Решение № 48 от 14.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900088 по описа за 2025 година

Производството по т.д. № 88/2025 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 4192/15.04.2025 год. по описа на СОС на И. С. М. от с. А., С. област, ул. „Зорница“ № 2, с ЕГН **********, с която са предявени срещу ЗАД „Д.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 25 564.60 евро /с равностойност 50 000 лева/, предявен като частичен иск при пълен размер на претенцията от 61 355.03 евро /с равностойност 120 000 лева/, за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – фрактура на паравертебралната част на 1-во дясно ребро, фрактура на началната паравертебрална част на 2-ро ляво ребро, травматично прекъсване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро отзад вляво, счупване на дъгата на прешлен С6 без изместване, фрактура в дясната част на дъгата на С-6 и фрактура на дъгата на десния педикул на С-6, фрактура на дъгата на СЗ, суспектна фрактура на С5, фрактура на левия процесус трансверзус на Тх1 и Тх2, контузия на главата, долната част на гърба и таза, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.09.2024 год. около 10.05 часа на път I-6 на км. 217+900 /между гр. К. и с.

А., С. област/ по вина на Ж.М.Ж. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с ДК № А 1322 НК, със застрахователна полица № BG/30/124000742092 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 11.03.2024 год. до 10.03.2025 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2025 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

1

Увеличение на размера на предявения частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – от 25 564.60 евро на 51 129.19 евро, частичен иск, при пълен размер на претенцията от 61 355.03 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2025 год. до окончателното й заплащане, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение в о.с.з. на 24.02.2026 год.

Производството по т.д. № 132/2025 год. на СОС е образувано по исковата молба вх.

№ 6163/05.06.2025 год. по описа на СОС на И. В. Х. от с. А., С. област, ул. „Европа“ № 36, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв. А. В. от САК, с която са предявени срещу ЗАД „Д.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –

- за заплащане на обезщетение в размер на 15 338.76 евро /с равностойност 30 000 лева/ за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – фрактура от 5-то до 10-то ребро вляво, охлузвания в лява поясна област и в лява лицева област и отоци на двете коленни стави, причинени в резултат на горното ПТП, причинено по вина на същия застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2025 год. до окончателното й заплащане и - за заплащане на обезщетение в размер на 92.85 евро /с равностойност 181.60 лева/ за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за заплатен престой в самостоятелна стая в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД и заплатена потребителска такса във връзка с лечението на причинените му при горното ПТП увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2025 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

С определение № 460/02.09.2025 год. на осн. чл.213 от ГПК двете дела са съединени служебно за общо разглеждане, като производството по делото е продължило като т.д. № 88/2025 год. на СОС.

С исковите молби се твърди, че на 14.09.2024 год. около 10.05 часа на път I-6 между гр. К. и с. А., С. област Ж.М.Ж. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с ДК № А 1322 НК, когато в района на км. 217+900 загубил контрол над управляваното от него МПС, което се завъртяло и навлязло в лентата за насрещно движение, удряйки челно насрещно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с ДК № СО 0215 ВХ, управляван от ищцата И. С. М. и с пътник в автомобила ищецът И. В.

Х..

Местопроизшествието било посетено от дежурен при РУ Карлово, който съставил протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1024-1987 от 14.09.2024 год. По случая било образувано ДП № 409/2024 год. по описа на РУ Карлово, неприключило до предявяване на 2 исковете.

Твърди се, че при ПТП са пострадали водачът и пътникът в л.а. „Фолксваген“, които получили следните телесни увреждания –

- ищцата И. С. М. – фрактура на паравертебралната част на 1-во дясно ребро, фрактура на началната паравертебрална част на 2-ро ляво ребро, травматично прекъсване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро отзад вляво, счупване на дъгата на прешлен С6 без изместване, фрактура в дясната част на дъгата на С-6 и фрактура на дъгата на десния педикул на С-6, фрактура на дъгата на СЗ, суспектна фрактура на С5, фрактура на левия процесус трансверзус на Тх1 и Тх2, контузия на главата, долната част на гърба и таза;

- ищецът И. В. Х. – фрактура от 5-то до 10-то ребро вляво, охлузвания в лява поясна област и в лява лицева област и отоци на двете коленни стави.

Твърди се, че пристигналият на местопроизшествието екип на Център за спешна медицинска помощ е транспортирал ищцата до УМБАЛ „С.“ ЕАД – гр. П., където постъпила в увредено състояние с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош, главата и шията, без ясен спомен за случилото се. След извършени прегледи и консултации били констатирани описаните горе увреждания, като на ищцата била приложена консервативна терапия чрез лекарствени средства и влИ.ия. Поставена й била шийна имобилизираща яка на Шанц, с дадени предписания да се носи за период от поне 3 месеца и изписана с препоръки за спазване на щадящ режим на покой.

Твърди се, че получените от ПТП травматични увреди са причинили болки на ищцата, които са били със значителен интензитет през първите няколко седмици, като общият възстановителен период, през който се е налагало да бъде имобилизирана, е продължил около 3 месеца. Предвид характера на нараняванията ищцата е следвало да спазва щадящ режим на пълен покой и липса на всякакво натоварване, което довело до сериозни затруднения при посрещане на обикновените й битови потребности като обличане, придвижване, тоалет, приготвяне на храна и цялостно самообслужване. Изпитвала е силни и непрестанни болки в долната част на шията и гърба, които не се повлиявали от приеманите обезболяващи медикаменти. Нараняванията в областта на гръдния кош са довели до неудобство дори когато пострадалата е била в режим на пълен покой – усещала интензивна болезненост и напрежение дори в легнало положение. Силните болки налагали да прекарва повече време затворена вкъщи, което довело до ограничаване на социалните й контакти.

След ПТП са настъпили неблагоприятни промени в ежедневието й – загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване, изпитвала страх и уплаха от случилото се.

Твърди се, че непосредствено след ПТП на ищеца И. В. Х. била оказана първа помощ от пристигналия на място екип на ЦСМП – гр. К., като пострадалият се е оплаквал от силна болка в областта на гърдите. Поради силния шок от случилото се, както и факта, че съпругата му е била тежко пострадала при същото ПТП, ищецът предпочел да не бъде хоспитализиран и да остане до жена си, за да може да се грижи за нея.

3

Твърди се, че три дни по-късно поради интензивната и нестихваща болка в областта на гърдите ищецът посетил УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където бил хоспитализиран с оплаквания от силно главоболие и болка в гърдите. След извършени прегледи и консултации със специалисти били установени описаните горе травматични увреди. По време на тридневния болничен престой ищецът бил стабилизиран, като била проведена медикаментозна терапия.

Изписан бил с препоръки за спазване на щадящ режим на покой и прием на лекарствени средства.

Сочи се, че поради получените от ищеца травми се наложило същият да преустанови изпълнението на трудовите си задължения за период от 14 дни, като му бил издаден болничен лист № Е20242839345.

Твърди се, че получените от ПТП травматични увреди са причинили болки и страдания на ищеца, които са били със значителен интензитет през първите няколко седмици от възстановителния период. Предвид характера на нараняванията И. В. Х. е следвало да спазва щадящ режим на покой без никакво натоварване, което го е изправило пред затруднение при посрещане на обикновени битови потребности като хранене, обличане и тоалет. Множеството фрактури на ребра вляво са довели до остри болки в травмираните области, усилващи се до нетърпимост при всяко едно помръдване и вдишване, нестихващи дори и при покой. Последиците от ПТП са довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието на работоспособен човек, до ограничаване на социалната, трудовата и семейната му ангажираност. ПТП се е отразило силно негативно и на емоционалното му състояние – станал е неспокоен и напрегнат, изпитва непрекъснат стрес.

Твърди се, вследствие на ПТП и причинените при него увреждания ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи в размер на 181.60 лева за заплатен престой в самостоятелна стая в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД и заплатена потребителска такса.

С исковите молби се твърди се, че за лекия автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с ДК № А 1322 НК, управляван при ПТП от деликвента Ж.М.Ж., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/124000742092, валидна от 11.03.2024 год. до 10.03.2025 год., т.е. към датата на ПТП, 14.09.2024 год.

Твърди се, че ищците подали по пощата застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от КЗ, получени от ЗАД „Д.” АД, ЕИК . на 10.01.2025 год., по които били образувани преписки по щети № 0801-000459/2025-03 /за И. С. М./ и № 0801-000459/2025-01,02 /за И. В. Х./ и по които застрахователят е отказал изплащане на застрахователни обезщетения с писма изх. № 1477/19.03.2025 год. /по щета № 0801-000459/2025-03/ и изх. № 508/24.01.2025 год. /по щета № 0801-000459/2025-01,02/.

Преписи от исковите молби и приложенията към същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмени отговори, с които е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по 4 обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговорите се сочи, че не се оспорва твърдяното застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с ДК № А 1322 НК, със застрахователна полица № BG/30/124000742092, сключена с ответника, валидна от 11.03.2024 год. до 10.03.2025 год.

С отговорите се оспорват твърденията по и.м., че е налице деликт, причинен от водача на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с ДК № А 1322 НК – Ж.М.Ж., като се оспорва вината на застрахования при ответника водач на МПС за настъпването на процесния пътен инцидент. Сочи се, че представеният с и.м. констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. В посочената част протоколът за ПТП, съставен от органите на МВР, се третира като частен свидетелстващ документ, който отразява възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства.