграда с идентификатор ***, с площ 42кв.м. и начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване;

- сграда с идентификатор ***, с площ 18кв.м. и начин на трайно ползване: селскостопанска сграда;

- сграда с идентификатор ***, с площ 18кв.м. и начин на трайно ползване: хангар, депо, гараж.

За поземления имот се представя и скица- № 15-461741-13.12.2014г. на СГКК-Сливен, в който са нанесени и четирите сгради. В скицата се съдържа и информацията, че по предходния план на Т. този имот се е индивидуализирал като имот № 327 в кв.68, парцел Х. Останалите скици- на сградите, съда няма да обсъжда, тъй като това не е необходимо.

Купувач на идеалните части по договора от 2014г. е Е.Я.К.. От удостоверение изх.№ 1165/ 25.02.2015г. на община Твърдица съда установява, че жената е вдовица.

На 02.12.2014г.

Д.П.Т. /понастоящем П./ е подала пред Служба по вписванията гр.Сливен заявление вх.рег.№ 3747/ 3748; 3749 за издаване на препис от нотариален акт 199, том ІІІ, нот.дело № 1738/1990; нот.акт № 10, том І от 1991г. и нот.акт дв.вх.№ 2478/ 2014г.

Последното от тези означения представлява индивидуализацията на нот.акт № 195, том ІІ, дело 362/ 2014г. при Служба по вписванията- видно то поставения в горната му дясна част печат.

Съдът се запозна с изисканата от нотариус Ел.Ш. преписка по съставянето на нотариалния акт, в който е извършена процесната продажба – това са листи №№ 165-175 от настоящото дело. Сред тях липсва документ, от който да се установи, че преди извършване на цитираната сделка, съсобствениците –продавачи, са предложили на останалите съсобственици, конкретно на Д.П.Т. /понастоящем П./, да изкупят/и идеалните им части. Странно защо пък, присъства декларация от лицето Ценка Я.П..

Събрани бяха гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетелката Д. Р. Ю.. От показанията й съда установява, че тя е била съседка на Дена П., а последната е живяла до смъртта си в гр.Твърдица, на ул.”Вапцаров”; след смъртта й в имота се нанесла Е.К..

Споменатият от свидетелката № на улицата е 15. Само тези от показанията на свидетелката съда кредитира, а останалата им част- не. Защото за фактите, за които жената изложи възприятията, спомените си, не се събраха никакви други доказателства. В този смисъл те останаха изолирани и поради това според съда с недостатъчна степен на надеждност установяват факти, основни сред които са тези, че през м.юни 2014г. свидетелката е разговаряла с ищцата в гр.Твърдица и й обяснила, че къщата, в която е живяла до смъртта си Дена П., вече е продадена и в нея вече живее Е. К.. Ето защо съда не приема, че тези факти са доказани посредством това доказателствено средство.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е иск с пр.основание чл.33 ал.2 от Закона за собствеността ЗС/.

Основният спор по делото се състои в това дали иска е допустим, като тезата на част от ответниците-представлявани в хода на делото от адвокат- А.П. и Д.П., е че е предявен след изтичането на посочения в чл. 33 ал.2 от ЗС двумесечен срок и тъй като срока е преклузивен, иска е недопустим.

На това ищцата противопоставя твърдението си, че двумесечния срок не е изтекъл, тъй като иска си е предявила на 22.12.2014г., а за сделката е узнала същия месец- когато направила справка в Служба по вписванията - Сливен.

За да установят твърдението си за този факт двете ответници се основаха на свидетелки показания, а за доказване на своето твърдение, ищцата ползва писмено доказателствено средство- документ. На това място трябва да се коментира, че в тежест на всяка от страните бе да докаже своето твърдение, тъй като двете са взаимноизключващи се.

Както стана ясно от коментара на съдията-докладчик по делото по-горе, съда не кредитира показанията на свидетелката, разпитана по искане на ответниците. Във връзка с гласните доказателствени средства съда ще отбележи, че с учудване възприе отказа на ищцата, в проведеното на 26.05.2016г. съдебно заседание, от доказателственото си искане, направено минути преди това, до разпит като свидетел да бъде допуснато лицето, което свид. Ю. описа като възрастна жена на име Златка, която също била присъствала, според свидетелката, на разговора й с ищцата и която всъщност й обяснила, че това е дъщеря на П. Д. П.. Аргументът на ищцата бе, че и тази жена вероятно ще лъжествидетелства както и вече разпитаната, поради което разпита й е ненужен.

Същото, а дори и по-голямо, недоумение обаче буди и поведението на ответниците, навели твърдението, че от момента, в който ищцата е узнала за процесната сделка, са изминали повече от два месеца. Такова е впечатлението у съда, защото и ответниците не проявиха активност да ангажират въпросната жена Златка като свидетел, а се позоваха на показанията на единствен свидетел за толкова решаващ като обсъждания факт. Той- свидетеля, обаче не е достатъчен да създаде у съда решително и непоколебимо впечатление за доказаност на твърдението на отв. А.П. и Д.П.. Според съда, в случая би могъл да се направи паралел между показанията на единствения свидетел и частния писмен документ, на който закона не придава доказателствена сила за достоверност на датата на съставянето му.

Ищцата пък се позова на документ- заявление вх.рег.№ 3747/ 3748; 3749 за издаване на препис от нотариален акт 199, том ІІІ, нот.дело № 1738/1990; нот.акт № 10, том І от 1991г. и нот.акт дв.вх.№ 2478/ 2014г., за да докаже момента, в който е узнала за сделката. Това заявление е нейно писмено изявление и е точно такъв, като току-що описания, документ- частен свидетелстващ, представен по делото от изготвилата го страна; страна, която се домогва да извлече от документа изгодни за себе си правни последици. В друг, така да се каже общ, случай, съда не би зачел доказателствена сила на този документ за твърдяния факт. В случая обаче може да се приеме, че документа има достоверна дата, защото от учреждението, в което е представен, е поставен входящ номер, част от който е датата на представянето му- това е Служба по вписванията. А датата е 02.12.2014г.

От друга страна, сред посочените в молбата на Трендафилова /сега П./ актове е и нот.акт дв.вх.№ 2478/ 2014г., а това е означението на Службата по вписванията за нотариалния акт, в който е извършена процесната сделка- нот.акт № 195, том ІІ, дело 362/ 2014г. по описа на нотариус Ел.Ш..

При изложените разсъждения и липсата на доказателства за нещо различно, съда приема, че ищцата е узнала за тази сделка именно на 02.12.2014г. При конкуренцията на изолирано свидетелско показание и достоверна дата на документ, съда дава предпочитание на последния.