Решение № 251 от 03.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Бургас, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно административно наказателно дело № 20232100600061 по описа за 2023 година С решение № 83 от 14.12.2022 г., постановено по АНД № 397/2022 г., Карнобатският районен съд признал обвиняемия Д. Т. Т. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 7.09.2022 г. в с. ***, общ. Карнобат, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с влязло в сила на 9.12.2021 г. наказателно постановление № 21-0282-000296 от 10.11.2021 г. на началника на РУ-Карнобат, извършил такова деяние – управлявал моторно превозно средство товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ****, без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв.

Стоян Иванов от Адвокатска колегия - гр. Бургас, защитник на обвиняемия Т..

Жалбата е бланкетна. Изразено е становище, че „присъдата“ е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Иска се нейната отмяна и постановяване 1 на нова присъда, с която Д. Т. да бъде оправдан. Прави се алтернативно искане за намаляване размера на наказанието до предвидения в закона минимум от 1000 лева.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано и не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Жалбоподателят адв. Иванов моли съда да отмени решението и да оправдае изцяло обвиняемия, като в тази насока не излага съображения.

Алтернативното му искане е решението да бъде изменено в частта относно наказанието, като същото бъде определено в минималния размер от 1000 лева. Обосновава това искане с обстоятелството, че обвиняемият е безработен, както и с това, че при установяване на деянието му той е съдействал на полицаите, извършващи проверката. Акцентира и върху обстоятелството, че движението е било осъществено не по републиканската пътна мрежа, а на черен път, поради което и според част от съдебната практика, липсва състав на нарушение или престъпление.

Обвиняемият Д. Т., редовно призован, не се яви в съдебно заседание.

Бургаският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваното решение, прие въззивната жалба за неоснователна.

Районният съд е събрал всички посочени от страните доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическите положения по делото.

Установено е по несъмнен начин, че обвиняемият Д. Т. не е правоспособен водач на МПС. С наказателно постановление № 21-0282-000296 от 10.11.2021 г. на началника на РУ - Карнобат той бил санкциониран с глоба в размер на 300 лева за извършено на 20.10.2021 г. в с. Сърнево нарушение на чл. 150 ЗДвП – управлявал ППС, без да е правоспособен водач. Обвиняемият получил препис от наказателното постановление на 1.12.2021 г., а на 9.12.2021 г. постановлението влязло в сила /л. 20 ДП/.

Обвиняемият Т. не провел обучение и не държал изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Въпреки това на 7.09.2022 г. в с.

Сърнево той седнал зад волана на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.

№ ***, собственост на И. Й. И. Около 20:15 ч. в близост до гробищния парк 2 на селото управляваният от него автомобил бил спрян за проверка от свидетелите М. М. и И. Д. – полицейски служители при РУ-Карнобат. При извършване на проверката обвиняемият не представил СУМПС и документи на автомобила. След направена справка с ОДЧ при РУ-Карнобат свидетелите М. и Д. установили, че Д. Т. бил неправоспособен водач и управлявал МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 210282-000296 от 10.11.2021 г. на началника на РУ - Карнобат. Последвало съставянето на акт за установяване на административно нарушение с бл. № 085951 по чл. 150 ЗДвП /л. 18 ДП/.

При така установените факти районният съд правилно е приел, че обвинението срещу Д. Т. е доказано по безспорен начин и го е признал за виновен.

В съответствие с материалния закон деянието на обвиняемия е квалифицирано по чл. 343в, ал. 2 НК. Като водач на МПС, без да притежава правоспособност за управление, обв. Т. първоначално е бил санкциониран по административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП с НП № 21-0282000296 от 10.11.2021 г. В едногодишния срок от наказването му той продължил да управлява МПС без СУМПС, с което вече е осъществил състава на чл. 343в, ал. 2 НК. От субективна страна обвиняемият е действал с ясни представи, че няма правоспособност за управление на МПС, но независимо от това на 7.09.2022 г. Т. за пореден път е нарушил правилото на чл. 150 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че обвиняемият е управлявал автомобила по път, който не бил включен в републиканската пътна мрежа на страната. Разпоредбите на ЗДвП се прилагат не само за републиканските пътища, но и за всеки път, който е отворен за обществено ползване, тоест за всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. В случая от АУАН с бл. № 085951 се установява, че обвиняемият е управлявал товарния автомобил по „улица без име до селските гробища в посока изток югоизток към центъра на с. Сърнево“. А съгласно §6, т. 1 от ДР на ЗДвП, към пътищата се приравняват и улиците. Следователно изискванията за правоспособност на водачите на ППС, въведени със ЗДвП, са приложими за обвиняемия при установените конкретни обстоятелства.

3

За престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба. Обвиняемият Т. не е осъждан (реабилитиран е по чл. 88а НК) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от общата част на Наказателния кодекс. Налице са предпоставките по чл. 78а НК, поради което районният съд законосъобразно е освободил обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му е наложил административно наказание.

Наложената санкция е определена под средния размер, а именно 2000 лева. Въззивният състав не намери основания за намаляването й до минимално предвидения размер от 1000 лева, като съображенията за това са следните: Вярно е, че обвиняемият е изразил съжаление за извършеното. Т. недвусмислено е признал виновно поведение. Последното обаче не е равнозначно на оказване съдействие на полицейските органи /както твърди жалбоподателят/. Престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК е от категорията на формалните и за установяването му изобщо не е било необходимо оказване на съдействие от дееца.

В производството пред първия съд са представени медицински документи, видно от които обвиняемият страда от Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения /л. 12/. Това заболяване обаче е датирало още преди санкционирането на Т. с НП № 21-0282-000296 от 10.11.2021 г., поради което очевидно то не му е попречило да нарушава правилата на ЗДвП, при това нееднократно. Извън нарушението, имащо значение за квалификацията на настоящото деяние като престъпление, същият е бил наказван с пет наказателни постановления. И ако две от тях са с голяма давност /от 2011 г./, то следващите са две от 2019 г. и едно от 2021 г., с които е била ангажирана административно-наказателната му отговорност пак на основание чл. 177, ал.

1, т. 2 ЗДвП /управление на МПС без да е правоспособен водач/ и чл. 174, ал.

1, т. 1 ЗДвП /управление на МПС с алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда/- вж. справка за нарушител/водач – л. 17 от ДП. Допуснатите от Т. нарушения по ЗДвП са с голяма относителна тежест, като при тяхното наличие районният съд е проявил снизхождение, определяйки санкцията под средния размер.

Предвид горното и като не намери основание за отмяна или изменение на обжалваното решение, въззивният съд прие, че същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 14.12.2022 г., постановено по АНД № 397/2022 г. по описа на Карнобатския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5