Решение № 141 от 19.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Велико Търново, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000137 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от ГПК.

С Решение № 40/ 23.03.2023 г., постановено по т.д. № 52/ 2022 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, да заплати на ищците Х. М. И., ЕГН **********, от гр. Дряново и Е. О. Д., ЕГН **********, от гр. Кнежа, по 120 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от тях вреди вследствие смъртта на З. Е. Д., настъпила в резултат на ПТП от 17.10.2020 г., с участието на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ВН 65****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, управляван от З. Н. В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.07.2021 г. до окончателното им изплащане;

ОТХВЪРЛИЛ е исковете, като неоснователни, за горницата над 120 000 лева до претендираната сума 150 000 лева, или за разликата от 30 000 лева;

1

ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Плевенския Окръжен съд, съразмерно с уважената част на исковете, държавна такса общо в размер на 9 600 лева и 1 134 лева направени от бюджета на съда разноски; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника част от направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете, в размер на 5 604 лева.

Недоволни от постановеното Решение, в отхвърлителните му части, ищците Х. М. И., ЕГН **********, от гр. Дряново и Е. О. Д., ЕГН **********, от гр. Кнежа, чрез пълномощника адвокат Р. М. от АК – гр.

София, са подали въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части. Навежда се довод за нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че пострадалото лице е допринесло за настъпване на леталния изход, като същевременно е определил прекомерно завишен процент на приноса му при настъпване на вредоносния резултат. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваните части и уважи изцяло исковете.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата. Претендират се разноски, като е направено евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивна жалба срещу решението, в следните негови части: в осъдителната част за сумата 120 000 лева по отношение на ищеца Х. М. И.; в осъдителната част за горницата над 80 000 лева до присъдените 120 000 лева, или за разликата от 40 000 лева, по отношение на ищцата Е. О. Д.; в частта относно началната дата на лихвата за забава, е подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат А. И. от АК – гр. София. Навежда се довод за прекомерност на присъденото обезщетение в размер на 120 000 лева – в нарушение на материално-правната норма на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът Х. И. не е материално-правно легитимиран да получи обезщетение за 2 смъртта на пострадалия, с оглед липсата на родство помежду им, като не е установена изключително близка връзка между ищеца и пострадалия.

Възразява се срещу определения от съда размер на съпричиняване от 20%, като се твърди, че този процент е занижен. По отношение лихвата за забава се твърди, че застрахователят е изискал допълнителни документи, които не са били представени, поради което не е изпаднал в забава от датата на подаване писмената застрахователна претенция. Изложени са съображения в подкрепа на доводите като е цитирана съдебна практика. Иска се от въззивния съд частично да отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло иска, предявен от ищеца Х. И. и отхвърли частично, за горницата над 80 000 лева до присъдените 120 000 лева, или за разликата от 40 000 лева, иска, предявен от ищцата Е. О. Д., както и да отхвърли акцесорния иск за времето от датата на подаване писмената застрахователна претенция – 17.10.2020 г. до изтичате тримесечния срок по чл. 496 от КЗ – 17.01.2021 г.

Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни са подали отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира да установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 2557/ 16.03.2022 г., от ищците Х. М. И., ЕГН **********, от гр. Дряново и Е. О. Д., ЕГН **********, от гр. Кнежа, чрез пълномощника адвокат Р. М. от АК – гр.

София, срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и с цена – 300 000 лева главница. В исковата молба ищците твърдят, че на 17.10.2020 г., на път в землището на с. Бело поле, община Ружинци, област Видин, водачът на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ВН 65**** З. Н. В., поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, губи 3 контрол над управлението на автомобила, блъскайки намиращото се на пътното платно домашно животно /биволица/, в резултат на което е причинена смъртта на З. Е. Д., пътуващ на предната дясна седалка.

Пострадалият е син на ищцата Е. О. Д. и е отглеждан като свой роден син от ищеца Х. М. И.. Между ищците и пострадалият съществувала изключителна близост, като загубата травмирала изключително силно ищците. Те станали затворени, страдат от нарушения на съня, имат проблеми с апетита, станали са напрегнати, тревожни и угрижени. Болките и страданията от загубата на пострадалия представляват претърпени от ищците неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответното застрахователно дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил, като размерът на обезщетението ищците определят на сумата 150 000 лева за всеки един от тях. Ищците са подали писмена застрахователна претенция през ответното застрахователно дружество на 01.07.2021 г., по която не е определено и изплатено обезщетение. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за имуществени вреди в размер на по 150 000 лева на всеки един от тях, ведно с лихвата за забава върху главниците, считано от 01.07.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д. № 52/ 2022 г. по описа на съда.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете, възразявайки и за наличието на съпричиняване.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищците са представили писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна и приети от съда с доклада по делото.

По искане на страните съдът е допуснал извършването на комплексна съдебна авто – техническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/. В заключението си вещите лица доц. д-р С. Д. К., дм, началник на ОСМ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – гр. Плевен и маг. инж. В. Т. И., са отговорили на поставените им задачи. В о.с.з. на 09.01.2023 г. вещите лица са заявили, че подържат заключението и са отговорили на поставените им от съда и от страните въпроси. Заключението не е било оспорено и е прието от съда. По искане на процесуалния представител на ищците съдът е допуснал 4 поставянето на допълнителна задача на експертизата съобразно формулираните в съдебното заседание от процесуалния представител на ищците въпроси, на които вещите лица са отговорили с допълнително заключение. В о.с.з. на 13.03.2023 г. вещите лица са заявили, че подържат допълнителното заключение и са отговорили на поставените им от съда и от страните въпроси. Процесуалният представител на ответника е оспорил допълнителното заключение, като съдът го е приел.

По делото са разпитани шестима свидетели.

При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да се установи наличието на предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както и валидно застрахователно правоотношение, и подадена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорно между страните наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което въззивният съд приема, че това обстоятелство е доказано по делото.

Не е оспорено от ответното застрахователно дружество обстоятелството, че пред него е била подадена от ищците писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от ГПК на 01.07.2021 г., като това обстоятелство се признава от ответника с отговора на исковата молба, поради което въззивният съд приема наличието на особената предпоставка за уважаване на иска.

С оглед предметния обхват на въззивните жалби и диспозитивното начало в процеса, въззивният съд приема, че спорни между страните са въпросите относно: 1/ Материално-правната легитимация на ищеца Х. И. да получи обезщетение за неимуществени вреди; 2/ Размерът на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди;

3/

Наличието на съпричиняване и неговият размер. Въззивният съд приема, че с оглед допуснатата КСАТМЕ е бил изяснен механизма на ПТП и вината на водача на лекия автомобил, поради което е налице виновно и противоправно деяние от негова страна, във връзка с което е настъпила смъртта на З. Е. Д. и за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

5

Относно материално – правната легитимация на ищеца Х. И. да получи обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд приема, че същият е живял на съпружески начала с майката на пострадалия Е. О. Д. и е отгледал като свое дете пострадалия З. Е. Д.. В тази насока са показанията на свидетелите Ч. А. Б., Н. Е. Я., Н. Д. Б. и З. Г. П..

Свидетелят Ч. А. Б. – съсед на ищците посочва, че живее до къщата на ищците. Познава ги откакто са дошли, има 15-16 години. Децата С. и З. били много малки. Ищците живеели заедно, не са се делили, не е имало гюрюлтии, грижели се за децата. След смъртта на З. ищците били в окаяно състояние, станали затворени, не общували като преди със съседите си.

Свидетелката Н. Е. Я. – продавач в магазин посочва, че познава ищците от седем години, били задружно семейство, живеели заедно, имали двама сина и една дъщеря, като свидетелката знаела, че това са техни деца.

Всяка събота идвали да пазаруват при нея, след което отивали на гробището.

След смъртта на З. ищците не били същите, не празнували празниците, не ходели на веселби.

Свидетелят Н. Д. Б. – работел заедно с бащата на Е. посочва, че ищците са повече от 20 г. в къщата в гр. Кнежа. Твърди, че всички ги възприемали като сговорно семейство, нищо не му давало повод да мисли, че Х. не е баща на З.. З. се обръщал към ищците с „майко“ и „татко“. Като навършил осемнадесет години З. ходел заедно с баща си да работят строителство в София, понеже Х. бил от оня край. Ищците тежко преживяли смъртта на З., били като попарени.