Решение № 260427 от 11.06.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр.Плевен, 11,06,2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка

Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№6869 по описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, против И.Н.С., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответницата на основание чл.422, ал.1 от ГПК неоснователното й обогатяване за сметка на ищеца, до размера на обедняването, а именно сумата от 1634,87 главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.ноември 2016 г. – м.април 2019 г., и 243,83 лева лихва за забава за периода 31,12,2016 г. – 28,11,2019 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.ноември 2016 г. – м.април 2019 г. в размер на 33,07 лева, 5,60 лева лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 31,12,2016 г. – 28,11,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,12,2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5200/2020 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че между страните не е подписва договор за продажба на топлинна енергия /доколкото ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди/, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Посочва се, че адресът на топлоснабдения имот е ***, магазин. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от “Б.Б.“ ООД на база прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че имотът е с абонатен номер ***. В с.з. ищецът не изпраща представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв.Т.И. от САК, депозира писмен отговор, в който сочи, че ИМ е нередовна, тъй като не отговаря на чл.128, т.3 от ГПК – на ответника не са връчени преписи от всички приложени към ИМ доказателства. Твърди се, че ИМ не е редовна, тъй като няма представено пълномощно на пълномощника, подал молбата, както и доказателства за внесена ДТ.

Сочи се, че е налице неяснота дали сумата се претендира на договорно или извъндоговорно основание. Твърди се, че претенцията е неоснователна, тъй като през имота няма преминаващи щранг-лири и монтирани радиатори, и като цяло ТЕ не е доставяна. Твърди се, че са входирани жалби до ищеца, първата на 21,11,2019 г., за преразглеждане на начислените суми, но отговорът от фирмата за дялово разпределение се визирало само формирането на сметка за топла вода. Твърди се, че няма инсталирани уреди за дялово разпределение поради липса на отоплителни тела. Твърди се, че липсва изпратена покана за заплащане на задълженията, поради което лихва за забава не се дължи. Възразява се срещу представените с ИМ доказателства, както и срещу привличането на трето лице-помагач. В с.з. проц. представител на ответника моли съда да отхвърли иска по съображенията, изложени в отговора на ИМ. Отново се сочи, че твърденията на ищеца са недоказани и неоснователни. В писмено становище, с характера на писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на ответницата сочи, че претенцията е недоказан и не се установява обогатяване на ищеца за сметка на ответницата.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, неоснователни са доводите на прц.представител на ответницата, че искът е предявен от лице без представителна власт, с оглед представеното на л.10 от делото пълномощно.

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№5200/2020 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното копие на Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от ***на потребители в гр.***се установяват действащите към процесния период общи условия.

От представеното в заверено ксерокопие Заявление вх.№Г-29496/21,11,2019 г., подадено от ответницата, в качеството й на наследник на ***, се установява, че същата е заявила позоваване на разпоредбата на чл.11 от ЗЗД – изтекла погасителна давност и е поискала отписване на задължения към аб.№***, възникнали до м.септември 2016 г.

От представеното удостоверение за наследници /в заверено ксерокопие/ изх.№14-4103/27,09,2019 г. на *** се установяа, че същият е починал на 25,06,2014 г., като е оставил за наследници ***, починала на 12,10,2018 г., и ответницата И.Н.С..

От представеното копие на нот.акт за покупко-продажба от 13,11,2009 г. се установява, че *** е закупил недвижим имот – МАГАЗИН, застроен на 47,37 кв.м., находящ се в гр.***, в сградата на ***, на сутерен, при съседи: югоизток – насип и стълбище, югозапад – асансьор, общо мазе, коридор и мазе №27 на ***, северозапад – коридор и външна стена, североизток – улица, заедно с 0,41 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, представляващо по доказателствен нот.акт УПИ №I, за магазини, подземни гаражи и ОЖС от кв.95 по плана на гр.***, при съседи: ***.

От представеното копие от Акт за разпределяне на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда в ***/Приложение към чл.23, образец №18/, от м.юли 2006 г., се установява, че е определена кубатура в размер на 74,17 куб.м. за магазина.

От представеното копие от Идентификация на топлоснабдяван имот – Приложение към чл.23, Образец №23, за имот в ***, от 17,10,2006 г., се установява отопляемия обем на помещенията и обстоятелството, че 1 лице ползва топла вода без узаконен водомер.

От представеното копие от договор №2557 се установява сключването на договор между топлинния счетоводител „Б.Б.“ ООД и етажнаста собственост на адрес в ***.

От представената справка по аб.№*** се установяват издадените фактури за процесния имот за периода ноември 2016 г. – септември 2019 г., като са включени и изравнителните сметки.

От представеното копие от Покана за плащане на дължими суми за ТЕ изх.№Г-30480/03,12,2019 г. до ответницата, се установява, че същата е уведомена за неплатената ТЕ за периода ноември 2016 г. – април 2019 г.

От представената с отговора на ИМ Жалба вх.№Г-29440/21,11,2019 г. от ответницата до ищцовото дружество се установява, че същата е заявила обстоятелството, че в имота няма преминаващи щранг-лири, а също така има монтиран и плобмиран водомер. Представен е и отговор по така подадената жалба от 02,12,2019 г. Представен е и отговор на подадената жалба от дружеството топлинен счетоводител, в който е посочено, че поради липса на достъп до имота е начислявана енергия за подгряване на вода на база 1 ползвател, като едва на 04,07,2019 г. е осигурен достъп и е описан водомера за топла вода.

От представени в заверен препис фактури за абонат *** /*** – маг.2/ за топлинна енергия /отопление и подгряване на вода/ за периода ноември 2016 г. – април 2019 г., и дялово разпределение за периода ноември 2016 г. – ноември 2019 г.

От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че действителният отопляем обем на имота е 74,17 куб.м., а делът на имота от ТЕ за сградна инсталация се определя съгласно т.6.1.1. от Методиката за разпределение на ТЕ в сгради – ЕС, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването №16-334/06,04,2007 г. Посочено е, че тъй като не е осигуряван достъп до имота за отчет на водомера за топла вода, е начислявана служебна консумация на база 140 литра на ден за един ползвател. ВЛ е посочило, разпределението на ТЕ е извършено съобразно Методиката, а от общите показания на топломера в АС са приспаднати технологични разходи за АС от топлофикационното дружество. ВЛ е посочило, че общият топломер е преминал на държавна проверка съгласно действащата нормативна база. В с.з. ВЛ пояснява, че имота е търговски магазин и няма отоплителни тела, не преминават и щранг-лири през имота. ВЛ сочи, че не са необходими данни за всичките имоти, тъй като при изчисляване дела на сградната инсталация използва данните на конкретния апартамент.

От заключението на ВЛ по изслушаната СИЕ, което съдът кредитира с доверие като компетентно изготвено, се установява, че начислената сума за топлоенергия за периода ноември 2016 г. – април 2019 г. е в размер на 1634,87 лева, а лихвата за забава за периода 31,12,2016 г. – 28,11,2019 г. е в размер на 243,83 лева. ВЛ е изчислило дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода ноември 2016 г. – април 2019 г., и същата възлиза на 33,07 лева, лихвата за забава върху тази сума за периода 31,12,2016 г. – 28,11,2019 г. възлиза на 5,60 лева.

От представените от третото лице-помагач писмени доказателства се установяват индивидуалните справки за използвана ТЕ по периоди за процесния период /включващи и данните за изравнителните сметки/, формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение от 04,07,2019 г. и констативен протокол за неизвършен отчет – 2 броя, от 14,06,2017 г. и 15,06,2018 г.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място, следва да бъде отбелязано, че не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че ответницата, като наследник на ***, е собственик на процесния топлоснабден имот – магазин №2, намиращ се в на сутерена в ***.

Предвид представените по делото доказателства и доводите на страните по делото, ПлРС намира, че ответницата е „небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ бр.54 от 2012 г., в сила от 17,07,2012 г./.

Легалната законова дефиниция за „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, “битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата, следва че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди), като определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия.

Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.

В случая ответницата е ФЛ, но процесния топлоснабден имот е търговски обект – магазин – безспорно като такъв обект, магазинът няма собствени битови нужди, което сочи на небитово ползване на топлоенергията.

От горното следва, че ответницата е „небитов клиент“, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.