Решение № 325 от 06.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Мария Райкинска

Михаил Малчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

С решение № 260152 от 25.02.2022г. по търговско дело № 2427/2020г. на Софийски градски съд, TO, VI-19 състав „ТРИЕРА КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД, ЕИК 175455251 е осъдено да заплати на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, ЕИК 131045382, гр. София, 1000 ул. Триадица № 4 по предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата от 66 000 лева, представляваща дължима неустойка по чл. 10, ал.3 от договор № 11856/21.08.2017 г. и сумата от 2940 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „ТРИЕРА КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение като недопустимо и неправилно.

Жалбоподателят поддържа, че СГС грубо нарушил принципа на диспозитивното начало, като включил, обсъдил и основал решението си на факти, които не са посочени от страните по делото, в следствие на което решението било абсолютно недопустимо.

СГС не обсъдил и твърденията за частична недопустимост на иска за сумата 11 000 лева, тъй като това била част от неустойката с общ размер 66 000 лева, представляваща гаранция за изпълнение, предадена и задържана от възложител, като тази връзка се потвърждавала и от чл. 6, ал. 6 от Договора за обществена поръчка. Посочил е, че във връзка със задържаната гаранция е налице спор по в.гр.д. № 2339/2020 г. на СГС и е изложил твърдение, че е налице пълен обективен и субективен идентитет на двете дела в частта за гаранцията, поради което на основание чл. 126, ал. 2 ГПК следвало частично да бъде обезсилено първоинстанционното решение.

На следващо място жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че СГС неправилно определил началния 1 момент на течение на давностния срок за процесното вземане, като поддържа, че той е 04.10.2017 г. и тригодишният срок бил изтекъл преди завеждане на исковата молба.

Сочи се още, че СГС неправилно приел, че констатираната от него липса на съдействие от ПУДООС не довело до неизпълнението на ответника, тъй като без това съдействие ответникът не могъл да изпълни. Посочени са конкретни примери на неоказано от възложителя съдействие като негов отказ да предостави на изпълнителя монохромните лога на ПУДООС и на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, за да се изготви дизайнът на рекламните материали, отказ да бъде съгласувана наложителна промяна в техническата спецификация на табелите, за които било доказано с експертиза, че представляват абсолютно опасни конструктивни съоръжения за монтаж по магистралите, отказ да бъде предоставена цялата изходна информация относно базовите данни на проекта и опасните битови отпадъци, липса на отговори и съгласуване изпълнението на конкретни задачи, недаване на важна информация, нужна за изработка на рекламните материали, поради което изпълнителят имал само 1 ден вместо уговорените 30 дни за изпълнение на Дейност 1, многократни промени в изискванията относно рекламните материали и др. Липсата на съдействие направила невъзможно точното изпълнение и въпреки това изпълнителят изпълнил всичко по Дейност 1. Първата инстанция не съобразила, че възложителят приел изпълнението, като не направил забележки и искания за корекции в уговорения в чл. 8, ал. 2 от Договора 10-дневен срок за това. Първата инстанция не обсъдила извършените от ответника дейности и не мотивирала наличието на изпълнение с конкретно неизпълнение на изискванията по техническата спецификация. Не било съобразено още, че ПУДООС предварително одобрили избраните медии с Протокол № 4/14.07.2017 г., който е представен с въззивната жалба, поради което ответникът не следвало да бъде осъждан заради избора на медии, направен от ищеца, като са изложени конкретни доводи относно всяка избрана медия. СГС не обсъдил и изложеното в отговора на исковата молба относно всички изтъкнати от ищеца причини за прекратяване на договора, които всъщност се дължали на собственото поведение на ищеца. Така напр. възложителят, който бил бенефициент по проекта и имал пълна информация за него, насочил сам изпълнителя да търси информация относно опасните битови отпадъци в интернет, а след това го обвинил, че не ползва официални източници, а ползването на медиите като източник изтъкнал като причина за прекратяване на договора поради неизпълнение. Не можело да служи като основание за прекратяване на договора и изготвеното социологическо проучване, което според възложителя не било представително, защото изпълнителят изобщо нямал задължение да изготви такова според техническата спецификация. От друга страна излизали извън предмета на договора разсъжденията на съда относно капацитета и възможностите на изпълнителя по договора, а освен това изпълнителят бил избран в процедура по ЗОП.

Неправилно съдът приел, че е налице пълно неизпълнение на договора, като се позовал само на това, че според него част от предложените и одобрени от възложителя медии – част от регионална медийна стратегия, са неподходящи. Неправилно съдът приемал, че в случая всяко отклонение то техническата спецификация води до пълно неизпълнение, тъй като спецификата на проекта сочела на това – не можело да има частична степен на информираност на населението относно опасните битови отпадъци. В случая обаче всичко представено от изпълнителя, било годно за ползване от възложителя. Жалбоподателят е посочил още, че СГС не обсъдил доводите на ответника, изложени в писмената защита и възраженията му срещу посоченото от вещото лице по техническата експертиза несъответствие на част от изпълненото с техническата спецификация, като това били само негови предложения за по-добро изпълнение, а не изрични изисквания на спецификацията. Освен това вещото лице не било взело предвид, че избраните медии са предварително одобрени от възложителя. В 2 най-лошия смисъл за изпълнителя била налице поне средна степен на съответствие между изпълненото и техническата спецификация, поради което нямало как да отговаря за пълно неизпълнение.

Жалбоподателят е поддържал и доводи за нищожност на клаузата за неустойка, възлизаща на 25% от стойността на договора, поради противоречието й с добрите нрави.

Жалбоподателят е изложил и доводи за частична неоснователност на иска до размер на 11 000 лева, тъй като, предвид уговорките на страните, ако се установи неизпълнение, то възложителят ще задържи гаранцията в този размер и съответно ще може да търси неустойка само в размер на 55 000 лева.

Направено е искане за пълно или частично обезсилване на първоинстанционното решение, а евентуално неговата частична или пълна отмяна.

Заявено е искане евентуално да бъде извършено прихващане със заявеното с отговора на исковата молба вземане.

Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

По така депозираната въззивна жалба е било образувано първоначално т.д. № 478/2022 г. на САС, като въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания, като ги е уважил частично. Постановил е решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение.

По касационна жалба на ответника е образувано т.д. № 884/2023 г. на ВКС, I т.о., като по това дело въззивното решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на САС. Дадени са указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да изложи мотиви относно достигнатите от него фактически и правни изводи, като съобрази всички доводи на страните по исковата молба, въззивната жалба и отговорите им. Също така да бъде обсъдено значението на нововъзникналото обстоятелство, за което в касационното производство е представено доказателство, а именно влязлото в сила решение № 261056/07.08.2023 г. по в.гр.д.№ 2339/2020 г. на СГС, ГО, ІІ Д въззивен състав. С посоченото решение на СГС, след частична отмяна и потвърждаване на решение № 286975 от 27.11.2019 г. по гр.д. №79954/2018 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 81 състав, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), е осъдено да заплати на „ТРИЕРА КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД, на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД сума в размер на 11 000 лв., платена на отпаднало основание гаранция, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба на 19.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18499 лв., представляваща направени разноски поради забава на кредитора, тъй като, видно от мотивите на представеното решение, сумите са присъдени във връзка с прекратяването на правоотношението по процесния договор №11856/21.08.2017 г. Указано е още след връщане на делото да бъде осигурена възможност на страните за изразяване на становища и съответно с оглед съобразяване на този нов факт от въззивния съд да се направи преценка дали с постановеното решение действително е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелства, обуславящи изхода на висящия правен спор

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на 3

ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (наричано по-надолу ПУДООС) е твърдял в исковата си молба, че след проведена процедура по реда на ЗОП сключили с ответника договор №11856/21.08 2017 г. за извършване на медийна/информационна (местна и национална) кампания по проект „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци“.

Сочил е, че ответникът "Триера Комюникейшънс" ЕООД е завел искова молба пред СРС срещу ПУДООС, въз основа на която е образувано гр.д. № 79954/2018 г., по което е постановено Решение № 28697/27.11.2019 г. по искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 96, ал.2 ЗЗД.

Изложил е, че по силата на процесния договор, ответникът – изпълнител се задължил да извърши посочени в исковата молба дейности Разработване на Програма, Провеждане на Национална кампания и Провеждане на местна кампания), при съответните технически спецификации, които са част от документацията по обществената поръчка.

Ищецът е поддържал, че при изпълнението на първата дейност по договора били констатирани забележки, неточности и несъответствия, за което на ответника било изпратено уведомително писмо с изх. № Д-214/05.10.2017 г. Била представена нова Програма, но в нея също не били отстранени всички несъответствия. Между ищеца – възложител и ответника – изпълнител били разменени още писма, била представена и трета Програма, но това не довело до отстраняване на несъответствията от страна на изпълнителя. Ищецът поискал организирането на работна среща с целия екип, ангажиран с изпълнението на договора, като такава не се състояла.

Сочили са, че ръководителят на екипа, както и отделни членове на екипа не изпълняват своите задължения по сключения договор.

Според ищеца било налице пълно неизпълнение от страна на ответникаизпълнител по договора, тъй като не изпълнил нищо от конкретните му задължения по отделните задачи по Дейност 1 – Разработване на Програма в определения срок 21.09.2017 г. или след него, а представените документи били с толкова лошо качество, че били безполезни за Възложителя. Предвид това, с писмо изх. № Д-214/20.12.2017 г., на основание чл. 118, ал.1 ЗОП вр. чл. 11, ал.3, т.2 от Договора едностранно и без предизвестие ищецът прекратил процесния договор и задържал гаранцията за изпълнение в размер на 11 000 лева.