Определение № 2374 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2374 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110130994 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от адв. В. О. – пълномощник на ищеца Й. Й. Й., с която моли да бъде изменено Решение № 20334 от 10.11.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Искането е да бъде допълнено присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА с дължимия данък добавена стойност (ДДС).

Молбата е изпратена за становище на насрещната страна и в установения срок е постъпил отговор от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с който се взема становище за нейната неоснователност. Ответникът възразява, че правната помощ по чл. 38 от ЗА е безплатна и като такава представлява безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с ДДС съгласно ЗДДС.

Съдът намира, че молбата е допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна.

С постановеното решение съдът е осъдил ответника да заплати на адв. В. О. сумата от 827,10 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Към списъка с разноски по чл. 80 ГПК, представен в последното съдебно заседание, е приложено доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС.

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК дава възможност на съда да допълни или измени решението си в частта за разноските, когато е пропуснал да се произнесе по цялото искане или е допуснал грешка. В случая, при определяне на възнаграждението, съдът е изчислил същото съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е начислил дължимия ДДС, въпреки своевременното искане и представените доказателства за данъчна регистрация.

По отношение на възражението на ответника, че върху възнаграждението по чл. 38 от ЗА не се дължи ДДС, настоящият състав намира същото за неоснователно. Действително, в отношенията между адвокат и клиент помощта е безплатна (безвъзмездна). Когато обаче съдът присъжда възнаграждение в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, задължението се възлага на загубилата делото страна и има санкционен и обезщетителен характер.

В тази връзка следва да се съобрази, че когато процесуалният представител е лице, регистрирано по ЗДДС, върху определеното по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение се дължи и начислява ДДС. Обстоятелството, че правната помощ е оказана безплатно на страната, не променя характера на адвокатската услуга като облагаема доставка спрямо задълженото да плати разноските лице, когато доставчикът (адвокатът) е данъчно задължено лице по ЗДДС.

Следователно, към определената сума от 827,10 лева следва да се начисли 20% ДДС, 1 което възлиза на 165,42 лева. Общият размер на дължимото възнаграждение следва да бъде 992,52 лева.

Поради изложеното решението следва да бъде изменено (допълнено), като на адв. О. се присъди разликата от 165,42 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 20334 от 10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 30994/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО:

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. О., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, допълнително сумата от 165,42 лева (сто шестдесет и пет лева и 42 ст.), представляваща начислен ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2