Решение № 162 от 29.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000067 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260291 от 19.08.2021 година, постановено по т.дело № 1240/2020 година по описа на Окръжен съд – С. З., е осъдено Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., р. Т., пл. П. № *, да заплати на ХР. К. АТ., ЕГН ********** и на АНД. К. АТ., ЕГН **********, двамата от град С., ул. К., № **, със съдебен адрес град С., ул. Г. С., № *, о. *, адвокат В.О., суми от по 170 000 лева за всеки един от двамата ищци, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря К. А.

А., настъпила при ПТП на 20.02.2018 година, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.02.2018 година до окончателното им изплащане. В първоинстанционното решение са посочени бА.ите сметки на двамата ищци, по които следва да бъдат преведени присъдените суми. Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат В.О., с адрес град С., ул. Г. С., № *, о. *, за осъществената 1 безплатна адвокатска помощ на ищците адвокатско възнаграждение в общ размер от 9860 лева. Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „Б.

В. И. Г.“ АД, ЕИК ******, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 13600 лева.

С решение № 260362 от 21.12.2021 година, постановено в производство по чл. 247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260291/19.08.2021 година досежно началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди в размер на по 170 000 лева за всеки един от двамата ищци, като е постановено, че този начален момент е считано от 23.03.2018 година, а не първоначално посочения такъв – считано от 23.02.2018 година и са отхвърлени акцесорните претенции на двамата ищци за законна лихва за периода от 23.02.2018 година до 23.03.2018 година.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ******, в частите, с които на всеки един от двамата ищци е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размерите над по 100 000 лева до по 170 000 лева, ведно със законната лихва от 23.03.2018 година, както и изцяло в частите, с които е присъдено адвокатско възнаграждение и разноски в тежест на жалбоподателя. Поддържа се, че присъдените обезщетения от по 170 000 лева за всеки един от ищците – родители на починалата вследствие на ПТП К.

А., са в значително завишен размер, несъобразен със съдебната практика.

Освен това решението било необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Развити са съображения за понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД в подкрепа на доводите за завишен размер на обезщетенията. Поддържа се и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в липсата на поставен светлоотразителен триъгълник на пътното платно в нарушение на чл. 97, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, поради което за С. Д. като водач на МПС, причинило ПТП, намиращите се на пътя хора били неочаквани и изненадващи при липсата на достатъчна видимост. Освен това необозначаването на мястото, на което преди процесното ПТП самата пострадала претърпяла ПТП, ограничило възможността за реакция на виновния водач. Във въззивната жалба е посочено, че е налице разминаване между изложените от ищците обстоятелства, че са живели в едно 2 домакинство с пострадалата и заедно са отглеждали децата й и установеното със свидетелските показания, че преди ПТП пострадалата К. А. е била на гости на сина си в С. З., където той живеел и учел. Нямало и доказателства за това, че влошаването на здравословното състояние на ищеца А.А. е в пряка причинна връзка със смъртта на дъщеря му, настъпила при ПТП. При определяне размера на обезщетението не била взета предвид и конкретната икономическа обстановка в страната към момента на настъпване на ПТП – 20.02.2018 година, пряко влияеща на стандарта на живот и доходите.

Направен е и анализ на данните от НСИ за процента инфлация в България през 2018 и 2019 година, които не давали основание за завишаване размера на обезщетенията. Искането е да се отмени решението в обжалваните части – присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над по 100 000 лева до по 170 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от 23.03.2018 година, както и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски пред първата и пред въззивната инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат В.О. като процесуален представител на ищците ХР. К. АТ. и АНД. К. АТ. с изразено становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочено е, че съдът е приложил точно принципа на справедливост при определяне размерите на обезщетенията с оглед на всички установени по делото обстоятелства, относими към понесените от ищците душевни болки и страдания, свързани със смъртта на тяхната дъщеря. Поддържа се също, че размерите на обезщетенията са съобразени с икономическите условия в страната към датата на инцидента, израз на които били високите нива на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“. Правилен бил и изводът на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. По отношение на съпричиняването, изразяващо се в нарушение на чл. 97, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП от пострадалата е изразено становище, че такова не е въведено като възражение в първоинстанционното производство и е преклудирано, освен че е и неоснователно.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

3

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а именно от ответника частично в осъдителната му част. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.

Ищците ХР. К. АТ. и АНД. К. АТ. са предявили срещу

Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да им заплати суми в размер на по 170 000 лева / първоначално претендираните такива са от по 150 000 лева, като исковете са увеличени в хода на процеса/, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им К. А. А., настъпила след ПТП, станало на 20.02.2018 година, причинено от С. Д. Д. при управление на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ****, за който към момента на настъпване на ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. С исковата молба е претендирана и законна лихва върху обезщетенията, считано от 23.02.2018 година до окончателното изплащане на сумите. Ищците твърдят, че вината за ПТП е на водача на С. Д. Д. който е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1от ЗДП, в резултат на което по непредпазливост е нанесъл телесни увреждания на тяхната дъщеря, довели до смъртта й.

В обстоятелствената част на искова молба се твърди, че двамата ищци като родители на загиналата К. А. са преживели и продължават да изпитват неимоверни душевни болки и страдания вследствие на нейната смърт, животът им останал без смисъл, те били лишени не само от физическото 4 присъствие на дъщеря си, но и от твърде силната обич и привързаност към тях. Посочено е, че ищците и семейството на дъщеря им са обитавали една жилищна сграда, ежедневно са общували, хранили са се заедно, помагали са си взаимно и са се разбирали, били пример за сплотено и задружно семейство. Ежедневието на ищците било посветено изцяло на дъщеря им и на нейните ненавършили пълнолетие синове – Д. на 15 години и Х. на 12 години.

Ищците били горди с дъщеря си, която била позитивна и интелигентна личност, уважавана в професията си – митнически инспектор и в обществото.

Новината на ПТП, при което пострадала дъщеря им, била внезапна и неочаквана за ищците и дошла в момент, в който те я чакали да се върне от град С. З. след посещение при техния внук и да им разказва за него. След катастрофата те всеки ден до смъртта на дъщеря си ходели в болницата, изпитвали панически страх и безпокойство за нейния живот. След смъртта й те изпаднали в шоково състояние, непрекъснато плачели и тъгували от тогава и до сега, били напълно сломени и без желание за живот, две години посещавали гроба й всеки ден, а след това ходели през ден. Заради мъката двамата ищци се разболели – вдигали кръвно, изгубили съня си и спокойствието си, отслабнали, непрекъснато мислели за нея, получавали хипертонични атаки, главоболие,хронично безсъние и безпокойство и непрекъснато приемали медикаменти. Майката на ищцата се сринала физически, прегърбила се и подвижността й се влошила рязко, а баща й заболял от хронична еритремия, бил подложен на изследвания и непрекъснато приемал лекарства. След смъртта на дъщеря си ищците се затворили в себе си, дистанцирали се от хората, престанали да се виждат с близки и познати, единствената им утеха останали синовете на тяхната дъщеря, за които те се грижели заедно с баща им.

Становището на ответното застрахователно дружество е за неоснователност на предявените искове по основание и размер.

Застрахователното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено ПТП от С. Д. Д..

Пред първоинстанционния съд в отговора на исковата молба са изложени доводи за липса на доказателства за виновното и противоправно поведение на застрахования водач, които не се поддържат с въззивната жалба. Направено е и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата К. А. и искане за 5 приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че тя има съществен принос за настъпването на ПТП, изразяващ се в това, че се е намирала на пътното платно, в непосредствена близост до автомобила, в тъмната част на денонощието и при ограничена видимост за водача, като е нарушила чл. 113 ал. 1 от ЗДВП и чл. 114 от ЗДвП, установяващи задължения и забрани за пешеходците при пресичане на пътното платно. Другото оспорване, което е направено от ответника в преклузивния срок за това, а именно с отговора на исковата молба, е за размера на предявения иск. Поддържа се, че претендираният размер не е доказан, а и е силно завишен, несъобразен със съдебната практика и с конкретните обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за определянето му по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Ищците ХР. К. АТ. и АНД. К. АТ. са родители на починалата на 23.02.2018 година в резултат на уврежданията, нанесени й при ПТП от 20.02.2018 година К. А. А., което е установено с представените по делото доказателства и като такива са активно материално правно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята дъщеря по смисъла на ППВС 4/1961 година, допълнено с ППВС 5/1969 година. Този въпрос, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, въз основа на което то е процесуално правно легитимирано да отговаря по предявения пряк иск по чл. 432 от КЗ, са безспорни между страните.