Решение № 48 от 05.02.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пазарджик , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201653 по описа за 2020 година Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от изп. директор д-р Ц. С. против НП № 13-676-11 от 08.04.2020 година на изп. директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което на основание чл.229 ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. с чл.29, т.4 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с МПС № 119/22.05.2006г. /НОПДМП/, във вр. с чл.81 ал.3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Алтернативно се иска изменение на НП и намаляване размера на санкцията до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата само в частта, с която иска се изменение на НП и намаляване на санкцията. Излага съображения за нейната основателност в тази й част. Иска и присъждане на разноски.

1

За АНО се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството М. „Х.“ АД е санкционирано, след като по силата на Заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г., изменена със Заповед № ИАМНРД 13-748/27.11.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“, комисия от агенцията извършила проверка на лечебното заведение, находящо се в гр.

Пазарджик, ***.

В хода на проверката било установено следното:

От съдържанието на История на бременността и раждането /ИБР/ № 3264/462/2019 на пациентката М. Р. К., станало ясно, че тя била приета по спешност в отделението по „Акушерство и гинекология“ М. „Х.“ АД на 25.05.2019г. в 18:15 часа, насочена с „Направление за хоспитализация“ издадено от д-р Гено Топкаров с насочваща диагноза „Преждевременно пукнат околоплоден мехур с начало на родова дейност в следващите 24 часа“.

При приема в болничното заведение е поставена окончателна диагноза МКБ № 082.1: „Спешно цезарово сечение“ и е отбелязан спешен прием. За лекуващ лекар е бил определен д-р П. Ч., като на 25.05.2019г. в 20:25 часа е било предприето „Спешно цезарово сечение“, описано в оперативен протокол № 77/25.05.2019г. с оператор д-р Ч..

В горепосоченото ИБР на пациентката имало попълнено „Заявление за избор на лекар“ до управителя на ЛЗ, чрез което е заявено „предпочитание за извършване на „раждане/цезарово сечение“ от д-р П. Ч. по КП № 005, с цена, която трябва да се заплати за извършен избор на лекар – 490 лева.

За престоя си в ЛЗ пациентакат заплатила сумата от 490 лева, което било видно от ПКО №2000010759 от 30.05.2019 год. и справка от счетоводния отдел на ЛЗ.

Лечебното заведение не е представило фискален бон за извършеното плащане, поради което е изготвен констативен протокол за липси от дата 21.11.2019 г., подписан от изпълнителния директор на М. “Х.” АД и членовете на проверяващия екип.

От цялостната проверена медицинска документация по горецитираното 2

ИБР става ясно, че пациентката е постъпила по спешност в медицинското заведение. Извършено е било „Спешно цезарово сечение“, като пациентката е заплатила за избор на лекар. Същевременно лечебното заведение е приело плащането за избор на лекар въпреки ограничението по ч л . 29, т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /Наредбата/. В конкретния случай, когато пациентката е попълнила заявлението за избор на лекар/екип, лечебното заведение е следвало да откаже въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него, тъй като същият противоречи на чл.29, т. 4 от Наредбата, т.е. избора на лекар е бил неправомерен.

С така установеното било прието, че М. „Х.” АД е нарушило чл. 29, т.4 от Наредбата, която правна норма разписва: „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип: т.4. в условията на спешност“, във връзка с чл. 81, ал.3 от ЗЗ, който гласи: „Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал.1 се определя с наредба на Министерския съвет“.

Нарушението е било извършено на 30.05.2019 г. в „М. Х.“ АДПазарджик, т.е. на датата, на която пациентката е заплатила с ПКО на болничното заведение за избор на лекар.

Нарушението е установено на 21.11.2019 г. - датата на двустранно подписан приемо-предавателен протокол, с който е предадена медицинската документация отнасяща се до пациента. Нарушението е било извършено за първи път.

Във връзка с констатираното нарушение против М. „Х.” АД бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП. То било изпратено по куриер и връчено на жалбоподателя на 14.05.2020година. Жалбата против НП била подадена по куриер чрез АНО на 21.05.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на актосъставителя – св. Ю.

Г., както и от писмените доказателства, приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установеното съдът намира, че по същество жалбата е 3 частично основателна.

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение и авторството на същото в лицето на дружеството жалбоподател. Тук веднага следва да се вметне, че по гореописаната фактическа обстановка спор между страните по делото няма.

На следващо място трябва да се каже, че Законът за здравето регулира обществените отношения, свързани със здравеопазването. В глава III, раздел I са предвидени правила, осигуряващи медицинско обслужване на граждани, като в чл. 81 от ЗЗ е предвидено правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване , което се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, зачитане правата на пациента. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се определят с наредба на Министерския съвет. Това е НОПДМП, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. Въпросите, свързани с възможността за избор на лекар/екип от пациента, приет за лечение в медицинско заведение за болнична помощ, са уредени в чл. 25 – 29 НОПДМП, като в чл.25 се посочва, че при хоспитализирането му пациентът може да поиска да избере лекар или екип от медицински специалисти, за което попълва заявление по образец, което задължително се подписва от пациента. Разпоредбата на чл. 26 НОПДМП предвижда, че след разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането. В чл. 28 от Наредбата е посочена допустимостта на избор на лекар или екип да бъде извършена за конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. В чл. 29, т.4 от НОПДМП пък е разписано императивно, че не е допустимо извършването на избор на лекар/екип в условията на спешност, т.е. следва да се разбира, когато пациент е приет за лечение по спешност, а според § 1, т.6 от ДР на НОПДМП "Спешно състояние" е остро възникнала промяна в здравето на човека, която може да доведе до тежки функционални и морфологични увреждания на 4 жизненоважни органи и системи.

Горепосочените правни норми са относими към настоящия казус, т.к. при хоспитализиране в лечебното заведение гореспоменатата пациентка е приета по спешност, след което веднага е преценено, че е необходимо да бъде направена операция – спешно цезарово сечение и такова е направено.

При това положение е било абсолютно недопустимо да се допусне от страна на дружеството тя да направи избор на лекар за въпросната операция, още по-малко да плати за него. Всички тези обстоятелства са били известни за санкционираното дружество, което е следвало да откаже въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него.

С оглед на всичко казано до тук и щом е категорично установено, че дружеството е приело плащане от пациента и е удовлетворило направен от него избор в нарушение на забраната по чл.29, т.4 от НОПДМП, то извършеното административно нарушение законосъобразно е било санкционирано по нормата на чл.229, ал.3 от ЗЗ, която предвижда налагане на имуществена санкция за юридическо лице, което наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.

209 - чл. 228в. В разглеждания случай става въпрос за нарушение на подзаконов нормативен акт – НОПДМП, издадена въз основа на чл. 81, ал. 3 ЗЗ.

Не може да бъде споделено възражението развито във въззивната жалба за незаконосъобразност на обжалваното НП, т.к. с неговото издаване бил нарушен принципът non bis in idem /не два пъти за едно и също/. Защитата подкрепя това свое възражение с факта, че против същото дружество било издадено и друго НП - № НП-13-676-37 от 13.04.2020г., с което била наложена също имуществена санкция за нарушение на забраната по чл.29 от НОПДМП, като тази забрана - по второто НП, била нарушена по отношение на същия пациент, респ. по същата история на заболяване, по същото време и на същото място.

Да, действително по настоящото дело е прието като писмено доказателство НП № НП-13-676-37 от 13.04.2020г., с което дружеството е санкционирано на основание чл.229 ал.3 от ЗЗ за нарушение на чл.29, т.1 от 5

ЗЗ, извършено на същата дата и място, досежно заплащане за избор на лекар от страна на същия пациент, както и по обжалваното в настоящото производство НП. Разликата между двете НП се състои само в това, че по едното НП, предмет на настоящото производство, дружеството е санкционирано за нарушението на забраната по чл.29, т.4, а по второто – на чл.29, т.1 от Наредбата, забраняваща допускането на избор на лекар, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.

Тук е мястото да се посочи, че в нормата на чл.29 от НОПДМП са разписани казуистично общо пет на брой хипотези, всяка от които въвежда конкретна забрана за избор на лекар/екип. Според настоящия съдебен състав, когато изборът на лекар/екип е бил допуснат в нарушение на една, от която и да е от петте хипотези, то ще е налице едно административно нарушение, защото всяка от петте точки на разпоредбата съдържа самостоятелен състав.

Когато обаче изборът е бил допуснат в нарушение на повече от една от забраните, то ще са налице толкова административни нарушения, колкото забрани са били нарушени. В този ред на мисли е напълно възможно при прием на един пациент да бъдат нарушени едновременно и петте забрани, при което ще бъдат извършени пет отделни административни нарушения, защото както вече се каза, всяка от забраните представлява самостоятелен състав на административно нарушение.

Настоящия съдебен състав намира за нужно да отбележи, че процесът по избор на лекар/екип представлява един сложен фактически състав. Той започва в хипотезата на чл.25 от НОДМП, като се заявява писмено от пациента, който попълва заявление по образец съгласно приложението. След това преминава през разглеждане на заявлението по реда на чл.26 от Наредбата, при което избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането. Накрая фактическият състав завършва с плащане от страна на пациента на съответната цена за направения от него и уважен от лечебното заведение избор. Няма съмнение, че плащането може да стане след подаване на заявлението и разглеждането му от страна на лечебното заведение, както и преди или след извършването на съответната медицинска интервенция, но 6 във всички случаи то трябва да стане в рамките на престоя на пациента в лечебното заведение. Аргумент за това е нормата на чл.32 от НОДМП, която сочи, че при поискване на пациентите се осигурява възможността да заплатят допълнително поисканите услуги по банков път в рамките на престоя си в заведението. Не може да има съмнение, че с плащането от страна на пациента се завършва фактическия състав на избора на лекар/екип, защото ако хипотетично едно болнично заведение удовлетвори избор на пациент в нарушение на някоя от забраните по чл.29 от Наредбата, но след това не поиска плащане от страна на пациента, респ. той не плати за направения избор и интересите му не са били засегнати по никакъв начин, то тогава няма да е налице състав на нарушение по горецитираната правна норма. В такава хипотеза, т.е. без заплащането на удовлетворен избор нарушението няма да е довършено/завършено, а ще е налице опит към административно нарушение, който обаче няма да е наказуем за конкретното нарушение по аргумент на чл.9 ал.2 от ЗАНН. С оглед на казаното до тук правилно е прието в обжалваното НП, че нарушението е извършено/довършено на 30.05.2019 година.