Решение № 6324 от 18.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6324 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100500599 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20121531 от 21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 31603/2016 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, са уважени предявените от А. Д. А. и Л. Р. С. срещу Д.

С. Д. и С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Д. С. Д. и С. П. Д., че А. Д. А. и Л. Р. С. са собственици на основание покупко-продажба /въз основа на сключен на 22.10.1992 г., през времетраенето на брака помежду им, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 163, том LXXVII, дело № 16672/1992 г. на нотариус И.Н., I-ви нотариус при Софийска нотариална служба към II-ри Софийски районен съд/ на недвижим имот — апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, идентификатор *** /в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор

***/, с площ от 47,52 кв.м., ведно с припадащите се площи и права, както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м., и Д. С. Д. и С. П. Д. са осъдени да предадат на А. Д. А. и Л. Р. С. владението върху описания по-горе недвижим имот.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ответниците Д. С. Д. и С. П. Д., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Поддържат, че ищците не са установили в производството, че са собственици на процесния недвижим имот на посоченото 1 производно основание- чрез покупка, доколкото се твърди, че праводателят им не е бил такъв. Правят възражения за недействителност на договора за продажба на държавен имот по реда на НДИ (отм.) от 30.06.1992 г. сключен от праводателя на ищците поради допуснати съществени нарушения на материалноправната разпоредба на чл. 120 и 121 НДИ (отм.), доколкото по делото е установено, че заповедта за продажбата на държавното жилище е била подписана от лице, различно от нормативно определеното, а не е допуснат само административен пропуск. П ри условията на евентуалност /относно нищожността на договора за продажба на имота сключен от праводателя на ищците по реда на НДИ /отм.// са заявени възражения за нищожност на договора, поради липса на съгласие на купувача по този договор и праводател на ищците, както и възражения за придобиването на собствеността върху процесния имот от ответницата Д. Д. на първично основание - по давност при упражнявана фактическа власт от 1998 г. до настоящия момент.

Оспорват се правилността на изводите на СРС относно наличието на хипотеза на мнимо представителство по смисъла на чл. 42 ЗЗД при сключване на договора за продажба по реда на НДИ (отм.). Жалбоподателите сочат, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че ответницата Д. С. Д. е упражнявала фактическата власт върху спорния имот, считано от 1998 г. до настоящия момент, и че го е своила, необезпокоявана от никого, както и че същата не дължи манифестиране на намерението си за своене пред ищците. По тези съображения до въззивния съд е отправено искане да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявените искове. Претендират сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите (ищци) А. Д. А. и Л. Р. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържат становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, с оглед което молят за неговото потвърждаване от въззивния съд и за присъждане на сторените в производството разноски.

С Решение № 1571 от 23.06.2022 г. постановеното по първоначално образуваното в.гр.д.№ 11492/2021 г. по описа на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Е въззивен състав, е отменено Решение № 20121531 от 21.05.2021 г. по гр.д.№ 31603 от 2016 г. на Софийския районен съд, I ГО, 173 състав и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Д. А.- С.а и Л. Р. С. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: апартамент № 62 с площ от 47,52 кв.м, находящ се в гр.София, ж.к.“******* ет.11, представляващ обект с идентификатор

*** в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ***

2 по кадастралната карта на гр.София, ведно с припадащите се към него площи и права, както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м.

С постановеното от ВКС по реда на чл.290 ГПК Решение № 15/08.01.2024 г. по гр.д.№ 4415/2022 г. е отменено Решение № 1571 от 23.06.2022 г. по в.гр.д.№ 11492 от 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Е въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Дадени са конкретни указания към въззивната инстанция във връзка с дадения от ВКС отговор на поставения въпрос, че съдът може да приеме и разгледа направено оспорване на валидността на договор за продажба /възражение за нищожност на договора/, когато то е направено не при първоначалното представяне на договора като доказателство по делото, а при повторното представяне на това доказателство с преписката за продажба, само ако нищожността на договора произтича пряко от договора или от събраните по делото доказателства.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

С оглед доводите за неправилност на постановеното решение изложени в подадената въззивна жалба и предвид дадени указания от ВКС, съдът намира следното:

За да уважи предявените осъдителни искове по чл.108 ЗС, съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на имота на посоченото основание – чрез покупка, по време на брака им, въз основа на сключен на 22.10.1992 г. с праводателя им П.Х.Д. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 163, том LXXVII, дело № 16672/1992 г. на нотариус И.Н., I-ви нотариус при Софийска нотариална служба към II-ри Софийски районен съд.

Съдът е приел за установено чрез събраните доказателства, че праводателят на ищците П.Х.Д. е придобил собствеността върху имота чрез покупка по реда на НДИ (отм.) с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.06.1992 г. сключен със Столичният народен съвет - Общински народен съвет - Община „Студентска", макар 3 за общината-продавач по сделката договорът да е бил подписан от П. П. Зам.Кметски наместник, а не от „кметски наместник“ на Общински народен съвет Община „Студентска", която длъжност е била заемана към този момент от С.Д.С..

Освен това, съдът е приел, че ищците са придобили собствеността върху имота от праводателя им, независимо от това, че чрез събраните в производството доказателства в т.ч. приетата съдебно-почеркова експертиза е установено, че договорът за покупка на жилището не е подписан от купувача П.Д., а от А. А., в който случай е налице хипотеза на мнимо представителство по смисъла на чл. 42 ЗЗД с оглед дадените разяснения с ТР 5/2014-2016-ОСГТК. С оглед това съдът е формирал изводи, че доколкото с нотариалния акт от 1992г. П.Д. е продал на А. А. апартамента, то следва да се приеме, че по този начин той е потвърдил, че приема настъпването на правните последици от договора с Народния съвет. Съответно, за неоснователно е счел възражението на ответницата Д. Д. за придобиване на собствеността върху имота на първично основание - по давност при упражнявана фактическа власт от 1998 г. до настоящия момент. С оглед така установеното, съдът е приел, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота на ищците без основание.

Решението е неправилно.

Производството е образувано по предявени от А. Д. А. и Л. Р. С. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено между страните, че А. Д. А. и Л. Р. С. са собственици на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. „*******, идентификатор ***, с площ от 47,52кв.м., ведно с припадащите се права, площи и помещения (мазе № 65 с площ от 2,48кв.м.), на основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт от 22.10.1992 г., като ответниците Д. С. Д. и С. П. Д. бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху имота.

В подадената искова молба поддържат фактически и правни доводи, че през времетраенето на брака си по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 163/22.10.1992г., т. 77, дело № 16672/1992г. на I Нотариус при II РССофия, закупили от П.Х.Д. описания недвижим имот, като продавачът си запазил безвъзмездно доживотно правото на ползване върху него. На 06.01.2016 г. Д. починал.

С нотариална покана, връчена на Д. Д. на 20.04.2016 г., ищците поканили ответниците да им предаде имота. В отговор на А. и С. бил представен Нотариален акт № 50/08.03.2016г., т. 1, peг. № 1314/2016г. на Нотариус № 269 - В.К., с който Д. Д. била призната за собственик на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. С. Д. и С. П. Д. (през времетраене на делото непълнолетна, понастоящем вече пълнолетна) са подали отговор на исковата молба, в който изразяват становище, че предявените искове са неоснователни и 4 недоказани. Правят възражение, че в патримониума на праводателя на ищците - П.Д. не е надлежно възникнало право на собственост върху жилището, поради което същото не е било прехвърлено чрез покупко-продажба на ищците. Заявяват, че покупко-продажбата, оформена с нотариален акт, от която ищците извеждат правото си на собственост е недействителна и не произвежда вещно-прехвърлително действие, тъй като праводателят не е притежавал правото на собственост и не е прехвърлил на А.

Д. А. – С.а и нейния съпруг Л. Р. С. права, които не притежава.

Ответниците правят възражение, че договорът за покупко-продажба по реда на НДИ /отм./, по силата на който праводателят на ищците е следвало да закупи имота от ОбНС е недействителен на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на изразено съгласие по него от купувача - П.Д..

Ответниците правят възражение, че правната сделка, въз основа на която ищците твърдят да са придобили имота, е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, като привидна и абсолютно симулативна по своя характер, тъй като страните не са желали настъпване на сочените правни последици. По изложени фактически и правни доводи продавача по този договор - П.Д. е бил мотивиран да сключи сделката само от чуствата си към купувачката -първата ищца и не е получил посочената продажна цена.

Прави възражение, че удостовереното в договора за продажна обстоятелство, че е била заплатена продажната цена е невярно. С оглед това сделката не е породила правни последици.

Поддържат възражения, че Д. Д. е владяла имота на собствено правно основание още от 1998 г. и преди да сключи брак с П.Д. и е придобила собствеността върху него на първично основание – по давност упражнявана спокойно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на около 18 години. Поддържат твърдения, че Д. се е грижела за имота като за свой, извършвала е ремонти в него, обзавеждала го е и е покривала разходите по имота и плащанията вкл. и във връзка с етажната собственост.

Заявяват, че едва през 2015 г. Д. Д. е разбрала от съпруга си за сделката с ищците и своевременно се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.