Решение № 81 от 16.11.2023, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Г. 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20225550100433 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. П. В. срещу В. С. К., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл.

127, ал. 2 СК.

Ищцата М. П. В. твърди, че с ответника В. С. К. са съжителствали на семейни начала от 2018 г., без сключен граждански брак, като от съжителството им се родило детето А.В.К.., роден на ******. Заживели в гр. П. в дома на родителите на ответника. Твърди, че когато детето било на 50 дни, бащата на детето - В. бил осъден с наказание лишаване от свобода за 1 г. и 5 м. и влязъл в затвора, а тя останала сама да отглежда детето си в дома на неговите родители. След излизането му от затвора, отново заживели заедно, но се налагало да търпи грубо отношение и тормоз от ответника. След известно време обаче ответницата решила, че не може да живее по този начин и не вижда бъдеще в отношенията с партньора си. Твърди, че на 27.09.2021 г. си събрала багажа и заедно с детето си, напуснала дома на ответника и се прибрала в дома на баща си и баба си в гр. Г. Ответника започнал да й звъни постоянно и да й обещава, че ще се поправи, в резултат на което те отново заживели заедно, но за кратко. Твърди, че на 22.07.2022 г. окончателно се разделила с ответника, като през този период не го била лишавала от възможността да вижда сина си. В исковата молба са изложени твърдения, че детето е с диагноза „детски аутизъм“ и се нуждае от спокойствие и много грижи. Твърди, че води детето в гр. П. на консултации и лечение в центъра за психично здраве, за да може състоянието на детето да бъде овладяно. Твърди, че детето има ежедневна нужда от специфични грижи, а ответникът не се интересувал от това, а само от собствените си интереси. Според ищцата дететето не следвало да сменя средата, в която живее и не трябва да живее в стрес, а в спокойна семейна среда. Твърди още, че ответникът й се обаждал по телефона и правил скандали, че ще дойде и ще вземе детето, а тя самата не го ограничавала да вижда сина си, но смята, че срещите трябва да са в нейно присъствие и в нейния дом, тъй като тя се грижела изцяло за него и имали изградена силна емоционална връзка, а между детето и баща му не съществувала такава. Твърди, че досега със сина й не са се разделяли и не могат да постигнат споразумение с бащата на детето по отношение на 1 н е г о . Поради липсата на такова, моли родителските права спрямо детето да бъдат присъдени на нея, като бъде определено местоживеене на детето на нейния адрес, да се определи режим на лични отношения на бащата с детето – всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 10ч. – 18ч. само в нейно присъствие, без право на приспиване на детето в дома на бащата, като този режим да се осъществява до навършване на седем години на детето, а след това – всяка първа и трета седмица от 18 ч. на петъчния ден до 18 ч. на неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни календарни дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката. Моли и той бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 350 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. С. К., чрез адв.

Топузанова – АК Б.. Твърди, че изложените в молбата за съдействие обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди, че действително отношенията им с ищцата през последните месеци силно са се влошили и било невъзможно да постигнат съгласие относно решения, свързани с отглеждането и възпитанието на техния син. Твърди, че не живеят заедно с ищата от края на месец юли тази година, когато последната се върнала при своите близки в гр. Г. Твърди, че по времето, когато той изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода, ищцата и синът им, живеели при неговите родители, които от своя страна оказвали помощ и подкрепа и влагали ежедневни грижи и средства за отглеждането на детето.

Твърди също, че след освобождаването му от затвора живели известно време в гр. Г.и той работил в погребалната агенция на бащата на ищцата и изразява своята признателност за това. След влошаване на отношенията помежду им, той прекратил трудовото си правоотношение, считано от 01.08.2022 г. и към момента бил безработен. Твърди, че синът му е хиперактивен и за възрастта си говори малко, но с него в детската градина, която посещава работи ресурсен учител. Според ответника, между него и синът му има изградена силна връзка. Предвид обаче, конфликта с майката на детето, контактите му с него били затруднени. Според ответника, майката на детето му позволява да комуникира с него само по телефона, но от няколко дни го била блокирала и нямал връзка със сина си. Твърди, че желае детето му да се чувства спокойно и адекватно обгрижвано, като част от това счита, че е и запазването на връзката помежду им и възможността да контактуват винаги, когато синът му има нужда от него. С оглед възрастта на детето и нужните грижи, не възразява упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето, но счита че с това не следва да се откъсва детето от неговия баща и обичайната му среда, в която то е обичано и обгрижвано по най – добрия начин. Счита за неоснователна претенцията на ищцата контактите му с детето да се осъществяват само в нейно присъствие, Твърди, че преспиването на детето в дома му през уикенда по никакъв начин няма да повлияе негативно върху детето или върху възможността му да посещава учители, логопеди и др. По отношение на претендирания от ищцата размер на месечна издръжка на детето, счита че по делото не са представени никакви доказателства, че нуждите на детето съответстват на претендираната сума, тъй като ищцата живеела в дома на своите родители, а в детската градина му бил осигурен ресурсен учител, за който не заплащало допълнителна такса. Твърди, че предвид факта, че е осъждан за него било изключително трудно да си намери постоянна работа и към момента бил безработен. Счита иска за издръжка над определения в закона минимум за неоснователен. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исканията на ищеца по отношение на режима на лични отношения и издръжката на детето като му бъде определен следния режим на лични отношения със сина му А.В.К.. - две съботи и недели от месеца от 18 ч. на петъчния ден до 18 ч. на неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката; всяка четна година по време на коледните празници – с преспиване; всяка нечетна година по време на новогодишните празници - с преспиване; по време на великденските празници – за два дни; по време на всички други – през половината от времето на ваканцията, като всяка четна година - през първата 2 половина, а всяка нечетна – през втората половина, както и в други дни по взаимна уговорка.Направено е искане за определяне на привременни мерки, предвид липсата на контакт с детето. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения на страните , намира за установено следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0589/25.06.2019 г., на Община Б., страните са родители на детето – А.В.К.., роден на ******. Детето е записано и посещава ДГ „Р.“ гр. Г. видно от представена по делото и приета като доказателство служебна бележка №14/19.10.2022 г..

От приетото удостоверение от 28.09.2022 г., издадено от Център за психично здраве П. ЕООД, както и от представената медицинска епикриза от 27.08.2022 г. на А.В.К.. се установява, че детето е с диагноза „детски аутизъм“. Не се спори от страните, че към момента детето се отглежда от майката и към настоящия момент страните живеят отделно.

По делото е приложено и удостоверение от 10.10.2022 г., издадено от „Ф.Ф.“ АД за облагаемия доход на майката М. В., както и заповед №5/01.08.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на В. С. К..

По делото е приет социален доклад на ДСП Г., от който е видно, че майката се стреми да задоволява адекватно нуждите на детето и проявява отговорно отношение към неговите здравни потребности. От раздялата на родителите водеща грижа при отглеждането на детето има майката.Детето поддържа взаимоотношения с роднините си по м.л, познава и тези по бащина линия., но рядко контактува с тях. Има създадени приятелства с деца от детската градина. Бащата отсъства като активна страна в процеса на отглеждане на детето. Потребностите на детето като подслон, храна и облекло се обезпечават от ищцата. А. бил емоционално привързан към своята майка, както и към бабата и дядото по м.л. Детето е диагностицирано с разстройство на експресивната реч и хиперкинетично разстройство на поведението от медицински център „С.“ гр. П.. Посещава социални услуги – логопед и психолог в ДЦДМУ – Г.

По делото е приет социален доклад на ДСП П., според който надзорът и обгрижването спрямо детето А. К. се осъществява от неговата майка. Посетен е дома на бащата, от което става ясно, че къщата разполага с пространство и достатъчно удобства за евентуален престой на детето. В. К. споделил, че търси контакти с майката на сина си през различно време на деня, но тя рядко отговаря на обажданията му. Твърди, че детето е изключително привързано към него и към своята баба по б.л. Според доклада ответникът е в състояние да осигури спокойна и стабилна семейна среда за малолетното си дете. Бащата заявил, че желае активно да участва в бъдещото развитие на детето си и твърди, че между него и детето има добра комуникация, но майката не съдейства за осъществяване на разговори между тях двамата.

С протоколно определение №4/16.01.2023 г. по делото са определени привременни мерки, а именно: упражняването на родителските права е предоставено на майката – М. П.

В., режимът на лични отношения с бащата е определен по следния начин; всяка първа и трета седмица от месеца от 08:30 ч. до 18:30 ч., без преспиване, като срещите да се осъществяват в гр. Г. Определен е и размера на ежемесечна издръжка на детето А.В.К.. в размер на 300 лв., която следва да се заплаща от ответника В. С. К..

По делото е прието заключение на комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице Д. П. С. – психолог и Р. Д. – специалист психиатър, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. Според заключението, между бащата и детето има емоционална връзка и отношения на привързаност. А. има спомен за своите баба по бащина линия и морето. Не се наблюдават признаци на безпокойство и притеснение в присъствието на бащата, А. се чувства спокойно и сигурно в негово 3 присъствие. Също според заключението, бащата В. К., проявява грижа и внимание към сина си. От направеното изследване същият се стреми да прекарва по-дълго време заедно с детето си, поощрява самостоятелността и инициативността, като приема детето за равен. Вярва в силите на детето, а неуспехите му се приемат за случайни. Показва високи стойности на контрол - изисква от детето дисциплина и подчинение. Според експертизата,прекъсването на контактите с бащата и неговата семейната среда може да доведе до отчуждение на детето от бащата. Не се наблюдават фактори, които ще се отразят неблагоприятно върху физическото и психическото здраве и развитие на детето, ако то прекарва два уикенда месечно с баща си, като и няма данни, от които да се направи заключение, че пътуването до гр. П. ще окаже негативно влияние върху психиката на детето. Според вещите лица не се откриват белези на родителско отчуждение.

По делото в хода на привременните мерки са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели – И.Д.А. – приятел на ищцата / същият е разпитан и в хода на същинското производство/, И.К.К. – майка на ищцата, Т.И.К. – майка на ответника и А.Г.Л. – приятел на ответника.