Решение № 1681 от 05.11.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. Плевен, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430107321 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. И. И. и А. Г. Д., срещу С. И.

Т., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 15 000 лв. общо, от която 7500 лв. дължима на първия ищец, и 7500 лв. дължима на втория ищец, съответни на ½ ид.ч. от притежаваното от ищците право на собственост върху апартамент №1, находящ се в ***, ПИ с ид. № ***, дължими за периода от 11.01.2022 г. до 11.12.2024 г., и представляващи обезщетение за лишаване от право на ползване на собствения и имот, ведно със законната лихва.

Ищците твърдят, че са съсобственици на имот – апартамент № 1, находящ се в ***, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №20, том1,рег. № 205, дело №10 от 11.01.2022 г., със застроена площ от 65,60 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, антре, баня с тоалетна, с изложение –изток, с идентификатор №*** по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед №РД1871/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо обекта от 14.09.2018 г., без стар идентификатор. Към името имало и принадлежащи обекти – избено помещение №8, във втори сутерен с площ от 6,78 кв.м. и таванско помещение №7, с площ от 9,94 кв.м., както и 1,460% от припадащите се на жилището идеални части.

Ищците твърдят, че описаният имот се ползва от ответника без правно основание и без тяхно съгласие, като ответницата прехвърлила своето право на собственост върху имота още през 23.04.2025г., видно от НА №194, т 6, рег. № 3272, дело №435/2015 г., на ***, която пък прехвърлила правото на собственост на 27.10.2017 на В. И. В., сделка обективирана в НА №38, том 11, рег. № 9827, дело №1003/2017 г. На 20.08.2018 г. В. В. прехвърлил правото на собственост на *** съгласно нотариален акт за покупкопродажба, обективиран в НА №6, т.6, рег. №7530, дело №833/2018 г. Ищците посочват, че именно от последната са закупили правото на собственост върху процесния имот.

Поради непредаване на владението върху имота от страна на *** на ищците, бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№3495/2023 г. по описа на РС Плевен. Съдебният изпълнител отказал да извърши въвода във владение по изп. Д. №895/2023 г. с 1 постановления от 09.05.2024 г., тъй като ответницата се намирала в имота и макар да изразила готовност да го напусне, не го сторила. От удостоверение, издадено от Я. Ц., на длъжност касиер на вход В, се установявало, че за периода от 02.2022 г. до 03.2024 г., ответницата редовно заплащала ежемесечни такси за разходи на вх. В, ведно с дължимите суми за разходи за ремонтни дейности. Ищците формулират довод за дължимост на обезщетение от страна на ответника, тъй като съгласно чл. 59,ал.1 от ЗЗД С. Т. владее без основание процесния недвижим имот, препятства възможността на ищците да упражнят своето право на собственост, и по този начин спестява разходи за заплащане на наем на процесния имот, за сметка на обедняването на ищците. Между страните били провеждани разговори за уреждане на правния спор, но до настоящия момент, ответникът не е заплатил задължението. Иска се от съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адв. Н., с който оспорва исковата молба. Oтветницата твърди, че цената по сделката, обективирана в НА №194, чрез който се твърди, че се е разпоредила със своето право на собственост, е следвало да бъде заплатена по банков път, а владението да се предаде в деня на сделката. Цената по договора не била заплатена и поради това твърди, че не е предала и владението на имота на ***, нито на лицата, на който е прехвърлена собствеността в последствие – В. В., *** и ищците. Ответницата твърди, че за периода от 2015 г. до момента се е противопоставила на всички, които са твърдели, че са собственици на имота, като демонстрирала, че е единствен собственик. Поради това ответниците релевира възражение за изтекла кратка придобивна давност за периода от 23.04.2015г. до 23.04.2020 г. на осн. чл. 79 от ЗС, като поради това, че е собственик на имота, не длъжи и обезщетение за ползване. Счита, че предявените искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

В с.з. ищците поддържат предявените искове чрез своя процесуален представител, претендират разноски, за които представят списък по чл. 80 ГПК. В писмената си защита формулират доводи по същество за основателност на исковете, като считат, че е безспорно, че са съсобственици на процесния ап. № 1, както и че ответницата през исковия период без съгласие ползва имота. Размерът на исковете се установявал от приетото по делото заключение. Ответницата се разпоредила с правото си на собственост през 2015 г., когато предала владението, а нямало доказателства прехвърлителния договор да е развален. Поради това не можело да се приеме, че е добросъвестен владелец и не намирало приложение разпоредбата на чл. 70 ЗС.

В с.з. ответниците поддържат отговора на исковата молба, считат предявените искове за неоснователни, претендират разноски, за които представят списък по чл. 80 ГПК. В писмената си защита формулират доводи за неосноватленост на предявените искове, тъй като от показаният на свидетелите се установява, че в периода от 20152025 г. с действията си ответницата е демонстрирала, че владее имота вкл. чрез противопоставяне по изпълнителното дело. От наличната бележка по приетото копие от нотариално дело не можело да се направи еднозначен извод, че продажната цена е получена от ответницата, тъй като посоченото в бележката ЕГН, не съответства на ЕГН-то на ответницата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От нотариален акт за покупко-продажба №194, том 4, рег. № 3272, дело №435/2015 г. се установява, че на 23.04.2015 г. С. И. Т., ЕГН **********, и ***, ЕГН **********, продават на ***, ЕГН **********, недвижим имот - ап. № 1, в ***, с площ от 65,60 кв.м. с идентификатор №*** по КККР на гр. Плевен, 2 заедно с избено помещение №8 и таванско помещение №9,94, и 1,460% ид.ч. от общите части на сградата.

Видно още от посочения договор е че е уговорена продажна цена на имота в размер на 30 300 лв., дължима от купувача *** по банков път, която сума продавачите са се съгласили да получат в деня на сделката, по сметка в БАНКА ПЕРИОС на С. И.

Т..

Видно от констативен нотариален акт №39 от 1988 г. на нотариус при ПлРС е че *** е признат за собственик на недвижим имот – апартамент в секция В, гр. Плевен, ***, вх. В, етажна собственост в сграда ЖСК „Механизация-78“ на първия етаж с площ от 65,60 кв.м.

Съгласно удостоверение за наследници №1803/22.04.2015 г. от нотариалното дело, ***, ЕГН **********, женен, починал на 11.10.2009 г. и оставил за свои наследници С. И. Т., съпруга, и ***, син.

От приложената бележка по нотариалното дело се установява, че е съставена на 23.04.2015 г. като наредителят Десилава И. Маринова, наредила 30 330 лв. по сметка на Т. С.И. с IBAN: BG22 PIRB 8077 4605 3040 26, като към данните на сметката е посочен и номер **********. Посочено е и основание за плащането – покупка на недвижим имот, а вносната бележка е заверена от БАНКА ПИРЕУС.

От нотариален акт за покупко-продажба №38, том 11, рег. № 9827, дело № 1003/2017 г. се установява, че на 27.10.2017 г. *** продава на В. И. В., гореописания ап. №1, заедно с принадлежащите части и помещения.

От нотариален акт за покупко-продажба №6, том 7, рег. № 7530, дело № 833/2018 г. се установява, че на 20.08.2018 г. В. И. В. продава на ***, гореописания ап. №1, заедно с принадлежащите части и помещения.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №20, том 1, рег.

№ 205, дело № 10/2022 г. се установява, че на 11.01.2022 г. ***, продава на Т. И. И. и А. Г. Д., гореописания ап. №1, заедно с принадлежащите части и помещения.

Видно от договор за издръжка и гледане, обективиран в НА №51, ТОМ 3, РЕГ. № 2484, дело №283/2023 г. е че на 05.09.2023 г. *** продава на С. И. Т. самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** в гр. *** по КККР на гр. Плевен, срещу задължение приобретателката да го издържа и гледа до края на живота му.

С постановление за отказ за извършване на въвод на ЧСИ В. Стоянов изх.

№83/09.05.2024 г. по изп. Дело №898, съдебният изпълнител отказал да извърши въвод в процесния ап. №1, тъй като на адрес не е открит длъжника ***, срещу която е издаден изпълнителния лист въз основа на който е образувано изп. Дело от молба на ищците. Установен е контакт с ответницата С. Т., която депозирала молба да и се предадат ключове от входната врата, тъй като живее в имота от 1988 г. Съдебният изпълнител заключил, че ответницата по настоящето дело не е лице, което се намира в имота на основание свързано с длъжника.

Отделено е като безспорно между страните обстоятелството, че ответницата С. Т. е живяла в процесния ап. 1 в периода от 11.02.2022 г. до 11.12.2024 г.

От показанията на свид. Я. Й. *** се установява, че живее в същия вход, в който се намира процесния апартамент, повече от 10години, като в периода от 2022-2024 г. е била касиер на входа. Свидетелката не е среща друго лице да живее в ап. 1, освен С. Т., която плащала редовно таксите за апартамента.

От показанията на свид. В. В. се установява, че е работодател на ищеца И., който от дълги години работи при него в фирмата ИЕ 200 ЕТ, впоследствие ИЕ 3000 ЕООД.

Свидетелят посетил процесния ап. 1 заедно с ищеца И. през януари 2022 г., като на 3 вратата излязла С. Т.. Свидетелят и заявил, че ищеца И. е новия собственик и трябва да освободи апартамента, а тя заявила, че до една седмица ще бъде освободен. След това свидетелят посетил имота с ищеца няколко пъти, но нямало никой, като свидетелят не е виждал ответницата Т. в този апартамент, макар да не е влизал в апартамента. В апартамента влизали, след като се изнесла от него, през септември 2025 г. Свидетелят плащал от името на ищеца И. сметките за ТЕЦ и ВИК, тъй като не се оправял с администрацията, а жена му плащала данък. Ищците живеели обаче на квартира и не се пренесли, защото собственичката не го освободила.

От показанията на свид. А. Т., се установява, че е живяла в процесния апартамент в периода от 1998 г. до 2000 г., тъй като била съпруга на сина на ответницата, след което се изнесли в кв. Сторгозия със съпруга си. Ответницата споделила на свидетеля, че идвала полиция за да я карат да се изнесе. Ответницата заявила още пред свидетеля, че е прехвърлила жилището на друг собственик, докато върне парите, които дължал нейния син. Свидетелката обаче не видяла нищо и не е ходила. Посещавала имотът един път на два месец.

От заключението на допуснатата и приета по делото съдебнооценителна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за процесния имот пред исковия период е 15 945,43 лв. В с.з. вещото лице уточнява обстоятелствената част на своето заключение и поддържа същото.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената им по закон чл. 178 и чл. 179 ГПК доказателствена сила и стойност и не са налице данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност. Горепосочените документи установяват сключените във времето прехвърлителни договори с предмет право на собственост върху процесния ап.1, праводателите и приобретатели, както и факта, че е преведена сумата от 30 300 лв. по банкова сметка на ответницата. Не взетите предвид писмени доказателствени средства са неотносими към правния спор.

Съдът дава пълна вяра на заключението на вещото лице, което след направените уточнения, е пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Я. Й., които са анализирани във фактическата обстановка, тъй като са последователни, вътрешнологични и непротиворечиви. Свидетелят е трето лице за настоящия правен спор и същото има лични наблюдение за това кой е ползвал апартаментът през години. Показанията на свидетелката не са взети предвид в частта, в която тя заявява, че не са и известни съответните обстоятелства, т.е. тези изявления не са свидетелски показания, тъй като свидетелят не е възприел лично или чрез другиго правнорелеватните обстоятелства.