Решение № 88 от 26.08.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Луковит, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20224320100363 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 440 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по подадена искова молба от Й. М. П., ЕГН **********, с адрес:

[заличен адрес по GDPR], чрез адв. В. В. М. от ВТАК, срещу ответниците Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: [заличен адрес по GDPR], и Д. П. С., ЕГН **********, с адрес:

[заличен адрес по GDPR], с която се иска от съда по реда на чл. 440, вр. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено спрямо ответниците, че 59 поземлени имота (подробно описани в исковата молба), спрямо които е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 1412/ 2016 г. на ЧСИ В.П., не принадлежат и не са собственост на длъжника по изпълнителното дело Д. П. С., както и не подлежат на принудително изпълнение за негови задължения.

Обстоятелствата, на които се основава иска, са следните: твърди се, че ищецът Й. П. е придобил от И. Т.а П.а 59-те имота, предмет на иска и на принудителното изпълнение, по силата на Нотариален акт от **** г. за покупко-продажба на недвижими имоти – земеделски земи № ***, том I, peг. № ****, дело № *** от 2022г. на Нотариус В.И. - Нотариус с район на действие в РС-Луковит, вписан в СВ-Луковит с вх. peг. № ***/ ****г., *** Излагат се твърдения, че след сделката при направена справка в регистъра на публичните продани, ищецът установил, че с Обявление по ИД №1412/ 2016г. на ЧСИ В.П., ½ идеална част от същите имоти са изнесени на публична продан, която следва да се проведе в периода от 03.07.2022-03.08.2022г., като в обявлението било посочено, че върху имотите са наложени вещни тежести - вписани възбрани в книга ВЪЗБРАНИ, дв. *** по ИД № *** в полза на взискателя Н. Г. К., както и че имуществото принадлежи на Д. П. С..

Ищецът твърди, че макар собствеността на неговата праводателка И. Т.а П.а да е била успешно атакувана по съдебен ред от ответника Н. Г. К. (с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 35/ 2017г. на Окръжен съд Ловеч, с което е уважен искът му по чл. 135 ЗЗД), поради невписване на решението в 6-месечен срок е настъпила последицата по чл. 115 от ЗС и вписаната на 20.03.2017 г. искова молба е загубила действието си на 15.04.2020 г.

1

Възразява срещу вписаната на 15.06.2020 г. възбрана по партидата на имотите в полза на Н. К. с посочено основание „вписана искова молба от 20.03.2017г.“, тъй като счита, че вписването е направено без наличие на правно основание за това. На второ място навежда аргументи, че тази възбрана не е годно правно основание да се насочи принудително изпълнение срещу имуществото на И. Т.а за задължения на Д. С.. На последно място, намира възбраната за непротивопоставима на ищеца Й. П., който е придобил собствеността от И. Т.а на **** г., като страните по тази сделка били трети лица, на които невписаното решение по уважения Павлов иск не било противопоставимо. Черпи аргументи в подкрепа на това виждане от съдебна практика на ВКС (р. 448/ 30.11.2011г. по гр.д. № 100/2011г. първо ГО, р. 414/ 29.10.2012г. по гр.д. № 222/ 2012г., р. 422/ 13.03.2013г. по гр.д. № 223/ 2012г., р.

413/ 29.06.2010 по гр.д. № 900/ 2009г.)

Излага се становище, че ищецът валидно е придобил правото на собственост върху процесните имоти, а ЧСИ неправомерно е пристъпил към изпълнение срещу същите, което дава правен интерес на ищеца да иска да бъде установено, че това имущество не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело, насочвайки иска си срещу страните по същото – ответникът Н. К., в качеството му на взискател, и Д. С., в качеството на длъжник.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от двамата ответници.

Ответникът Д. П. С. изразява становище, че предявеният иск е допустим и основателен, като се позовава на следните факти: имотите били продадени от него на И. П.а на 07.06.2017 г., а впоследствие продадени от нея с Нотариален акт от ****г. на ищеца.

Вписаната от първия ответник - Н. Г. К., искова молба от 20.03.2017 г., е загубила действието си на 08.04.2020 г., след като Н. К. в рамките на шест месечния срок не е вписал решението по повод същата искова молба.

Ответникът Н. Г. К. счита, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация на ищеца, защото се твърди, че ищецът Й. М. П. е придобил собствеността върху подробно изброените общо 59 бр. земеделски земи, които му били „продадени“ от И. Т.а П.а, която е майка на длъжника Д. П. С.. Отделно се изтъква, че ищецът е адвокат и процесуален представител на посочения длъжник Д. П. С., и в качеството си на такъв се е запознал с предмета на и. д. № 1412/ 2016 г. Още на 16.06.2021 г., когато е поискал справка по изпълнителното дело и когато е узнал за решението от 14.12.2017 г. на ОС Ловеч, с което сделките от 10.06.2016 г. са обявени за относително недействителни, от което следва, че ищецът е знаел тези факти повече от една година преди да придобие спорните имоти, знаейки, че неговият доверител Д. П. С. и неговата „праводателка“ са обвързани от това съдебно решение.

Изтъква още, че по молба на взискателя с Протокол от 16.09.2021 г. е извършен опис на 42 броя от спорните имоти, които са били включени в обявлението за публична продан, на което се позовава ищецът.

Сочи се, че с Доклади от 18.10.2021 г., изготвени от ,,Р.П." ООД била определена и пазарна оценка на описаните недвижими имоти. Същите са предявени на страните с Протокол от 17.12.2021г. (поради невъзможността длъжникът Д. П. С. да бъде призован за по-ранна дата). На 20.12.2021 г. ищецът, в качеството му на адвокат, извършил нова справка по изпълнителното дело, от което следва, че към този момент той вече е знаел за извършения опис и оценка на тези имоти.

Длъжникът в изпълнително дело Д. С. с молба от 04.01.2022 г. възразил срещу изготвените оценки, без обаче да внесе необходимия депозит за изготвяне на нови, въпреки усилията да бъде издирван и уведомяван за действията в тази връзка, включително по изрична молба от 10.03.2022 г., подадена от ищеца, в качеството му на адвокат на Д. С., е поискал връчване на указанията на ЧСИ за внасяне на депозит. На 12.05.2022г. (повече от 1 месец преди сделката по придобиване, на която се позовава) адвокат Й. П. е подал нова молба по изпълнителното дело и е получил документи от името на своя доверител – ответникът Д. С..

2

Въз основа на тези факти от процесуалното движение на изпълнителното дело ответникът Н. К. твърди, че ищецът Й. П. е придобил процесиите недвижими имоти, знаейки, че по отношение на Д. П. С. и И. Т.а П.а е налице съдебно решение, прогласяващо недействителността на извършените между тях сделки, както и че 42 от общо 59-те имота, са описани и оценени по и. д. № 1412/ 2016г., за да бъдат изнесени на публична продан.

Твърди още, че сключването на нотариален акт от **** г. е имало за цел да избегне принудителното действие срещу тези имоти, като въвежда допълнителни съображения в подкрепа на тезата си, свързани с посочената продажна цена от 30 000 лв. за всичките 59 имота и без данни за действително плащане, при условие, че ищецът вече е разполагал с информация за това, че действителната пазарна оценка на част от тези земи е 5 пъти повисока от посочената цена на придобиване (според доклада е 155 470 лв.).

Твърди се, че ищецът Й. П. е злоупотребил със служебно известната му информация, получена в качеството му на адвокат на Д. П. С. по и.д. № 1412/ 2016г., и по този начин е избегнал конкуренцията с други купувачи на предстоящата публична продан. Позовава се на нормата на чл. 185, б. „б“ от ЗЗД, според която не могат да бъдат купувачи, наред с другите юридически професии, и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. Като изтъква, че ищецът е адвокат, вписан в Адвокатска колегия - Ловеч, а недвижимите имоти, които е придобил са били предмет на принудително изпълнение по и.д. № 1412/ 2016г. по описа на ЧСИ В.П., с район на действие Окръжен съд – Ловеч, приема, че забраната на чл. 185 от ЗЗД е действала именно за да брани продавача от опасността продаваното имущество да се транслира при неизгодни за него условия, каквато опасност е налична, когато купувач може да въздейства на сделката, занижавайки цената й.

Затова възразява, че сделката, от която ищецът черпи правен интерес, е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД, като противоречаща или заобикаляща императивната забрана на чл.

185 от ЗЗД, поради което и няма правен интерес да предяви иск по чл. 440 от ГПК.

Освен така мотивираното становище за недопустимост на исковете, счита, че същите по същество са и неоснователни. Позовава се на това, че в решението на ОС - Ловеч по гр.д.

№ 35/ 2017г., с което е прогласена относителната недействителност спрямо него на прехвърлителната сделка, обективирани в Нотариалните актове с номера - **** (подробно описани), както и в актовете, постановени от Апелативен съд - Велико Търново при въззивния контрол и от ВКС няма указания на съда за 6-месечен срок за вписване на решението. Поради това счита, че този срок въобще не е започнал да тече, като се позовава на Определение № 147/ 10.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1470/ 2020г. на ВКС, първо ГО.

Твърди, че към 22.06.2022 г. (датата на сключване на сделката, от която ищецът черпи права) Й. П. е бил наясно с вписаната искова молба по чл. 135 ЗЗД, както и с наложената възбрана и твърди, че именно за това не е извършил проверка в Службата по вписвания преди сделката. Счита, че гореизложеното го лишава от качеството на „добросъвестно трето лице“, дори съдът да приеме, че вписаната искова молба е загубила своето действие, и следва да търпи последиците от това, че е придобил права върху обременени имоти, които вече били продадени чрез публична продан с влезли на 19.10.2022 г. в законна сила постановления за възлагане.

В съдебно заседание ищецът Й. П. се явява лично. Отправя искане до съда да уважи предявения установителен иск и да присъди в негова полза сторените по делото разноски.

Ответникът Н. Г. К. не се явява в съдебно заседание. Неговият процесуален представител – адв. Н. П. депозира молба, с която моли исковете да бъдат оставени без уважение.

Ответникът Д. П. С. не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С молба от 09.09.2016 г., подадена от Н. Г. К. (ответник по настоящия иск) е образувано изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ В.П., с район на действие Окръжен съд – 3

Ловеч против Д. П. С. за парично вземане в размер на 25500 лв., представляващо частичен иск от общо дължимата сума от 64000 лв., дадена на отпаднало основание за реализиране на съвместна дейност в земеделието, ведно със законната лихва върху сумата. За вземането на взискателя е издаден Изпълнителен лист № 21 от 01.08.2016 г. по в.гр.д. № 136/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В изпълнителното производство длъжникът Д.

С. е представляван от адв. Й. М. П. АК-Велико Търново (ищец по настоящото дело).

С искова молба с вх. № от 20.03.2017 г. Н. Г. К. е предявил пред Окръжен съд – Ловеч претенция с правно основание по чл. 135 от ЗЗД против Д. П. С., П. С. П. и И. Т.а П.а с искане за да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него извършени от Д. П.

С. сделки с имотите, предмет на настоящото производство.

Съгласно Решение № 240/14.12.2017 г. постановено по г.д. № 35/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч по отношение на Н. Г. К. са обявени за относително недействителни на основание чл. 135 от ЗЗД следните договори: Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 1***** на Б.М., нотариус с peг. № 591 и с район на действие Районен съд – Луковит, с който Д. П. С. продава на П. С. П. свой недвижим имот; Договор за покупкопродажба, сключен с нотариален с акт № **** на Б.М., нотариус с рег. № 591 и с район на действие Районен съд – Луковит, с който Д. П. С. продава на И. Т.а П.а 29 поземлени имота.