Решение № 108 от 25.04.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Монтана, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500065 по описа за 2023 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на А. И. от с. *, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Ц. срещу решение на РС Берковица от 02.02.2023г. постановено по гр.дело № 286/2021г. по описа му В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен иска й срещу ДПЛД с. *с правно основание чл. 225,ал. 1 КТ за заплащане сумата 7033.20 лева обезщетение за оставането й без работа, вследствие признато за незаконно със същото решение уволнение.

С въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно.

Изложени са твърдения, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е уважил доказателственото й искане, заявено в първото по делото заседание да приеме декларация от нея, както и да извърши констатация от трудовата й книжка в подкрепа на твърдението й, че след уволнението е останала без работа. Поддържа се, че 6-месечният срок , за който има право на обезщетение е изтекъл след предявяване на иска, в която връзка е искала събиране на недопуснатите доказателства, съответно са били налице нови обстоятелства , несъществували към датата на подаване исковата молба, за които няма пречка да представи доказателства . Искът й е отхвърлен поради недоказаност, въпреки, че е сочела доказателства в негова подкрепа, незаконосъобразно не приети от съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяван на ново, с което искът се уважи до размер 7033.20 лева , ведно със законна лихва и разноски. Заявено е и искане за приемане декларация от жалбоподателката и заверено копие на трудова книжка.

1

С подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание жалбата се оспорва като неоснователна от въззиваемата страна чрез пълномощника й адвокат Р. И.. Поддържа се, че съдът правилно е приел за преклудирано правото на ищцата да сочи доказателства, съответно искът по чл. 225,ал.1 КТ не е доказан, поради което и обжалваното в тази част решение е правилно. Претендира разноски.

При въззивното разглеждане на делото са приети писмени доказателства, като е извършена констатация от трудовата книжка на жалбоподателя.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадени в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответната част съдебен акт .

С решение от 02.02.2023г. в производство с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ РС Берковица е признал уволнението на жалбоподателя , извършено със заповед № 24/26.02.2021г. на директора на ДПЛД с. *за незаконно , възстановил е А. И. на заеманата преди уволнението длъжност „ *” , като е отхвърлил исковата претенция за заплащане сумата 7800 лева обезщетение за оставането й без работа вследствие на това уволнение като недоказана и поради това неоснователна.

Решението е обжалвано от А. И. в частта, с която искът с правно основание чл. 225 КТ е отхвърлен за сумата 7033.20 лева.

В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Постановеното по делото решение е валидно , а в обжалваната част и допустимо .

Безспорно е установено, че жалбоподателят А. И. е уволнена със заповед 24/26.02.2021г. на директора на ДПЛД с. *поради наложено й наказание „ дисциплинарно уволнение“, считано от 01.03.2021г. , видно от самата заповед . Това уволнение е признато за незаконно с влязлото в сила решение по делото , поради което и е отменено. За установяване , че след уволнението е останала без работа ищцата е представила в проведеното в първоинстанционното производство първо съдебно заседание декларация, като е поискала от съда да извърши констатация от трудовата й книжа за факта за оставане без работа. Това й искане не е уважено от съда, поради което и искът за заплащане обезщетение за безработица е отхвърлен като неоснователен.

Във въззивното производство са приети заверено копие на продължение на трудова книжка № * на А.И. и декларация, представени с въззивната жалба, неоспорени от насрещната страна. Основание за приемането им от въззивния съд е допуснато от първостепенният съд нарушение на процесуалните правила с отказа да извърши исканата от ищцата констатация от трудова книжка поради настъпила преклузия. За да уважи доказателственото искане на жалбоподателката въззивният съд прие с определението си по чл. 267 ГПК, че преклузия би настъпила в случай, че на ищцата са дадени конкретни указания, че за релевантен за спора факт, какъвто е оставането й без работа, 2 първостепенният съд е дал конкретни указания по смисъла на чл. 146,ал.2 ГПК с определението по чл. 312, ал.1 ГПК, каквито не се установява да са дадени, поради което и преклузия не е настъпила.

От приетия във въззивното производство заверен от пълномощника на А. И. препис от трудовата й книжка се установява, че след отбелязаното на стр. 12-13 прекратяване на ТПО с въззиваемата страна на 01.03.2021г. , на стр. 14 -15 е вписано трудово правоотношение с МБАЛ * с дата на постъпване 22.03.2022г. и дата на прекратяване 21.04.2022г. . Оригиналът на трудовата книжка е представен в съдебно заседание, като съдът е установил съответствието на преписа с оригинала.

От преписа на трудова книжка се установява , че след прекратяване трудовото правоотношение с въззиваемата страна за периода 01.03.2021г. – 22.03.2022г. жалбоподателката не е работила по трудово правоотношение. Съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а съгласно чл. 348 и чл. 349 ,ал.2 от КТ в нея следва да се вписват съответните обстоятелства по трудовото правоотношение. В случая преписът от трудовата книжка е заверено от адвокат и съгласно чл. 32 от ЗА има силата на официално заверен препис , който съгласно чл. 179, ал. 2 от ГПК има същата доказателствена сила, както и оригинала. Така представеният препис не е оспорен от насрещната страна, поради което и се ползва с доказателствена сила, която следва да бъде зачетена от съда.

Установено е също така по делото от заключението на вещото лице, допълнено в съдебно заседание от 19.01.2023г., когато е прието, че за месец февруари 2021г., прехождащ уволнението А. И. е отработила 12 дни, като 8 дни е била в отпуска поради временна нетрудоспособност, за който месец й е изплатено трудово възнаграждение в размер на 703.32 лева. Видно от приложения фиш за заплата за месец февруари сумата е формирана от 555 лева основано възнаграждение, 124.32 лева допълнително възнаграждение за прослужено време 124.32 лева и 24 лева възнаграждение за нощен труд. При тези данни вещото лице е посочило в съдебно заседание среднодневно възнаграждение 58.61 лева или сумата 1172.20 лева месечно за пълен работен месец.

От личното трудово досие на А. И. се установява последно договорено с допълнително споразумение № 11/18.01.2021г. основно трудово възнаграждение 925 лева, както и 207.20 лева допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит или общо сумата 1132.20 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

С исковата си молба от 28.04.2021г. жалбоподателят А. И. е предявила иск за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение за период от шест месеца с правно основание чл. 225,л.1 КТ в размер на 7800 лева , ведно със законната лихва от предявяване на иска . Съгласно чл. 225, ал.1 КТ при незаконно уволнение 3 работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Незаконността на уволнението е безспорно установена предвид влязлото в сила решение в тази част. Тежестта да докаже оставането си без работа за периода след уволнението лежи върху ищеца . По делото е установено от преписа на трудова книжка като официален удостоверителен документ и извършената в съдебното заседание на 27.03.2023г. констатация от трудова книжка, че след уволнението, считано от 01.03.2021г. не е била заета по трудово правоотношение за период от 6 месецадо 01.09.2021г. . Дължимостта на обезщетението е свързана с липсата на работа по трудово правоотношение, като е без значение получаване на доходи на друго основание , поради което и трудовата книжка е достатъчно доказателство за установяване липсата на заетост по трудов договор. По причина незаконното уволнение жалбоподателката е останала без работа, за което следва да й бъде заплатено обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за периода , в който е без работа, но не повече от 6 месеца. Размерът на последното получено от жалбоподателя брутно трудово възнаграждение съдът определя на сумата 1132, 20 лева предвид допълнителното споразумение от 18.01.2021г., в което са включени основното трудово възнаграждение от 925 лева и допълнителното възнаграждение за трудов стаж, което е с постоянен характер. Съгласно чл. 228,ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според чл. 17,ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.

228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения.

Изплатените суми за нощен труд и труд в празничните дни са допълнителни възнаграждения, които не са измежду изрично изброените в хипотезите на чл. 17,ал.1 от Наредбата, съответно не са допълнителни възнаграждения с постоянен характер, поради което и получената през месец февруари сума от 24 лева за положен нощен труд не следва да се включва в брутното трудово възнаграждение като основа за определяне обезщетението по чл. 225,ал.1 КТ. В тази насока трайна съдебна практика на ВКС- Решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г. на ВКС, Решение № 181 от 22.07.2015г. по гр. дело № 4554/14 г на ВКС, Решение № 159 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3836/2017 г., и трите на IV г.о. и други.

За период от шест месеца размерът на дължимото от работодателя на основание чл.

225,ал.1 КТ обезщетение е 6 793.20 лева, до който размер се явява основателен искът за 4 заплащането му, съответно въззивната жалба.

Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени до размер 6793.20 лева , а вместо него се уважи искът по чл. 225,ал.1 КТ за заплащане сумата 6793.20 лева обезщетение за безработица за периода 01.03.2021г. – 01.09.2021г. . Поискано е присъждане на обезщетението ведно със законната лихва , считано от подаване на иска, която се дължи на основание чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение . Към датата на предявяване на иска изискуемостта на пълния размер на обезщетението по чл. 225 КТ не е настъпила , поради което и законната лихва от датата на исковата молба се дължи върху сумата 2264.40 лева . Върху останалия размер на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ изискуемостта е настъпила в хода на делото и като факт с правно значение съдът го вземе предвид на основание чл. 235,ал.3 от ГПК . Разликата до пълния размер следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. , когато е изтекъл шестмесечния срок.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79b62ed7-1440-45db-b4b9-c97f222ae312