Акт от 04.11.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 134020 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110101185 по описа за 2026 година

Постъпила е молба-становище с вх. № 341823/02.11.2026 г. от ищците К. В. П. и П. Г. П., чрез адв. П. С.. На основание чл. 192 ГПК се иска Столична община, като трето неучастващо в делото лице, да представи документи за поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ***: акт за общинска собственост и документите за съставянето му, ако има такива; наличните документи за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост и предаването му на общината; действащия към 09.11.1999 г. подробен градоустройствен план, включително относимата графична част и заповедта за одобряването му. Приложена е отделна молба по чл. 192 ГПК за връчване на Столична община.

Искането е направено във връзка със становището на ответниците С. Б. Н. и И. Х. Н. с вх. № 338482/29.10.2026 г., с което те се позовават и на § 42 ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96/1999 г.) като основание за преминаване на собствеността върху терена от държавата към Столична община и поддържат искането си за прекратяване на производството спрямо Република България. Ищците оспорват установяването на предпоставките за това правоприемство и молят искането за прекратяване да бъде оставено без уважение.

Със становище с вх. № 344614/03.11.2026 г., подписано на 02.11.2026 г., ответниците Н.и се противопоставят на доказателственото искане. Поддържат, че е настъпила доказателствена преклузия, че позоваването на § 42 представлява допълнителен правен довод към вече заявеното възражение за недопустимост, а не ново фактическо твърдение, и че ищците носят тежестта да установят правния си интерес. Възразяват и срещу относимостта на документите, като сочат, че актуването и отписването не пораждат правото на собственост, а събирането на доказателства за права на общината измества предмета на делото.

Молбата на ищците е основателна.

Приложението на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС предполага установяване на конкретни факти: принадлежност на имота към частната държавна собственост и съответно отреждане за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината по подробния градоустройствен план, действащ към 09.11.1999 г. Самото позоваване на разпоредбата не установява тези предпоставки за процесния имот. Отричането от държавата на актуални собственически права също не замества преценката на титулите и соченото правоприемство.

Изисканите документи са относими към тази преценка и към поддържаното възражение за липса на правен интерес от исковете срещу държавата. Представянето им цели изясняването на спора в неговите заявени предели.

Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а преминаването по § 42 настъпва по силата на закона при наличие на неговите предпоставки. Това обаче не изключва доказателственото значение на акта, документите за съставянето му и наличните книжа за отписване и предаване. Липсата на такива книжа сама по себе си не доказва 1 запазено право на собственост на държавата.

Възражението за преклузия не следва да бъде уважено. Искането е заявено непосредствено след конкретното позоваване на § 42 със становището от 29.10.2026 г. и е насочено към изясняване на фактическите предпоставки на поддържаната недопустимост.

Дори позоваването на нормата да се разглежда като правен довод, проверката дали соченото правоприемство обосновава липса на правен интерес изисква установяване на относимите факти. Съдът следи служебно за тази процесуална предпоставка; доказателствените преклузии относно съществото на спора не го освобождават от проверката . В случая документите са необходими именно и за тази проверка. Допускането им не изменя дадените указания относно доказателствената тежест и не предрешава принадлежността на собствеността.

При това положение искането за прекратяване спрямо Република България, поддържано със становището от 29.10.2026 г., е преждевременно. В съответствие и с изложеното в Определение № 32650/09.09.2026 г. произнасянето по допустимостта следва да се основава на изяснени титули и правоприемство. След постъпването на документите и становищата на страните съдът ще прецени отново наличието на правен интерес.

По тези съображения и на основание чл. 192, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал.

3 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА доказателственото искане на К. В. П. и П. Г. П., заявено с молба с вх. № 341823/02.11.2026 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на С. Б. Н. и И. Х. Н. по становище с вх. № 344614/03.11.2026 г. за преклузия и неотносимост на това доказателствено искане.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 и 2 ГПК СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от кмета, с адрес гр. София, ***, като трето неучастващо в делото лице, в 14-дневен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверени преписи от следните документи за поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ***:

1. Акт за общинска собственост, ако е съставен за имота, заедно с документите, послужили за съставянето му.

2. Наличните документи за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост и за предаването му на Столична община, ако такива са съставяни.

3. Действащия към 09.11.1999 г. подробен градоустройствен план в относимата за имота част, включително графичната част с необходимите означения и легенда и заповедта за одобряването му, от които да е видно конкретното отреждане на имота към тази дата.

Документите да позволяват идентифициране на терена по тогавашното му планоснимачно и регулационно означение.

УКАЗВА на Столична община, че ако някой от документите не е съставян, не се съхранява при нея или не е намерен след извършената проверка, следва да уведоми изрично съда за това в същия срок, поотделно за всеки документ. Ако е известно къде се съхранява съответният документ, да посочи неговия държател.

УКАЗВА на Столична община, че при неоснователно непредставяне на намиращ се у нея изискан документ се прилага отговорността по чл. 87 ГПК, а съгласно чл. 192, ал. 3 ГПК третото лице отговаря и за причинените на страната вреди.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Столична община препис от настоящото разпореждане и препис от приложената към молба с вх. № 341823/02.11.2026 г. отделна молба по чл. 192 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като преждевременно към настоящия етап искането на С.

Б. Н. и И. Х. Н., поддържано със становище с вх. № 338482/29.10.2026 г., за прекратяване на производството по исковете срещу Република България поради липса на правен интерес.

След постъпване на отговора от Столична община преписи от него и приложените документи да се връчат на страните с възможност за писмено становище в едноседмичен срок. След изтичането му делото да се докладва за преценка на необходимостта от допълнителни процесуални действия, включително по допустимостта на исковете срещу 2 държавата.

Разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3