Решение № 38 от 24.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Враца, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20231400900100 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 4006 от 01.03.2023г., депозирана в ОС-Бургас (вх. № 6607/20.10.2023г. на ОС-Враца), с която ищецът ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, гр.София, чрез юрк. К. З., е предявил срещу ответника Д. Ю. К., ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, обл.Враца, иск за заплащане на сумата 305 617, 44 лева, регресно вземане по чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.), представляващо сбор от сумата 191 100 лева, представляваща изплатено от застрахователното дружество обезщетение за неимуществени вреди по повод застрахователно събитие от 15.09.2012г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и сумата 114 517, 44 лева мораторна лихва за периода 15.09.2012г. – 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане, както и разноските в производството.

В исковата молба ищ ецът ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, гр.София, твърди, че на 15.09.2012г. на път II-13 между гр. Бяла Слатина и с. Борован ответникът Д. Ю. К. при управление на МПС л.а. „Мазда 323” с ДКН ВР***ВВ предизвикал ПТП, при което причинил смъртта на велосипедиста Б.

П. Б. и неимуществени вреди от смъртта му за съпругата на починалия и двете им дъщери - К. А. Б., ЕГН **********, А. Б. Ц., ЕГН ********** и П. Б.

П. - С., ЕГН **********. Поддържа, че е било о бразувано досъдебно производство и с присъда № 29 от 21.10.2015г. по НОХД № 53/2015г. по описа на Окръжен съд - Враца Д. Ю. К. е осъден за причинената смърт на 1 пострадалото при ПТП лице, като водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Посочва, че към датата на събитието отговорността на водача на л.а.

„Мазда 323” с ДКН ВР***ВВ е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица № 22111890554663 със срок на валидност от 11.10.2011 г. до 10.10.2012г.

Изтъква, че горепосочените пострадали от смъртта на Б. П. Б. с а предявили претенции към ЗК „Лев Инс” АД за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди; образувано било гр.д. № 2164/2016г. по описа на Софийски градски съд като настоящия ответник бил привлечен като трето лице помагач по делото. С Решение № 3181 от 21.05.2018г. на СГС, I г.о., 7 състав по гр.д. № 2164/2016г. ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да заплати на всеки един о т тримата ищци по 63 700 лв. или общо сумата 191 100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2012г. до окончателното плащане - 07.08.2018г. и възлизаща на 114 517,44 лв. или общо 305 617, 44 лв. Твърди, че съдебното решение е постановено при участието на третото лице помагач на страната на застрахователя, а именно настоящия ответник Д. Ю. К., и съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК, установеното в мотивите м у има обвързваща сила за него в отношенията му със страната, която го е привлякла - З К „Лев Инс” АД, досежно фактическите констатации на съда и правните му изводи. Поддържа също, че въз основа на издадени изпълнителни листове по гр.д. № 2164/2016г . на СГС са образувани изпълнителни дела № 2018***0400272, № 2018***0400273 и № 2018***0400274, всички по описа на ЧСИ О. М., рег. № ***, район на действие СГС. На основание покани за доброволно изпълнение с вх. № 5033/15.07.2018г., № 5034/15.07.2018г. и № 5035/15.07.2018г. е превел по сметка на ЧСИ О. М. дължимите суми, както следва: 60 000 лв. на 07.08.2018г., 50 000 лв. на 17.08.2018г., 30 000 лв. на 24.08.2018г., 30 000 лв. на 04.09.2018г., 60 000 лв. на 13.09.2018г., 30 000 лв. на 21.09.2018г., 60 000 лв. на 28.09.2018г. и 34 526,94 лв. на 10.10.2018г., или общо заплатената сума по горепосочените изпълнителни дела е в размер 334 526, 94 лв., от които 191 100 лв. - главница и 114 517,44 лв. – законна лихва върху главницата, начислена за периода 15.09.2012г. – 07.08.2018г., както и разноски и адвокатско възнаграждение по изпълнителните дела. Посочва, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, е придобил право на регрес срещу виновния водач Д. Ю. К., който не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това, за посочените по-горе суми. Изтъква също, че 2 ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), респ. обективно не е бил възпрепятстван да го изпълни, поради което застрахователят има право на регрес срещу него и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ, както и че върху размера, който е заплатил, застрахованият дължи лихва, считано от депозиране на исковата молба. Моли съда, да осъди ответника Д. Ю. К. д а м у заплати сумата 305 617, 44 лв. - главница, която включва заплатено застрахователно обезщетение в размер 191 100, 00 лв. и 114 517, 44 лв. лихва за периода от 15.09.2012г. до 07.08.2018г. , законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Ответникът Д. Ю. К., ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, обл.Враца, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявеният иск, като неоснователен. Счита, че техническата неизправност на управлявания от него автомобил при описаното МПС, не е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат - смъртта на пострадалия; че за такова допуснато нарушение на правилата за движение не е имал обвинение и не е осъден от наказателния съд, поради което и не следва да отговаря и не би следвало застрахователят да има право да предявява против него регресен иск. Твърди, че с присъдата на Врачанския окръжен съд е оправдан за допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДП - т.е. за техническа неизправност на това МПС; че причина за настъпилото ПТП е превишената скорост, с която се е движил, както и неправомерното движение на пострадалия велосипедист по пътното платно, както и че техническата неизправност на автомобила, която не му е била известна, не е в такава пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Поддържа също, че е закупил автомобила, с който е станало ПТП - „Мазда 323" с рег. № ВР***ВВ, малко преди това и го е ползвал само за кратко време - предимно в града, за да ходи на работа, че не е констатирал никакви неизправности на спирачната система - още повече, че същият бил минал технически преглед, поради което и не е имал никакво съмнение за техническа неизправност на автомобила по неговата спирачна система. Счита, че не е ясно въпросната техническа неизправност съществувала ли е преди процесното ПТП или е негов резултат, както и че не е могъл да знае за наличието на такава техническа неизправност преди случая. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК - влязла в сила присъда, фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, е установен, което е достатъчно, за да се ангажира гражданската му отговорност, като причинител на щетите, но това не е достатъчно за ангажиране на регресната му отговорност, тъй като обстоятелствата по чл.274, ал. 1, т.2 КЗ /отм./ не са били установени по гр.дело № 2164/2016 г. на СГС и следва да бъдат установени в настоящия процес. Изтъква, че макар решение № 3181/21.05.2018 г. по гр.д. № 2164/2016 г. на СГС да е 3 задължително в отношенията му със застрахователя-ищец, то по въпроса относно знанието му за наличие на техническа неизправност по спирачната система на управлявания от него автомобил не са изложени мотиви, поради което и този въпрос подлежи на доказване в настоящето производство.

Ответникът оспорва и присъдените лихви за забава, както и разноските по изпълнителното дело, като твърди, че застрахователят е могъл да плати веднага присъдените обезщетения, а не да изчаква образуването на изпълнително дело, за да бъдат начислени и други разходи по него. Наред с това смята, че вземането за лихви е погасено по давност, която съгласно чл.111, б. “в“ ЗЗД, е 3-годишна, и прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането на застрахователя. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, и да му присъди направените разноски по делото.

По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която същият заявява, че поддържа изцяло исковата молба и направените доказателствени искания. Счита направените възражения от ответника за несъстоятелни и некореспондиращи с описаната в исковата молба фактическа обстановка, както и че твърденията на ответника са вътрешно противоречиви: от една страна същият твърди, че за управляваното от него технически неизправно МПС не му е повдигано обвинение и не е осъден за това от наказателния съд, а от друга - че за управлението на технически неизправното МПС е оправдан. Твърди, че при постановяване на осъдителната присъда наказателният съд е отчел, че ответникът е управлявал технически неизправен автомобил (при повреда по основната спирачна уредба), което е в причинна връзка с вредоносния резултат и следва да бъде отчетено при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Поддържа, че в конкретния случай става въпрос за изначално налична техническа неизправност, при която водачът не би могъл да се позовава на внезапен характер на техническата неизправност, във връзка с която се позовава и виновността на ответника, определена в присъдата му.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло оспорва подадената от ищеца допълнителна искова молба и поддържа изложеното в отговора на исковата молба. В допълнение твърди, че няма противоречие в първоначалния му отговор относно твърдяната техническа неизправност на управляваното от него МПС, както и че мотивите на наказателния съд по посоченото НОХД не са задължителни за гражданския съд, поради което и твърденията на ищеца относно техническата 4 неизправност на автомобила му и причинната връзка с вредоносния резултат, подлежи на доказване в гражданския процес и това доказване е в тежест на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, вкл. и тези по приложените гр. дело № 2164/2016 г. на СГС, І-во гр. отделение, VІІ състав и НОХД № 53/2015 г. на ОС-Враца, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-автотехнически експертизи, намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, че на 15.09.2012г. на път II-13 между гр. Бяла Слатина и с. Борован ответникът Д. Ю. К. при управление на МПС л.а. „Мазда 323” с ДКН ВР***ВВ предизвикал ПТП, при което причинил смъртта на велосипедиста Б.

П. Б. и неимуществени вреди от смъртта му за съпругата му и двете им дъщери - К. А. Б., ЕГН **********, А. Б. Ц., ЕГН ********** и П. Б. П. - С., ЕГН **********.

С Присъда № 29/21.10.2015 г., постановена по НОХД № 53/2015 г., ОСВраца е признал подсъдимия Д. Ю. К., ЕГН **********, за виновен в това, че на 15.09.2012 год. в землището на гр. Бяла Слатина, обл. Враца на път II-13 в посока гр.Бяла Слатина - с. Борован, обл. Враца, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мазда 323" с per. № ВР*** ВВ, собственост на И. О. И. от гр. Бяла Слатина, обл. Враца, е нарушил чл 20, ал.