Решение № 120 от 18.05.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. гр. Добрич, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Въззивно гражданско дело № 20253200500692 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 2176/25.08.2025 год. на В. Н. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Г.Т., обл. Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат Р. С. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 60/28.07.2025 год. по гр.

Дело № 41/2024 год. по описа на Генералтошевския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника, срещу „***” АД, с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от М. П., обективно съединени искове: иск на основание чл. 242 и чл. 270 от КТ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца трудово възнаграждение за месец ноември 2023 г. в нетен размер от 141,69 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението; иск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от тридесет и три дни в нетен размер от 1 084,64 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението. Със същото 1 решение ГТРС е осъдил В. Н. В. да заплати на „***” АД сумата от 2 794,60 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки./, представляваща направените по делото разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 25.08.2025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя на 12.08.2025 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На първо място съдът не е подсигурил на ищеца „справедлив процес“, тъй като е допуснал при разглеждането на делото съществени процесуални нарушения.

Без основателна причина районният съд е назначил тричленна съдебнопочеркова експертиза, при условие, че преди това са приети две единични заключения по същата такава експертиза.

Генералтошевският районен съд не е съобразил възражението на ищеца, настоящ въззивник, че по-малкият брой документи, част от които са били оспорени от последния като подправени и неносещи неговия подпис, съдържащи сравнителни образци от подписа на В. В., са предоставени на в.л. по тричленната експертиза, в сравнение с документите, които са били на разположение на в.л. по двете единични експертизи, са довели експертите по тричленната експертиза до неправилни изводи. На следващо място съдът е допуснал нарушение на принципа на състезателното начало в процеса, доколкото в.л. по тричленната експертиза са изготвили заключението си въз основа на документи, които не са били приети като доказателства по делото. В тази връзка се сочи, че заключението на тричленната експертиза не следва да се кредитира от съда, тъй като същото е изградено на базата на компрометирани и оспорени доказателства.

Първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение въз основа на приетото заключение на трите вещи лица, включително и при превратно тълкуване на събраните по делото 2 доказателства. Формираните от съда изводи не се основават на фактическата обстановка по делото, според която работодателят многократно е „подправял“ подписа на ищеца в документите, съхранявани в неговото трудово досие, и които документи са ползвани от в.л. по тричленната експертиза. Районният съд не е обсъдил в мотивите на обжалваното решение защо не кредитира заключенията на в.л. по първото и по повторното заключение по назначените съдебно-почеркови експертизи. Въззивникът твърди, че не е налице взаимно съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото заявление за прекратяване на трудово правоотношение с вх. № 20231107-001/07.11.2023 г. не е подписвано от него, т.е. липсва валидно волеизявление от страна на работника. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени, така както са предявени от ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „***” АД, чрез упълномощения адвокат Е. С. от АК гр. Варна, според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд – Г.Т., като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендират се сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Производството по гр. дело № 41/2024 г. по описа на Генералтошевския районен съд е образувано по искова молба с вх.№ 292/26.01.2024 г. от В. Н. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., ***, общ. Г.Т., чрез адв. Р. С. от АК-Добрич, с която срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от изпълнителния директор М. П., са предявени обективно съединени искове на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.

242, чл. 270 от КТ, за заплащане на сумите от: 886,35 лв., представляваща сбор от дължимите трудови възнаграждения за месец октомври 2023 г. в размер на 780 лв. и за месец ноември 2023 г. в размер на 106,35 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението; 1 169,85, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 33 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.

С протоколно определение от 08.07.2025 г. (л. 357 от първоинстанционното дело) на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, чрез намаление на предявения иск по чл.

242 от КТ от 886,35 лв. на 141,69 лв. и намаление на предявения иск по чл.

224, ал. 1 от КТ от 1 169,85 лв. на 1 084,64 лв.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, на 10.03.2022 г. между ищеца и ответното дружество е сключен трудов договор № 00153/10.03.2022 г. с основание чл. 67,ал.1,т.1 от КТ, за длъжността „***” в отдел „***“, като е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., платими еднократно до 25-то число на следващия месец. Съгласно допълнително споразумение № 2/03.01.2023 г. трудовото възнаграждение е увеличено в размер на 780 лв. Ищецът сочи, че съвестно и коректно е изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това ответното дружество, в качеството на негов работодател, не му е изплатило дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г. и отработените дни през месец ноември 2023 г. На 08.11.2023г. представляващият ответното дружество е съобщил на В. по телефона, че от този ден договорът му е прекратен, но тъй като на ищеца не е била връчвана заповед за прекратяване на трудово правоотношение, нито са му били предоставени необходимите документи за регистрация в Бюро по труда, същият е подал сигнал до Дирекция „Инспекция 4 по труда” – Добрич. От отговора на Дирекцията, във връзка с извършената от нея проверка, ищецът узнал, че в трудово му досие се съдържа заявление, с което той е поискал да бъде освободен по взаимно съгласие на основание чл.

325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 08.11.2023г. Ответното дружество е представило пред контролните органи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, както и молби и заповеди за използване на 17 дни платен годишен отпуск за 2023г. В тази връзка В. В. твърди, че не е подписвал представените от ответното дружество документи и на 03.01.2024 г., чрез Дирекция „Инспекция по труда”, същият подал заявление до Прокуратурата за оспорване на подписите. Според ищецът за периода от 11.03.2022г. до 08.11.2023 г. не е ползвал нито един ден платен годишен отпуск. Предвид изложеното се настоява предявените искове като основателни и доказани да бъдат уважени, а в полза на ищеца да се присъдят процесните суми.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Е. С. от АК – гр. Варна, е депозирал отговор на исковата молба, според който предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Оспорват се изложените от ищеца факти и обстоятелства, обосноваващи исковата му претенция.

Действително между В. Н. В. и „***” АД е бил сключен трудов договор № 00153/10.03.2022г., който е изменен с две Допълнителни споразумения № 1/31.03.2022г. и № 2/03.01.2023г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780,00 лв. за заеманата от ищеца длъжност „***”. Според ответното дружество последният отработен пълен работен месец от ищеца е бил октомври 2023 г., а отработените дни от месец ноември 2023 г. са били до 07.11.2023 г. включително, когато по заявление на В. В., същият е освободен от работа на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ със заповед № 153/07.11.2023 г.

Ответникът настоява, че посочената заповед е връчена на ищеца, подписана от него и съдържа негови едностранни изявления, че няма претенции към ответното дружество за изплащане на различни по вид обезщетения по КТ. Според изложеното в отговора на исковата молба на В. с преводно нареждане от 03.11.2023 г. по банкова сметка е изплатена сумата от 623,43 лева, която представлява нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2023г., който документ е подписан от ищеца. Отделно от това с РКО № 5

1711/07.11.2023г. в брой и срещу подпис е изплатено на В. В. трудово възнаграждение за м. ноември 2023г. според броя отработени дни в размер на 141,69 лева.

Доколкото ищецът е заявявал ползване на платен годишен отпуск, като всички представени заявления носят неговия подпис, претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не се дължи.

Сочи се от ответната страна, че ищецът многократно е нарушавал трудовата дисциплина, но винаги му е даван шанс от страна на работодателя за подобряване на трудовата му дейност. Проверката извършена от Дирекция „Инспекция по труда” – Добрич е завършила с констатация за липса на сочените от ищеца нарушения. Предвид изложените съображения ответникът настоява предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се сторените по делото съдебни разноски.

По искане на ищеца с протоколно определение от 04.06.2024 г. по делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, с вещо лице М. С., който дава заключение, че оспорените от ищеца подписи, положени, както следва: подписът в графата „С уважение“ в Заявление за прекратяване на трудово правоотношение с вx. № 20231107- 001 /07.11.2023 г., подписът, положен за: „Работник/служител“ в Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 153/07.11.2023 г., подписът, положен в графата „Заявител“ в Заявление за платен годишен отпуск с № 20287/31.10.2022 г., подписът, положен в графата „Заявител“ в Заявление за платен годишен отпуск с № 20294/08.12.2022 г., подписът, положен в графата „Заявител“ в Заявление за платен годишен отпуск с № 20297/16.03.2023 г., подписът, положен в графата „Заявител“ в Заявление за платен годишен отпуск с № 20302/11.05.2023 г., подписът, положен в графата „Заявител“ в Заявление за платен годишен отпуск с № 20306/04.08.2023 г., подписът, положен в графата „Заявител“ в Заявление за платен годишен отпуск с № 20309/20.09.2023 г. и подписът, положен в графата „Всичко“ в Разходен касов ордер № 0711/07.11.2023 г., не са изпълнени от В. Н. В..