Определение № 38 от 24.01.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Пещера, 24.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240101254 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 300/20.01.2023 г., на Д. С. Ч., чрез адв. М. М., против „Микроадванс“ АД, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г., по силата на който ответникът „Микроадванс“ АД е предоставил на ищеца Д. Ч. сумата в размер на 1000 лв. Сочи се, че в договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице, в тридневен срок от сключването на договора, както и че при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка. В тази връзка на ответника била начислена неустойка в размер на 700 лв. Твърди се, че на 01.10.2020 г. ищецът е погасил предсрочно задълженията по процесния Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г., в това число и сумата в размер на 700 лв. за неустойка.

Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка в процесния договор за потребителски кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока.

Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, както и че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Изтъква, 1 че поради нищожността на неустоечната клауза, неустойката по посочения договор за кредит е недължимо платена от ищеца.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Микроадванс“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Моли да бъдат отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г., както и че отпуснатата по него сума в размер на 1000 лв. е била изцяло усвоена от ищеца, доколкото в исковата молба ищецът признава и не оспорва тези обстоятелства. Възразява срещу твърденията на ищеца, че процесната неустойка е недействителна на посочените основания. Развива съображения за законосъобразност на процесната неустоечна клауза. Твърди, че уговореният размер на неустойката е изцяло съобразен със законовите изисквания и е изчислен съгласно условията на договора. Сочи, че договорената неустойка не води до неравноправие между страните, защото чрез нея кредиторът обезпечава и гарантира своето вземане, без да поставя в неравноправно положение кредитополучателя, който като страна по договора е изразил своята воля за съгласие и се задължава да върне съответната сума.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от насрещната страна.

Моли на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да бъде задължена ищцовата страна да предостави банкова сметка, по която да бъдат заплатени разноските, ако такива бъдат присъдени.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 700 лв. като неустойка по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г., както и всички онези положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че процесната сума е заплатена на валидно правно основание - действителна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обяви за БЕЗСПОРНО И 2

НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че между ищеца Д. С. Ч. и ответника „Микроадванс“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., която е изцяло усвоена от ищеца.

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде задължен ответника, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да представи по делото справка за извършени плащания от ищеца по процесния договор за кредит по пера: главница, лихва и неустойка.

В уточнителна молба с вх. № 300/20.01.2023 г. ищецът е формулирал искане да бъде задължен ответника, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да представи по делото Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г.

Доколкото този договор е представен от ответника с отговора на исковата молба, то съдът намира, че не следва да се изисква отново от ответника да представи същия договор.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 09.02.2023 г. от 11.00 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ, че между ищеца Д. С. Ч. и ответника „Микроадванс“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., която е изцяло усвоена от ищеца.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи справка за извършени плащания от ищеца по Договор за потребителски кредит № 110029/25.08.2020 г. по пера: главница, лихва и неустойка.

УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото заседание да посочи 3 банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, а на ответника да се връчи и препис от уточнителна молба с вх. № 300/20.01.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4