Решение № 1136 от 19.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Варна, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110201797 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от на Г. К. Г., ЕГН:**********, против Наказателно постановление №0480/26.01.2024г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което на Г. К. Г., ЕГН:********** с ***** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лева на основание чл.31 ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна и ГЛОБА в размер на 100.00лева на основание чл.31 ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.

В жалбата си въззивникът оспорва НП, като оспорва описаното нарушение, твърди, че процесните АУАН и НП са незаконосъобразни, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон и иска отмяната на НП.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А.Д. от ВАК. Същият поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, като претендира и за присъждането на направените по делото разноски, за които прилага съответно и списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, се представлява от ю.к.Докова, която оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на НП, прави искане за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение и възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Кмет на ОбщинаВарна.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На въззивника Г. е съставен АУАН № 368652/06.08.2023г. за това, че на 17.10.2023г. в гр.Варна ул.“Панорамна“ №11, подбужда към агресия собственото си куче порода „Питбул“ спрямо А. К. И. с ЕГН ********** и Я.И. И. с ЕГН ********** и спрямо други животни, като го извежда без повод. Актът бил съставен на основание подадена жалба от А. К. И. срещу Г.Г. и извършена по този повод проверка по случая.

Актосъставителят е квалифицирал две нарушения, съответно по чл.16 т.1 и чл.16 т.3 от НОР на Община Варна.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушенията по чл.16 т.1 и т.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна и е санкционирал въззивника с налагането на две глоби в размер на 100.00 лв. всяка, на основание чл.31 ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.

В хода на съдебното следствие съдът е разпитал в качеството на свидетели както актосъставителя, така и А. К. И..

От показанията на св. Г. се установява, че той лично не е възприел и констатирал фактическата обстановка и нарушенията, които е описал в съставения от него АУАН, а е използвал съобщението за извършено 2 нарушение от Г.Г., подадено от св.А. И..

От показанията на св.А. И. в с.з. се установява, че на 01.07.2024г. Г.Г. е застанал на оградата между имотите им и това и попречило да си прибере собственото куче порода „Пинчер“. Твърди, че кучето на Г. е голямо, с обратна захапка, високо е до гърдите й и е агресивно, но тя не познава човек, който да е пострадал от него. Не твърди и че кучето и е пострадало по някакъв начин.

При възприемане на фактическа обстановка, съда изгради убеждението си въз основа на данните вписани в АУАН, показанията на актосъставителя Г., който установи, че лично не е констатирал нарушението и събраните в хода на извършената проверка данни от А. К. И., Р.Д.М. и Я.И. И.. Съдът намира за нужно да отбележи, че на първо място не става ясно, защо актосъставителят е приел, че има извършени нарушения от страна на Г. Г., на какви доказателства се базира това негово становище и как е определил времето и мястото на нарушенията описани в АУАН. В тази насока, съдът намира, че следва да съпостави данните по делото, като отчете фактите, такива каквито са.

На първо място безспорно датата на съставянето на акта предхожда с повече от два месеца датата на описаните нарушения, което съдът намира, че практически е невъзможно да се получи. Твърдението в изпратеното писмо до Община Варна, че е допусната фактическа грешка при изписването датата на съставяне на АУАН по никакъв начин не може да измени АУАН и посочената дата на съставянето му. АУАН е строго формален акт съгласно ЗАНН.

Следва да се отчетат и останалите несъответствия, които се изразяват във факта, че сведенията снети от А. К. И. от Димитър И. са от дата 16.10.2023г., а в АУАН е записано, че нарушението е извършено на 17.10.2023г., т.е. един ден след снемане обяснения от подалата заявителския материал А. И.. Съдът намира, че следва да обсъди и съдържанието на сведението дадено от А. К. И., тъй като в същото се твърди, че Г.Г. на 11.10.2023г. е насъсквал кучето си с неустановена от жалбоподателката порода, срещу нея и членове на семейството и, като също твърди, че е разхождал кучето си без намордник.

Твърди, че от 12.20.2023г. до 16.10.2023г. е била непрекъснато тормозена от Г., който насъсквал кучето си срещу нея.

От сведенията дадени от Я. И. се установява, че на 17.10.23г. Г. е насъсквал кучето си срещу нея и двете и малки кучета, като също така твърди, че кучето на Г. било без повод и намордник. Не съобщава да е имало пострадали хора 3 или животни.

Акта е бил надлежно връчен на въззивника, който е отказал да го подпише, като е отразил, че не е съгласен с него. Депозирани са в законния за това срок възражения, които АНО не е приложил по делото, но в НП е приел че са неоснователни, без да е ясно, какви точно са били мотивите му.

От сведенията на Р.Д.М. се установява, че същата живее в една кооперация с жалбоподателя Г.Г., а А. И. живее в съседен имот и двата имота са разделени с ограда. Тези факти не се спорят от страните. М. установява, че отношенията между Г. и И. са трайно влошени тъй като И. самоуправно е преместила оградата между имотите, по повод на което било образувано и съответно съдебно производство, по което И. била осъдена да заплати на всеки от четиримата кооператори по 600.00лева.

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено неправилно и незаконосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН така и НП не отговарят на формалните законови изисквания, като е налице съществено разминаване на датата на описаното в АУАН и НП нарушение със събраните в хода на административното производство данни. Нарушението не е било констатирано по надлежния ред. Актосъставителят не е констатирал нарушенията, които е отразил в АУАН. Липсват доказателства за описаните в акта нарушения. Липсват доказателства Г. да е извеждал без повод собствения си домашен любимец, а още по-малко има такива, че го е подбуждал към агресия. От събраните и в хода на административната проверка и в хода на съдебното следствие липсват данни за извършено нарушение. В показанията на св.И. се установява, че Г. е разхождал кучето си в двора на кооперацията в която живее и който е отделен с ограда от нейния двор, където пък се разхождало нейното куче. Липсват каквито и да било доказателства за установяване и датата на нарушенията описани в АУАН и НП, а това е особено съществен елемент на нарушението. Липсват каквито и да било доказателства и относно твърденията, че Г. е подбуждал домашния си любимец към агресия както към хора така и към животни.

Съдът намира, че направените възражения за допуснати процесуални нарушения от страна на адв.Димов са основателни.

4

Предвид изложеното и съдът намира, че липсват доказателства за извършено нарушение от страна на Г.Г., а отделно при ангажиране на административно наказателната му отговорност са допуснати съществени процесуални нарушения, които е невъзможно да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство.

Наказателното постановление е необосновано. Неправилно и незаконосъобразно, административно наказващия орган е приел, че са реализирани описаните по-горе нарушения и неправилно е ангажирал отговорността на въззивника.

За пълнота съдът намира, че при определяне размера на глобата АНО е изложил мотиви, че нарушението е извършено за първи път и е определил минималната по размер глоба.

Предвид изхода на делото и съдът намери, че следва да уважи направеното искане за присъждане на разноски по делото за въззивника.

Предвид факта, че адвокатското възнаграждение на адв.Димов е в минимален размер, съдът намира, че същото следва да бъде присъдено изцяло на въззивника.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №0480/26.01.2024г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на Г. К. Г., ЕГН:********** с ***** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лева на основание чл.31 ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна и ГЛОБА в размер на 100.00лева на основание чл.31 ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г. К. Г., ЕГН:********** сумата от 400.00лева – направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5