Решение № 37 от 26.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100501637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 28325/27.06.2025г., предявена от М. Д. Г. чрез адв. Петя Колева от БАК, против Решение № 1327/06.06.2025г. по гр.д.№ 4510/2023г. на БРС, с което допуснал извършването на съдебна делба на следния съсобствен на страните по делото недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 1682 кв.м, находящ се в местност „Каваци“, град Созопол, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД18- 60/04.10г. на ИД на АГКК, последно изменение от 27.12.2016г., с трайно предназначение: земеделска земя, от който 246 кв.м реално обособена част, заключена между източната граница на имота и линията на координатните точки от едно до четири, по комбинираната скица на вещото лице Д. С., представлява публична държавна собственост, а останалата реално обособена част с площ от общо 1436 кв.м., с източна граница линията на координатните точки от едно до четири, по комбинираната скица на вещото лице Д. С., е допусната до делба между съделителите Ф.К.К. - З., М. Д. Г., Й. Д. К., Я. Д. К., М. Д. К., Н. Д. К., при следните квоти: 1/2 ид.ч за М. Д. Г., ¼ ид.ч за Ф.К.К. З. и по 1/16 ид.ч за Й. Д. К., Я. Д. К., М. Д. К., Н. Д. К.. С обжалваното решение е обявена за неразделна част от същото комбинирана скицаприложение №1 към СТЕ на вещото лице Д. С..

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и се моли отмяната му. На първо място се счита, че държавата е съсобственик в процесния имот, доколкото в същия 1 попадат 246 кв.м морски плаж, от които 202 кв.м се явяват „бели дюни“, а сьгласно чл. 6 ЗУЧК морските плажове за изключителна държавна собственост, като ал. 4 предвижда, че публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна са морските плажове и пясъчните дюни.

Видно било, че тази част от имота не е реално обособен самостоятелен имот с площ от 246 кв.м., с отделни номера и граници имотът,поради което в този му вид била вещ, изключена от гражданския оборот.По тези съображения намира делбата за недопустима.Излага съображения за това, че с изготвената по делото експертиза по никакъв начин не се установило действителното и точно местоположение на пясъчните дюни в процесния имот. Счита, че това е от изключителна важност доколкото данните в СГКК - Бургас и съответните регистри, касаещи процесния имот датират от 2015г. „Белите дюни“ били подвижни дюни и било абсолютно нелогично вещото лице да посочи точното им местоположение и да определи границите, ползвайки данни актуални към 2015г. без да се увери дали не са променили местоположението си. Освен това, постановявайки по този начин решението си, първоиистанционният съд ощетявал останалите собственици, доколкото реално намалявал площта на имота с 246 кв.м, приемайки че представлява реално обособена част от същия, която е изключителна държавна собственост. Съдът не определил и обезщетение, компенсиращо съсобствениците съобразно намалената площ на имота.Моли постановяване на съдебно решение, с което се отмени обжалваното решение и се отхвърли иска за делба;моли присъждане на разноските.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба,входиран с № 34234/01.08.2025г. от Ф. К. К.А - З. с ЕГН **********, с адрес в гр. *** ул. *** *, действаща чрез адв. Димитър Серев от САК, със съдебен адрес в гр. София, ***, ет- 2, офис 3, в който заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че твърденията на жалбоподателката по отношение на това: дали обособената част от имота публична държавна собственост е самостоятелен обект или не, са неотносими към предмета на делото, тъй като до делба е допусната само реално обособената част от 1426 кв.м., а не частта, представляваща публична държавна собственост с площ от 246 кв.м. Това дали частта на представляващата бели дюни и плаж публична държавна собственост може да се обособи като самостоятелен обект или не, нямала отношение към делбата на останалата реално обособена част,представляваща частна собственост. На второ място счита, че новообособения имот може да бъде предмет на гражданския оборот и съдебната делба е допустима, тъй като процесът по делба няма да засяга останалата част от имота, обособена като публична държавна собственост, а само тази реално обособена част, представляваща частна собственост.На следващо място по делото е допусната и приета от страните СТЕ, която жалбоподателката е могла да оспори, да поиска нова или тройна такава. Това не било направено и твърденията в жалбата се явявали неоснователни.Моли потвърждаване на решението на БРС.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 34220/01.08.2025г. от Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие 2 и благоустройството чрез Областния управител на Област Бургас, представител по пълномощие на основание чл. 31, ал. 2. вр. с чл. 32, т. 4 ГПК чрез главен юрисконсулт Донка Желева, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че не били налице пречки за извършването на съдебна делба на съсобствен между държавата и физически лица недвижим имот за частта на държавата, която безспорно е публична държавна собственост. Цитира Решение № 154 от 18.06.2013г. по гр.д.

880/2012 г. по описа на ВКС, че не се съдържат ограничения в Закона за държавната собственост относно възможността по реда на съдебната делба да се ликвидира съсобственост , в която участва държавата.Целта на ограничението на чл. 7 ЗС\ за разпореждане и придобиване по давност на пубдична държавна собственост/ е да не се засяга собствеността, предоставена на държавата по силата на закона и конституцията. В настоящият случай отделните обекти можели да се обособят като самостоятелни вещи.Така с 'прекратяването на съсобствеността държавата ще получи своя реален дял:, конкретизиран в определен обект, със същия статут на публична държавна собственост, а частите на собствеността ще са реално обособени и установени посредством заключението на вещото лице.Моли за потвърждаване на съдебното решение на БРС; заявява, че адв. хонорар от 2400 лева не кореспондирало с нормативно установените размери по Наредба №1/2004г.

Разгледаният от БРС иск е с правно основание чл.34 от ЗС.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната инстанция, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема фактическа обстановка идентична с тази, изложена в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към нея.

Между страните не се спори , че някоя от тях не е съсобственик в поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 1682 кв.м., находящ се в местност Каваци, град Созопол, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД18-60/04.10.г на ИД на АГКК, последно изменение от 27.12.2016 г., с трайно предназначение: земеделска земя.

От заключението на допуснатата и изслушана от БРС съдебнотехническа експертиза, компетентно и обективно извършена от вещото лице Д.Стоянова се установява, че реална част от този имот,а именно: 246 кв.м.,представляват морски плаж. Вещото лице е изготвило комбинирана скица,обявена от БРС за неразделна част от първоинстанционното решение, от която скица е видно, че частт,а заключена между източната граница на имота и линията на координатните точки от едно до четири, обхваща морски плаж, като площта от 202 кв.м. се явяват “бели дюни”. Извън засегнатата част от морския плаж и дюните се явяват 1436 кв.м., които според приетото заключение могат да се обособят в самостоятелен имот и които са допуснати до делба между физическите лица- съделители.

3

С оглед събраните по делото доказателства безспорно и безпротиворечиво се установяват и квотите на съсобственост на съделителите в установените от вещото лице 1436 кв.м., като по тези квоти не се заявява несъгласие от страните пред въззивната инстанция.

Въведените от въззивница оплаквания срещу решението на БРС са затова, че частите на съсобственост не били реално обособени,като частта на държавата следвало да се обособи в самостоятелен обект с площ от 246 кв.м.- с отделни номера и граници.Това оплакване е неоснователно, тъй като производството се намира в първа фаза на делбата, в която се разрешава между кои лица, при какви квоти и кои имоти ще бъде допусната делбата. Във втората фаза- по извършване на делбата, ще се разгледа и разреши въпроса с обособяване на самостоятелни имоти / с отделни идентификационни номера, площ и граници/ съобразно възприетото с решението по допускане на делбата и скицата на вещото лице по СТЕ, неразделна част от същото решение.

Неоснователно е оплакването на въззивницата за това, че делбата на недвижим имот, реална част от който е публична държавна собственост с площ от 246 кв.м. и граници съгласно установеното от вещото лице, води до недопустимост на делбата. В конкретния случай сочената погоре реална част от 246 кв.м., представляваща публична държавна собственост, е отделена от реалната част от 1435 кв.м., която последна реална част е допусната до делба между физическите лицасъделители.Следователно, собствеността на Държавата е отделена от тази на физическите лица, поради което е неоснователно твърдението за допускане до делба на вещ, изключена от граждански оборот.

Неоснователно е и твърдението на въззивницата затова, че с постановеното по този начин решение се ощетявали съсобственицитефизически лица с намаляване на площта на имота им. Решението по първата фаза на делбата отразява собствеността на всеки от съсобствениците съобразно квотите им на съсобственост.По тази причина и тъй като реалната част от 246 кв.м. принадлежи на Държавата, не се стига до каквото и да било намаляване на частта на съсобствениците-физически лица,за да им се дължи някакво обезщетение, което да ги компенсира.Оплакването на въззивницата затова, че вещото лице по СТЕ не било отишло на място на процесния имот , а е извършило експертизата възоснова на картен материал и справки в ОбщинаСозопол и СГКК-Бургас е неоснователно, тъй като такава задача не му е била поставяна .

По тези съображения и като намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на същото, настоящата въззивна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, което налага потвърждаване на решението на БРС. С оглед изхода по спора в тежест ан въззивницата остават извършените от нея разноски пред БОС. В полза на въззиваемата страна-Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез Областен управител на Област –Бургас следва да се присъдиюрисконсултско възнаграждение в размер на 300 4 лева на осн. чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.37 от ЗПр.П и чл. 25,ал.3, вр.ал.1 от Наредба за правната помощ.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1327/06.06.2025г. по гр.д.№

4510/2023г. на БРС.

ОСЪЖДА М. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. ***и ул. *** № ** да заплати на Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез Областен управител на Област –Бургас, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева/ триста лева/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5