Протокол № 372 от 22.04.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 372 гр. Пазарджик , 20.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ЦветА. Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от ЦветА. Вълчева Гражданско дело № 20215220100061 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

Ищцата В. Е. П. не се явява, редовно призована чрез пълномощника си адв. З., като призовката е връчена лично на адв. З. на 22.03.2021 г.

Не се явява и пълномощникът на ищцата – адв. З., редовно упълномощен, с пълномощно приложено към исковата молба. От адв. З. е постъпила по делото молба с вх. № 6706/16.04.2021 г., с която моли делото да бъде отложено за друга подходяща дата, поради служебната му ангажираност като защитник на подсъдим в ПзОС по НОХД № 132/2021 г. насрочено за днес 20.04.2021 г. от 13:30 часа. Към молбата е приложена призовка за подсъдим, адресирана до неговият служебен защитник – адв. З. по НОХД № 132/2021 г. по описа на ПзОС.

Ответникът Г. М. П. не се явява, редовно призован, чрез пълномощникът си на посочения по делото съдебен адрес. За него се явява адв. З.М., редовно упълномощена да го представлява, с приложено пълномощно по делото.

АДВ. М.: Смятам, че би следвало да се даде ход на делото, тъй като ищцата не представя болничен лист или друг документ, налагащ отлагане на съдебното заседание и тя е редовно призована чрез пълномощникът си.

СЪДЪТ, с оглед данните по делото и във връзка с постъпилата молба от адв. З. счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките на 1 разпоредбата на чл. 142,ал. 2 от ГПК, съгласно която съдът отлага делото ако страната и пълномощникът й не могат да се явяват, поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния случай с молбата си от 16.04.2021 г. адв. З. е представил писмено доказателство, от което е видно, че същият е служебно ангажиран и по друго дело в случая по НОХД на ПзОС, насрочено за същата дата и час, в които са насрочени и настоящото дело.

Видно от приложената призовка е че същата е с дата на изготвянето 24.03.2021 г., а призовката по настоящото дело е връчена на адв. З. на 22.03.2021 г., т.е. към момента на получаване на призовката на ПзОС адв. З. вече е бил уведомен за насрочването на производството по настоящото дело за разглеждане днес. Въпреки това и дори да приемем, че по отношение на адв. З. са налице обективни причини за неявяването му в днешното съдебно заседание, с оглед служебната му ангажираност по друго дело, то по делото не са представени никакви доказателства по отношение на това ищцата да не може да се яви в днешното съдебно заседание, поради препятствие, което тя да не може да отстрани. Вярно е, че в исковата молба се съдържат данни относно това, че ищцата живее във Великобритания, но пък видно и от социалния доклад, който е изготвен от социалните работници е с дата 06.04.2021 г. е, че те са провели разговор с ищцата В.П., в който тя им е споделила отразените от тях обстоятелства. Посочено е, че В.П. е сътрудничела на Отдел „Закрила на детето“ за изготвянето на социалния доклад. Освен това в социалния доклад е отразено, че към нас момент децата са във Великобритания под грижата на бабата по майчина линия - Е. П..

Всички тези отразявания в социалния доклад сочат, че към датата на изготвяне на социалния доклад ищцата е била в страната. По делото не са представени данни за това, след разговора със социалните работници, ищцата да е напуснала отново страната и към датата на днешното съдебно заседание да се намира обратно във Великобритания. В молбата на адв. З. за отлагане на делото не е посочено каквото и да е препятствие за ищцата да се яви лично, вкл. и такова свързано с отсъствието й от страната.

При тези данни съдът приема, че не са налице кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК и че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

2

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. М.: Отговора, който сме подали го поддържаме изцяло, както и последващ допълнителен отговор и него поддържаме изцяло.

С оглед на фактическата обстановка за днешното съдебно заседание ще направя едно доказателствено искане за заличаване на допуснатите свидетели на ищцовата страна, тъй като същите, макар че са допуснати, не е направено изрично искане да бъдат разпитани в следващото съдебно заседание. Ако не се уважи това искане, моля всички свидетели или да бъдат разпитани в едно съдебно заседание – на ищеца и на ответника или да бъдат заличени свидетелите на ищеца от изслушване и да бъдат изслушани свидетелите на ответника, които днес се явяват и са пред залата.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба с която са предявени искове с правно основание чл. 150 от СК за изменение – увеличаване размера на присъдени издръжки на ненавършили пълнолетие деца и по чл. 127а, ал. 2 от СК за промяна периода за пътуване на децата в чужбина.

Подадена е искова молба, в която се твърди, че с Решение №75/11.02.2019г., постановено по гр.д.№656/2018г., на РС-Пазарджик, на В.

Е. П. е дадено право да упражнява родителските права спрямо малолетните деца А. М. Н., ЕГН.********** и Г. М. П., ЕГН:**********, местоживеенето на децата да е при майката, определен е режим на лични отношения на бащата М. Г. П. с децата, като бащата има право да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и разрешение малолетните деца да пътуват придружени от своята майка и законен представител извън теритфията на България в държавите членки на ЕС включително и Великобритания, съответно всяка година до навършване на пълнолетие на децата, през летните 3 ваканции в периода от 01.06. до 15.09., през зимните ваканции в периода от 15.12. до 10.01., на съответната година, както и бащата М. Г. П. е осъден да заплаща на малолетните си деца А. М. Н. и Г. М. П., чрез тяхната майка и законен представител В. Е. П., месечна издръжка в размер на 200 лева за всяко дете.

Твърди се, че за изминалия период от време е налице чувствителна промяна в нуждите на децата, а и на икономическата обстановка в страната, при която е трайно обективно трудно, едно дете да бъде издържано с 200 лева месечно - издръжката, която ответникът е осъден да заплаща, като се има предвид, че майката сама осъществява фактическото отглеждане на децата, поради което тази сума се явява крайно недостатъчна за издръжка и на практика води до екзистенциален риск от бедност и социално изключване.

Сочи се, че е общоизвестно и ненуждаещо се от доказване е, че цените на всички стоките и услугите в страната са повишени драстично спрямо м. февруари 2019г., показателни за което са данните на НСИ и увеличението на минималната работна заплата, която за този период е в размер от 510 лв., а за 2021г. е в размер от 650 лв., Същевременно към настоящия момент децата А. и Г. посещават училище, с което са се повишили и тяхните нужди от учебни пособия, помагала, разходи за извънкласни»ванимания, за храна, дрехи, здравни нужди, спорт, други текущи нужди, включително свързани с образование, духовно и интелектуално развитие, за развлечения. Според т.7 от Постановление №5/1970г.,на Пленума на ВС, усилията, които полага родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи, поради това следва той да поеме много по-малка част от паричната издръжка.

Твърди се, че за да има възможност да задоволи макар и отчасти все по-нарастващите жизнени потребности на децата си В.П. е заминала да работи във Великобритания, има постоянен трудов договор с фирма "Light fashion" LTD London - където работи, като чистачка със заплащане 8.21 паунда на час на 24 часа седмично, има жилище под наем с договор за наем на адрес: 4* ********* **** **** №* Turac Aydemir, двете деца са записани за ученици и посещават начално училище "Earlham Primary School" от 2019г., до настоящия момент, като А. е ученичка в 3-ти клас, а Г. е ученик в 1-ви клас.

4

Сочи се, че е ноторно известно, че за отглеждането на едно дете в България са необходими месечно минимум 600 лева - съгласно НСИ - и то при условие, че детето живее в България. Стандарта на живот в Англия е в пъти по-висок този в България и необходимите месечни разходи за издръжка, отглеждане, обучение и интелектуално развитие на едно дете, възлизат месечно на минимум 600 паунда, които са равни на 1560 лева. От тази сума ответника следва да поеме поне една малка част от 300 лева месечно за всяко от децата.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, изменение на предходно определена издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. За да възникне това право, е необходимо да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите. Нормите на чл.142 и чл.143 от СК предвиждат, че размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като това задължение на родителите е безусловно, т.е. те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая, от определянето на месечната издръжка с решението по гр.д.№656/2018 г., на ПРС, влязло в сила на 13.02.2019г., до настоящия момент са изминали две години, като безспорно са се увеличили нулите на децата А., която е на 8 години и Г., който е 7 години, като и двете деца са ученици и посещават училище. Действително за децата е необходимо извършването на все по-големи разходи за храна, учебни помагала, обучение, увеличени са и ежедневните им жизнени нужди.

Твърди се,е че бащата М. Г. П. също живее и работи във Великобритания, получава месечни доходи, закупил е скъп автомобил "AUDI Q7" Рег. № РА 6348 КН, което показва, че той е с увеличени финансови възможности. Освен това, ответникът няма алиментни задължения към други свои низходящи, което несъмнено съставлява обстоятелство даващо възможност на бащата да заплаща издръжка в по-голям размер от определения по брачното дело от 200 лева за дете. В тази връзка считаме, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка за децата в увеличен размер от 300 лева месечно за дете, тъй като финансовите му възможности са 5 чувствително увеличени. Налага се извода за промяна във възможностите на родителя, дължащ издръжка, да заплаща такава в увеличен размер. Считаме, че в конкретния случай е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, поради което искането за увеличение размера на присъдената на всяко от двете деца, месечна издръжка от 200 лева на 300 лева, е основателно. Още повече, че е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаните деца и трайна съществена промяна във възможностите на бащата да им я дава. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК, основно задължение на родителите е да издържат и да се грижат за своите ненавършили пълнолетие деца, което означава, че е необходимо да се престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с тесните нужди. В този смисъл задълженията на един родител е да осигурява условия на живот, необходими за развитието на децата си, те.е ответникът е длъжен да полага грижи за всички свои ненавършили пълнолетие деца. С нарастване на възрастта на малолетните деца А. и Г., нарастват и нуждите и потребностите им, подлежащи на задоволяване, като така нарастват и финансовите средства, които са необходими за тяхната издръжка, с оглед необходимостта от учебници, учебно помагала, посещения на обществени, културни и спортни прояви свързани с възрастта им. Заплащането на всичко това е поето изцяло от майката, те са със завишени нужди и следва интересите им да бъдат защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно. От друга страна, ответникът М. Г. П. е в трудоспособна възраст, живее и работи във Великобритания, което му позволява да реализира доходи много над средния размер на доходите България.