Определение № 1205 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1205 гр. София, 17.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20251000601499 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 НПК, по реда на глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на защитниците на лишения от свобода И. Й. Т., както и по подадена от самия Т. жалба, срещу протоколно определение от 05.11.2025 г. по ЧНД № 6605/2025 г. на Софийски градски съд, НО, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата му част от общото наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 години, наложено му с присъда по НОХД № 3119/2019 г. на СГС.

Защитниците адвокат М. и адв.К. заявяват в жалбата си несъгласие с мотивите на първия съд, като излага в жалбата си доводи в подкрепа на искането за предсрочно освобождаване. Акцентират върху фактите, че л.св.Т. е осъден за първи път с присъдата, наказанието по която търпи в момента; че както първоначалната оценка за риска от рецидив е била в ниски стойности, така и и актуалната такава оценка е в още по-занижена стойност, че е общо пъти награждаван и не е наказван /поради изтичане давността на наложено в по-ранен етап наказание/. Описва се и трудовата ангажираност на осъденото лице. Подчертава се, че в периода след предходно съдебно произнасяне по молбата на л.св. за условно предсрочно освобождаване са настъпили нови обстоятелства, доказващи положителна промяна – едно ново награждаване с извънредно разширена свиждане с роднини извън затвора /свидетелстващо за оправданото доверие/ и замяната на режима на изтърпяване от „строг“ на „общ“. Посочват се противоречия в становището на ИСДВР, който върху едни и същи факти веднъж е мотивирал смекчаване на режима, и същевременно въз основа на тях обосновава неоснователност на молбата за УПО. Изтъква се пълното изплащане на обезщетението към пострадалото от престъплението лице, непрекъсната трудова ангажираност.

1

В жалбата се формулира искане да бъде отменено атакуваното определение на СГС и да бъде постановен нов съдебен акт, с който да се уважи искането за условно предсрочно освобождаване на И. Т..

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил относимите за произнасянето факти, свързани с наличието на първата изискуема предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване- осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 8 години, като към дата 13.10.2025 г. е изтърпял общо 5 години , 8 месеца и 21 дни. При така установеното наличие на първата материалноправна предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е преминал и към дължимата преценка за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.

В мотивите на атакуваното с жалбата определение, съдебният състав на първоинстанционния съд се е основал на даденото от администрацията отрицателно крайно становище становище за предсрочното освобождаване на осъдения.

Първостепенният съдебен състав е придал значение на обстоятелството, че осъденият е бил наказан и наказанието е било отложено, след което с приложение на чл.107 от ЗИНЗС се счита за ненаказван, но е приел тези данни като отрицателни характеристични такива за л.св.Т.. Отделно, първият съд е отчел становището на ИСДВР, че осъденият не проявявал критичност към извършеното и само частично осъзнавал последиците от своите действия. Съобразено е и снижаването на оценката на риска от рецидив от 35 на 33 точки. В обобщение съставът на СГС е приел фактите за започнал, но незавършен поправителен процес са недостатъчни, за да обосноват решаващ извод за наличие на втората положителна предпоставка за допускане на УПО.

Първоинстанционният съдебен състав е отделил място на съдържанието на експертната оценка на резултатите от актуално психично състояние, изготвена от инспектор психолог Е. Д. и изцяло е кредитирал това становище.

Софийският апелативен съд в настоящия състав не може да сподели така възприетия от първоинстанционния съд подход за изграждане на решаващите му изводи.

В обжалвания първоинстанционен съдебен акт не е извършено пълноценно обсъждане на всички обстоятелства, изложени в първоначалния доклад за лишения от свобода при постъпването му в затвора и в последващите доклади и становища на представителите на администрацията в местата на изтърпяване на наказанието, които се намират в затворническото досие на л.св.Т.. Всички тези доклади и становища взаимно си кореспондират по своето съдържание, както и съвпадат изразените в тях крайни оценки. На осъдения Т. е дадена твърде положителна характеристика.

Подробно е описано поведението на лишения от свобода в затвора, което се откроява 2 само с положителни изяви, осъденият е бил награждаван многократно, включително и последната награда е била заслужена след предходно негативно произнасяне на съда по молба за предсрочно освобождаване. Това, по мнение на настоящия състав може да се приеме за демонстрация на трайно и последователно поведение и намерение за поправяне. Л.св.Т. е с интелект над средния, с висока образователна степен, дългогодишен трудов стаж, включително в структури и органи по опазване на държавния и обществен ред; стреми се да не се поддава на манипулации и внушения, избягва проблеми, конфликти и агресивни прояви. Според ИСДВР осъденият получава подкрепа от семейството си, поведението му в затвора е описано като съобразено с режимните изисквания, добронамерено. В работната си дейност Т. се е справял отлично със задълженията си.

Цитираната и кредитирана от първия съд експертна оценка на психологическото и емоционално състояние на осъдения съдържа становище, че уважаването на молбата за УПО би подействало благоприятно на лицето. Дадена е мотивирана прогноза за развитието на личността и поведението на И. Т. и възможностите му за ресоциализация, които според настоящия съдебен състав са високи, с оглед силната семейна подкрепа и свързаност и интелектуалното и образователно ниво на лишения от свобода.

На всички изложени положителни факти относно личностното развитие на лишения от свобода и провеждания корекционен процес, респ.постигнати резултати от него, по делото не се намират доказателства, които да се противопоставят с отрицателни констатации. Становището на ИСДВР, че Т. само частично осъзнава последиците от престъплението не се подкрепя от фактите. Само и единствено от обективирани прояви на лицето може да се съди за неговото вътрешно отношение.

Такива прояви са полагане на труд, оказваното му доверие при работа, вкл. и в случаите на позволение за напускане на затвора, което доверие е било оправдано; отношението в затворното заведение към лишените от свобода и администрацията, спазване на режимните изисквания,

На отделно място, понижаването на стойностите от общо 35 т. на 33 т. на фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя и регистрираните позитивни промени в поведението на лишения от свобода И. Т. сочат, че с наложеното наказание лишаване от свобода е налице постигнат поправителен ефект. Тук е мястото да се посочи, че още с постъпването му в затворното заведение л.св. е получил оценка на риска в изначално ниска стойност, впоследствие допълнително занижена, в тази им част възраженията на защитниците са основателни. Не може да се пренебрегне обстоятелството, че изтърпяната част от наказанието в значителен размер е била от приспаднат срок на предварителен арест, през който срок несъмнено не е извършвана корекционна дейност с лицето и въпреки това, при постъпването му в пенитенциарното заведение на неговата личност е била дадена начално ниска оценка за риска от рецидив. Не следва да се разглежда и обсъжда в ущърб на лишения от свобода обстоятелството, че за срок от 5 години и 8 месеца психологическа и попръвително-възпитателна работа с него е започната едва след постъпването му в 3 затвора на 15.07.2023 г.

Следва да се приеме, че след като администрацията на затвора е дала такива положителни оценки на лишения от свобода и свидетелства, че поправяне е постигнато, от една страна, и от друга страна, налични са обективно, доказателства за това, че л.св. Т. работи, не е наказван, награждаван е многократно, то остава доказателствено неподкрепено становището на решаващия първоинстанционен състав, изразено в насока, че не са налице предпоставките за предсрочното освобождаване на молителя.

Следва да се счита, че при съобразяване с обективните данни в затворническото досие и тези от текущите доклади и оценка, изготвени след внасяне на молбата за УПО относно поведението и отношението на осъдения, крайните изводи, отразени в мотивите на обжалваното определение на първия съд се явяват неподкрепени с обективни факти по делото. Наличните данни формират в настоящия въззивен състав краен извод, че по отношение на лишения от свобода И. Т. може да се счита, че същият е постигнал изискуемите обективни и субективни критерии, за да се изведе наличието на положителните предпоставки по чл. 70, ал.1 от НК. Това налага да бъде ревизирано обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода”, като съдебният акт следва да бъде отменен, а молбата на л.св.Т. да бъде уважена, с определяне на изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

Съдът намира, че за да се продължи поправителната работа с осъденото лице, да се зачетат опасенията на затворната администрация и в крайна сметка да се преодолее опасността от рецидив на осъдения след фактическото му освобождаване, и след като се съобрази продължителността на неизтърпения остатък, респ.на изпитателния срок, спрямо него се явява подходящо и необходимо да бъде постановено определяне на задължителна пробационна мярка за срока на изпитателния срок на условното освобождаване, съгласно справката за изтърпяната част и остатъка, приложена от Началника на Затвора София. Подходяща се явява пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

При изпълнението именно на тази мярка би било възможно осъществяване на лично и непосредствено професионално наблюдение за продължаването на корекционния процес на лицето извън мястото за лишаване от свобода и сред останалите членове на обществото. Така, наред с предоставената на осъдения възможност за ресоциализация ще се осъществи и необходимият контрол за постигане целите на наказанието в рамките на определения изпитателен срок.

Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 05.11.2025 г. на Софийски градски съд, НО , 26 състав, постановено по ЧНД № 6605/2025 г. и вместо него

4

ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъденото лице И.

Й. Т., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от наказанието "Лишаване от свобода" в размер на 8 години, наложено му с присъда по НОХД № 3119/2019 г. на СГС , като

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 70, ал. 6 НК, изпитателен срок, съобразно размера на неизтърпяната част от наказанието която към дата 05.11.2025 г. е 2 години, 2 месеца и 08 дни, съгласно справка рег.№ 11018/05.11.2025 г. на Затвора София, /л.47 от НЧД № 6605/2025 г./

ПОСТАНОВЯВА спрямо осъдения И. Й. Т. да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК "задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за целия изпитателен срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.