Решение № 94 от 07.06.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 72/2023
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 07.06.2023
- В сила
- 07.06.2023
- Състав
- Милена Бранкова, Олег Софрониев, Димитрина Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Монтана, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Олег Софрониев
Димитрина Николова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231600600072 по описа за 2023 година С Присъда на РС Монтана, постановена на 01.02.2023 г. по НОХД № 459/22 г.
, подсъдимият П. Ц. В. от гр. М е признат за ВИНОВЕН в това, че за периода от 21.10.2020 г. до 21.01.2022 г. вкл., в гр. М , след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт – Решение по гр.д. № 921/2020 г. на РС Монтана, влязло в сила на 21.10.2020 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете К П В. като заплаща месечна издръжка по 190 лв. на неговия законен представител З. Д Д. от гр. М съзнателно не изпълнил задължението си в размер наповече от две месечни вноски, а именно – 15 месечни вноски в размер на 190 лв. или общо на стойност 2 850 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки : ШЕСТ МЕСЕЦА задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.
В тежест на подсъдимия са поставени направените по делото разноски от ОД на МВР, от съда и от частната обвинителка.
1
В срок срещу горната присъда е постъпила въззивна жалба от конституираната като частен обвинител майка и законен представител на малолетното дете – З. Д.. Чрез процесуалния си представител поддържа, че определеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и занижено.
Излагайки доводите си в тази насока, моли да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде увеличен размера на наказанието ПРОБАЦИЯ или бъде наложено алтернативното наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, за да бъдат постигнати предвидените в закона цели на наказанието.
На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от 28.02.2023 г. е прието, че следва да се даде възможност на подсъдимия да представи доказателства дали е заплатил дължимата до момента издръжка, тъй като е правил изявления в тази насока пред първата инстанция и му е давана такава възможност. Изискани са и данни от нАП за трудовата ангажираност на извършителя.
В производството пред въззивната инстанция жалбоподателката, чрез повереника си, поддържа доводите в жалбата и моли да бъдат споделени.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА излага становище за основателност на жалбата. Поддържа, че персоналната обществена опасност на извършителя действително не е голяма, но деянието му е с по-висока степен на обществена опасност от тази, преценена от първоинстанционния съд, защото се касае за продължителен период на неплащане на издръжка на малолетно дете, което е със специфични потребности и отглеждането му изисква не само повече грижа и внимание, но и повече средства от обичайното. Предлага присъдата да бъде изменена и бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА“, чието изтърпяване бъде отложено при условията на чл. 66 от НК.
Във въззивното производство са приети нови писмени доказателства – изпратената справка от НАП относно регистрираните трудови договори на подсъдимия.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата във връзка със становищата страните и събраните доказателства и след като провери изцяло обжалваната присъда, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок; от страна, която 2 разплага с процесуалната възможност да инициира производството; съдържанието й отговаря на изискването на закона.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съображенията на въззивната инстанция се свеждат до следното:
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в НПК общ ред, тъй като в разпоредително заседание подсъдимият е поискал да му се даде възможност да изплати неплатената издръжка – предмет на обвинението и да се възползва от възможността на чл. 183, ал. 3 от НК да не бъде наказван. Такава възможност му е давана общо 4 пъти в рамките на едно продължително съдебно производство по дело без фактическа и правна сложност. Дължимата общо сума за периода от 21.10.2020 г. до 21.01.2022 г. възлиза на 2 850 лв. : 15 месечни вноски от по 190 лв. Месечна издръжка за малолетно дете в такъв размер е бил определен по влязло в сила на 21.10.2020 г. съдебно решение по гр.д. № 921/2020 г. на РС М , с което е бил прекратен сключения гражданския брак между подсъдимия и настоящата жалбоподателка, упражняването на родителските права по отношение на роденото им на 26.06.2017 г. дете К са били предоставени на майката З. Д., а на бащата е бил определен режим за лични отношения с детето и е осъден да заплаща по 190 лв. месечно за издръжката му. От влизане в сила на решението до м. 02.2022 г. подсъдимият не е изплащал определената от съда издръжка. За м. февруари и март 2022 г. издръжката е платена, но по силата на наложен запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия по образувано срещу него изпълнително дело за неплащане на издръжката.
При така установена безпротиворечиво фактическа обстановка, първият съд е приел, че подс. П. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК и му наложил наказание ПРОБАЦИЯ с първите две пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител – и двете за срок от шест месеца. В мотивите не отразил достатъчно ясно защо е предпочетен този вид наказание пред алтернативно предвиденото наказание „лишаване от свобода“, но може да се отчете, че съдът е имал предвид икономическото състояние в страната и свързаните с това трудности по намиране на работа, чистото съдебно минало на извършителя и добрите му характеристични данни. Сметнал, че за изпълнение целите на наказанието по 3 личната и генерална превенция, едно наказание пробация на минимума на горните две пробационни мерки е достатъчно.
При въззивната проверка на горната присъда по повод жалбата, а и при служебната такава по реда на чл. 314 от НПК, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени по рода си процесуални нарушения, които да накърняват правата на страните в производството, да са отстраними и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена. Първинстанционният съд не е отразил в мотивите си установеното от писмените доказателства по делото, че през процесния период подсъдимият е реализирал доходи по трудово правоотношение, както и че малолетното дете, за което не е изплащана издръжката, е със специални потребности и здравословни проблеми, които налагат по-голяма и специална грижа по отглеждането му, наред с постоянни допълнителни средства за заплащане на консултации при лекари, психолози, ресурсни учители и специален ред на обучение. Този пропуск се е отразил на определяне и индивидуализиране на наказанието/, което следва да бъде коментирано по-надолу в настоящите мотиви/, но не и на фактите, установяващи елементите от състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, поради което контролната инстанция намира да липсва необоснованост на първоинстанционната присъда. Несъмнено е, че от брака на подсъдимия и жалбоподателката е родено дете, което след развода на родителите е останало да живее при майката, а бащата е осъден да заплаща по 190 лв. месечна издръжка на това дете , както и че за времето от 21.10.20020 г. до м. януари 2022 г. включително подсъдимият не е изплащал тази издръжка и сумата е възлязла общо на 2 850 лв. Горното установява престъплеието по чл. 183, ал. 1 от НК от обективна страна. Установява се, че деянието е извършено и при условията на пряк умисъл. Самият подсъдим е твърдял, че не е плащал издръжка, защото не му давали детето, но не е търсил реализацията на правото си на свиждане по законов ред, т.е. съзнателно не е превеждал на майката и законен представител сумите, за които със съдебно решение е бил осъден да издържа детето си. Предвид горното, деянието се явява и правилно квалифицирано.
При определяне на наказанието първостепенният съд е счел, че следва да наложи по-лекото предвидено в текста на чл. 183, ал. 1 от НК наказание – пробация пред алтернативното „ лишаване от свобода“. Макар и не особено 4 добре обоснована, тази преценка въззивната инстанция намери за правилна.
До момента подсъдимият не е бил осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност. Има добри характеристични данни, трудово ангажиран е. Процесният период на неплатена издръжка е първи по реда си след постановяване на решението за издръжката по бракоразводното дело, след изтичане на периода издръжката вече се плаща. При тези обективно установени данни по делото, адекватно на извършеното е по-лекото наказание „пробация“, както правилно е приел и районния съд.
При индивидуализиране на наказанието пробация законосъобразно е преценено, че следва да бъдат наложени първите две пробацинни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Останалите пробационни мерки, предвидени в текста на чл. 42а, ал. 2 от НК, са очевидно неподходящи за настоящия казус.
Съдът е отмерил продължителността им на минимума на текста на закона – от шест месеца. Такова наказание в конкретния случай се явява явно несправедливо и занижено по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, защото очевидно не съответства на обществената опасност на конкретното деяние и няма да е от вид и характер, че да изпълни целите на наказанието спрямо конкретния деец. Касае се не просто до неплащане на издръжка за малолетно дете от родител, който не упражнява непосредствено грижите по отглеждането и възпитанието му, а до малолетгно дете с генерализирани разстройства в развитието, детски аутизъм, сериозни нарушения в комуникацията и поведението, недоразвита реч, конгнитивен дефицит или дете, чието състояние нарушава в качествен аспект възможностите му за пълноценно социално включване и автономност. Това е дало повод за освидетелстването му от ТЕЛК като лице със степен на увреждане, нуждаещо се от чужда помощ. То налага и разходването на допълнителни средства за постоянни консултации с психолози, логопеди и други специалисти, т.е. разходването на повече средства от обичайното за отглеждане на едно малолетно дете. На второ място – интересите на това дете са сериозно накърнени, тъй като се касае за продължителен период от неплащане на издръжката / 15 месеца/. Тези фактори обуславят по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. От друга страна – в производството пред първоинстанционния съд, след като е било надлежно разяснено на подсъдимия, че може да се възползва от законовата възможност 5 да не бъде наказван, ако заплати издръжката до постановяване на присъдата, той е изявил желание да се възползва от тази възможност. Въпреки това и въпреки многократното отлагане на делото на това основание, подсъдимият не се е явявал в някои съдебни заседания и не е изплатил дължимото, въпреки обещанията. При въззивната проверка се установява, че в рамките на периода на висящност на делото пред първия съд, подсъдимият е бил безработен само в рамките на два месеца / от м. 11.2022 г. до м. 01.2023 г./. От приложеното по ДП удостоверение на Общината за родствени връзки се установява, че той няма задължения за издръжка към други лица. Или - въпреки възможностите си, подсъдимият е протакал делото и в крайна сметка не е изплатил дължимата издръжка. Не е сторил това доброволно и след изтичане на периода по обвинението, а плащанията за м. 01. и 02.2022 г. са станали по силата на наложен запор върху трудовото му възнаграждение от съдияизпълнителя, т.е. принудително. При това, въпреки иначе добрите характеристични данни и липсата на предходни осъждания, въззивната инстанция прецени, че отмерените шест месеца пробация представляват занижено наказание, което няма да изпълни предупредителна и възпитателна роля спрямо конкретния деец. С оглед на горното, това наказание следва да бде увеличено на ЕДНА ГОДИНА по отношение и на двете пробационни мерки и в този смисъл следва да бъде коригирана първинстанционната присъда.