Решение № 734 от 26.06.2020, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. гр.

Плевен, 26,06,2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 17,06,2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №995 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.150 от СК.

Настоящото производство е образувано по искова молба от Ц.А. ***, ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната ***, ЕГН **********, двете от гр.***, против К.Л.М., ЕГН **********,***, за изменение на определената с гр.д.№5669/2015 г. на ПлРС издръжка на детето от 120,00 лева на 200,00 лева. Твърди се, че от момента на определяне на издръжката са се изменили нуждите на издържаното лице и социално-икономическите условия, значително е нараснала нуждата от парични средства за облекло, храна, учебни пособия. В с.з. проц.представител на молителката моли съда да уважи претенцията.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който признава иска до размера на минималната дължима издръжка понастоящем – 152,50 лв.

Заявява, че в момента е безработен и финансово затруднен, вкл. поради настъпилата криза в резултат на пандемията от ***. Твърди, че живее при родителите си, както и че винаги когато осъществява срещи с детето, му купува различни неща в зависимост от финансовите си възможности. В с.з. процесуалният представител на ответника сочи, че към настоящия момент няма никакви доходи и се издържа от родителите си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното в заверено копие удостоверение за раждане от 08,02,2011 г., родители на детето ***са страните по делото.

От приложеното в цялост гр.д.№5669/2015 г. на

ПлРС е видно, че с решение от 17,03,2016 г. е определена издръжка на детето ***в размер на 120,00 лева, считано от датата на споразумението – 17,02,2016 г.

От представените фактура и квитанции се установява, че ***посещава курс по английски език в езикова школа „***“ срещу месечна такса от 75,00 лева.

От представената служебна бележка от „*** се установява, че от 10,01,2020 г. ищцата е регистрирана като безработно лице.

От изисканата и представена справка от ТД на НАП офис Плевен се установява, че ответникът няма регистриран трудов договор към дата 09,06,2020 г.

От показанията на св.***се установява, че към настоящия момент ищцата работи със седмичен доход 125,00 лева. Свидетелят заявява, че когато детето посещава училище се храни на стол, със такса около 20 лева на седмица, посещава и уроци по английски език с месечна такса 75,00 лева.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че с израстването на детето са нараснали и неговите потребности, свързани с отглеждането й, възпитанието и образованието.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл.150 вр.чл.143, ал.2 от СК, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че ответникът е баща на детето ***, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер от 200,00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител/. Не всяко изменение, обаче, дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия претендиран размер, респективно дали е възможно това увеличение да бъде поето от родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете /когато са намалели материалните възможности на родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката/.

Съдът намира, че от определяне размера на предишната издръжка е изминал сравнително дълъг период от време – повече от четири години. През този период, на първо място, са настъпили изменения в социално - икономическите условия на живот в страната, водещи до увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното определяне на издръжката. На второ място са нараснали и потребностите на издържаното лице - детето ***вече е ученичка - по тази причина са увеличени нуждите й за храна, облекло, и най-вече разходите за образование на детето. Освен обичайните за съответната възраст нужди, се установи, че детето ***има и специфични такива, свързани с посещение на уроци по английски език. Действително, тези нужди нямат абсолютно задължителен характер, но при всички случаи в днешно време, при условията на глобализация във всяка една сфера на обществените отношения, владеенето на чужд език /и най-вече английски/ е задължително с оглед успешна реализация на подрастващите. Следва да се отбележи, че е налице и промяна в минималния размер на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителски права, съобразно разпоредбите на СК.

Съдът намира, че се установи и трайно изменение на условията, при които е определена издръжката - промяна както на социално-икономическите условия, така и на възрастта на детето.

Съгласно чл.143, ал.1 и

2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.

Няма събрани доказателства за доходите на ответника, но се установи, че по данни от ТД на НАП няма регистрирани трудови договори. Същият обаче е в активна трудоспособна възраст, поради което съдът приема, че би могъл да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната. Нещо повече, по данни на самия ответник, същият живее в едно домакинство със своите родители /тоест няма разходи за наем и т.н./ и разчита на тях за своята издръжка. От самия ответник се признава в отговора на ИМ, че когато детето е при него му купува и различни неща /извън издръжката/. Това признание на неизгоден за страната факт няма как да не се кредитира от съда с доверие, и е индиция за обстоятелството, че макар и да няма регистриран трудов договор, ответникът разполага с финансови средства.

Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето ***- потребностите й от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона, учебници и учебни помагала, развлечения, заедно със специфичните такива, свързани със посещението на уроци по англейски език, съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето, което е на навършени девет години и половина, следва да се определи на 350,00 лева.

От тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 200,00 лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС сумата от 115,20 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и сторените от ищцата разноски в размер на 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д.№5669/2015 г. по описа на РС Плевен издръжка, както следва:

ОСЪЖДА К.Л.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на ***, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ц.А. ***, ЕГН **********,***, месечна издръжка вместо по 120,00 лева, по 200,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21,02,2020 г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от