Решение № 113 от 10.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора К. Ас. С. Е. Анг. С. като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601063 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 03.02.2022 г. на ОС Благоевград НК, 9-ти състав, по НОХД № 248 по описа за 2019г. е признал подсъдимия Б. Б. С. - роден на ******** г. в гр.***, жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, общ работник в „Стейт Билд Холидейз“, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.12.2016 г., около 23.55 ч. в бар „ Пирин 75“, находящ се в гр.*** на ул.“***“ № *, област - *** е направил опит умишлено да умъртви О. Г. /O.

G./, роден на ******** г. в гр.***, Република Турция, като му нанесъл удар с нож в областта на гърдите, с което му причинил нараняване, проникващо в гръдната кухина, засегнало жизнено важни органи - белите дробове и сърцето с излив на кръв в превралната кухина и околосърцевата торбичка, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини и деянието е осъществено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана престъпление по чл.119, НК, във вр. чл.115 ал.1 и чл.18 ал.1 НК вр. чл.12 ал.2 НК, поради което и на основание чл.54 НК го ОСЪДИЛ на 3 (три) години „лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 НК отложил за срок от 5 години, като го ОПРАВДАЛ по първоначалната квалификация на повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 115 вр. чл.18 ал.1 НК.

1

Въззивното производство е образувано по протест, подаден в срока по чл.319 НПК и допълнение към него, с който прокурорът поддържа обвинителното искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимия Б. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК, за което да му бъде наложено ефективно изтърпяване наказание „лишаване от свобода“.

Срещу присъдата, в срока по чл.319 НПК, е депозирана въззивна жалба от защитникът на подсъдимия С., адв.Д., с която се твърди, че фактите са установени превратно, че подзащитният му не бил извършил деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Претендира за оправдаването му на основание чл.24 ал.1т.1 НПК или алтернативно при приложението на института на неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 НК или чл.12 ал.4 НК. Твърди се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.13, чл.14, чл.107 ал.3 и ал.5 чл. 303 и чл.304 НПК, че е било налице състояние на „уплаха и смущение“ при действията, инкриминирани от обвинението, претендира за несправедливост на наложеното наказание и се иска оправдаването му или намаляване на наложеното му наказание, заедно със срока на отложеното му изпълнение по чл.66 ал.1 НК.

В наказателния процес, в съдебната му фаза пред окръжния съд, пострадалият - О. Г. /O. G./, роден на ********г. в гр. ***, Република Турция, турски гражданин е бил конституиран като частен обвинител, уведомен e за воденото наказателно производство и за правата му, чрез изпратено съдържанието на относимите процесуални норми, в документи съпровождащи молба за правна помощ, изпратена чрез Министерството на правосъдието. На 22.10.2019г. в разпоредително заседание, пострадалият е бил конституиран като частен обвинител по делото и му било отказано конституиране като граждански ищец и назначаването на служебен процесуален представител - повереник. Протестът и жалбата са съответни на формалните изисквания по чл.320 ал.1 и ал.3 НПК.

В проведено съдебно заседание на въззивната съдебна инстанция, частния обвинител се представлява от упълномощен повереник – адв. Д. Х. Пловдивска АК.

Допуснато е въззивно съдебно следствие, за прочитане писмените доказателства представени от защитника адв.Д. - трудов договор от „Юлен“ АД и диплома за завършено висше образование за подсъдимия. Допуснат за разпит е свидетел доведен от защитата - С. А. Е. на 57г., с родство по съребрена линия с подсъдимия, сестра на майка му, доколкото защитата иска да се съберат сведения за личността на подсъдимия.

Пред въззивния съд, прокурорът поддържа протеста на ОП – Благоевград и оспорва като неоснователна въззивната жалба от защитника на подсъдимия – адв.Д.. Иска се, съдът да съобрази, че изяснените по делото обстоятелства не обуславят приетата от болшинството на съдебния състав правна квалификация на деянието по чл.119 от НК, т.е. относно това 2 подсъдимият да е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Според прокурора, доказателствата са били превратно оценени от мнозинството на съдебния състав, пренебрегнати били доказателствени факти за поведението на подсъдимия преди, по време и след причиненото нараняване на пострадалия, поради което решаващия извод на съдебните заседатели били неправилни. Според прокурора фактите установявали, че възникването на конфликта спрямо свидетели от компанията на пострадалия, било инициирано от подсъдимия, а пострадалият се е опитал единствено да ги разтърве, а не да напада подсъдимия. Претендира се, че подсъдимия неправилно е бил оправдан с присъда от 03.02.22г. ОС – Благоевград по първоначалната квалификация на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.115, вр. чл. 118 от НК и е бил осъден от съдебното мнозинство по по-леко наказуем състав по чл.119, вр. чл.115, вр. чл.18 и вр. чл.12, ал.2 НК. Изразява съгласие с мотивите на особеното мнение на председателя на състава, който не се е съгласил с мотивите на съдебните заседатели, като твърди, че присъдата била постановена в противоречие с установените фактически обстоятелства по делото от мнозинството, тъй като не била налице неизбежна отбрана по смисъла на закона, поради което е следвало подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, с внесения обвинителен акт.

Повереникът на частния обвинител, не претендира за допуснати процесуални нарушения в производството пред първоинстанционния съд, дори такива, които се отнасят конкретно до отказа на съда да назначи служебен повереник, съобразно искането на пострадалия в писмо от 16.09.2019г., за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, както и да му бъде назначен служебен адвокат за повереник. Присъединява се към направените от прокурора възражения срещу първоинстанционния съдебен акт.

Защитникът на подс.С. – адв. Д., иска да не бъдат уважавани възраженията в протеста на прокурора, включително по изложени доводи в пренията по въззивното съдебно производство. Според защитата исканията на държавното обвинение са мотивирани от превратно и тенденциозно тълкуване показанията на разпитаните свидетели – приятели на пострадалия турски гражданин. Въпреки тяхната заинтересованост, защитата изтъква, че техните показания единно потвърждават, „…че е възникнало едно масово сбиване, при което от двете страни са участвали много хора….“. Техните твърдения, че не са провокирали и наранявали подсъдимия или други участници в сбиването било тенденциозно и невярно и в противоречие със събраните доказателства по делото. Като доказателства, които опровергават в тази част показанията на свидетелите – турски граждани, се посочват фактите установени за наличие на порезна рана, от извършеното освидетелстване на подсъдимия след инцидента, чиито медико-биологични характеристики са описани в медицинско удостоверение, което от своя страна е било и предмет на съдебно медицинска експертиза от вещите лица Г. и Х.. Тези обективно 3 установени увреждания, били доказателствено подкрепени от показанията на свидетелите К., П., Т., Д. и А. Д.. Дори един от разпитаните свидетели турски граждани казал: „Стана страшна каша“, а друг казал – „стана меле“. Освен това обясняват, че когато доверителят ми е бил блъснат и ударен, че зад него друго, трето, неизвестно лице е ударило и повалило двама от тях. Защитата иска да бъде адекватно съобразено и психичното състояние на подзащитния му, с оглед преживяна агресия на седем човека към него, чрез отчитане изводите от КСППЕ. Защитата акцентира върху необходимостта от задълбочената преценка за обстоятелството, за наличие на следи от кръв с ДНК от Г. върху обувката на един от свидетелите турски граждани, докато следи от кръв, с ДНК профил на Г., не била намерена по нито една от вещите на подсъдимия. Иска се, подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или да бъде потвърдена присъдата на ОС Благоевград.

С депозираната въззивна жалба, защитата оспорва подсъдимият да е осъществил инкриминираното деяние, респективно да е държал и използвал нож. Защитата се позовава на обективно установено нараняване на подсъдимия, за което в отговорите на вещите лица д-р Г. и д-р Х., изслушани в открито съдебно заседание на 18.01.2022г., се установява, че представлява порезна рана на лявата длан, получена в резултат на тангенциално преминаване на оръжие с режещ ръб, какъвто е ножът, а охлузванията констатирани в областта на лицето на подсъдимия, можело да се формират при тангенциално преминаване на тъпоръбест предмет в контакт с кожата в съответната част на тялото, което можело да е причинено както от връх на човешкия нокът, така и от повърхностен контакт с връх на нож.

Констатираното кръвонасядане на дясната мишница, било от удар с твърд предмет, а доколкото имало видим ветрилообразен характер, било възможно да е причинено от удар или натиск с човешки ръце, при условията на захват на тялото му в съответната област.

Въз основа на тези изводи, се излагат защитни доводи, че подсъдимият е бил изправен пред условията на самозащита от нападение с нож, държан от някои от свидетелите до пострадалия, турски граждани, като се отрича възможността подсъдимият да е държал нож.

Алтернативно защитата претендира, че ако съдът възприеме обвинителните факти, че именно подсъдимия е осъществил действия с нож, а доколкото това е направил в условията на нападение срещу него от седем лица, употребили алкохол и действащи заедно във възникналия конфликт, то следвало да се приеме, че са били налични условия за неизбежна отбрана, пред която е бил изправен подзащитният му, пред необходимостта да се отбранява срещу нападение с юмруци и стъклени шишета от седем човека, действащи съвместно, поради което поведението му на отбрана не било противоправно, дори да е употребил нож.

На следващо място защитата претендира, ако съдът не уважи изложените доводи и не приеме, че е налице невиновно поведението на С.

4 поради наличие на предпоставките по чл.12 ал.1 НК, то да съобрази изводите на комплексната съдебно психологическа и психиатрична експертиза, че действията на С. са били обусловени от възникнал и изживян страх, от емоционално състояние на уплаха от осъществено срещу него нападение на значителен брой лица, използващи юмруци, стъклени чаши и шишета и др., вкл. близко разположения инвентар в заведението, поради което поведението на С. е било осъществено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради уплаха или смущение по см. на чл.12 ал.4 НК. Претендира се и за несправедливост на наложеното наказание, че същото е неоснователно завишено, включително относно изпитателния срок на отложеното наказание.

В последната си дума подсъдимият С., моли за справедливо решение от настоящият съдебен състав при САС.

По доказателствата и фактите

Въззивният съд изгради изводите си по фактите въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателствени източници, които намери за достатъчни за формиране на еднозначни изводи по предмета на делото. Въз основа на така събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд правилно е установил и описал в хронология правнозначимите факти, от значение за установяване авторството на деянието. Било формирано единно мнение на първостепенният съд по основните признаци на инкриминираното деяние, че именно подсъдимият С. съзнателно е причинил установените телесни увреждания на пострадалия и частен обвинител О. Г.. Въззивният състав не установи различни факти относно авторството и личността на подсъдимия, причинно-следствената връзка между деянието, извършено от подсъдимия и проявения престъпен резултат, както и по съответните медикобиологични увреждащи последици настъпили за частния обвинител.