Определение № 2529 от 04.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2529 гр. София, 02.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900971 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от

„Електроразпределителни мрежи

Запад“

ЕАД, срещу решение

№765/12.12.2023г., постановено по в.т.д. № 887/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 963/26.07.2023 г. по т.д. № 204/2022 г. на СГС, VI - 8 състав, в обжалваната му отхвърлителна част, по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за горницата над сумата от 269 238,58 лева до предявения размер от 400 000 лева, частичен иск от претенция в пълен размер от 807 875.98 лева, представляваща главница по фактура № 0003449070/08.12.2022г. - дължима сума за електрическа енергия съгласно чл.

83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 31.08.2022 г. до 30.11.2022 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 3035152/30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 269 238.58 лева, считано от 06.02.2023 г. до окончателното й плащане.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че с оглед влязлата в сила част на първоинстанционното решение е безспорно, че той има вземане от „Миеле Сервис“ ЕООД по фактура № 0003449070/08.12.2022г. за преизчислена електрическа енергия съгласно корекция по констативен протокол от 30.11.2022г., но твърди, че размерът на вземането е неправилно определен от съда предвид необсъждане на всички доказателства по делото. Поддържа, че за да приеме, че преизчисленото количество ел. енергия, редуцирано до 1 мощността на незаконно монтирания трансформатор е 463 680 kWh, и възлиза на сумата от 269 238,58лв. с ДДС, въззивният съд неправилно е преценил, че в присъединителните съоръжения се включва и незаконно монтирания трансформатор, който преобразува идващото средно напрежение от 20 kV до използваното в обекта на потребителя ниско напрежение от 400/230 V. Твърди, че обектът на „Миеле Сервис“ ЕООД е присъединен на ниво средно напрежение чрез кабел СрН, поради което съоръжение, което преобразува електроенергията в ниско напрежение, не е част от присъединителните и няма основание при прилагането на методиката по чл. 50, ал.2 от ПИККЕ да се взема предвид пропусквателната способност на трансформатора.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е взел предвид, че следва да установи къде е границата на присъединяване, и че силовият трансформатор е част от мрежата на клиента, поради което неговата пропусквателна способност е ирелевантна. Изтъква, че не били обсъдени всичките му доводи, изложени във въззивната жалба, както и че неправилно била тълкувана и приложена нормата на чл. 50, ал.2 от ПИККЕ, която е по-нова и специална от разпоредбата на т. 14 от ДР на Наредба №6/24.02.2014г. и визира пропускателната способност само на законно изградените присъединителни съоръжения. Според касатора при точно прилагане на методиката и отчитане на пропускателната способност на кабела, начислената ел. енергия трябва да възлиза на 4 601 989.96 kWh, равняваща се по правилата за изчисление по цитираната правна норма на 2 226 810.90 лева без ДДС, а дори по таблицата по заключението на вещото лице, количеството възлизало на 1 391 316 kWh., изчислено при 24 - часово натоварване на трансформатора, на стойност 673 229,98 лв. без ДДС или 807 875,98 лв. с ДДС. Според касатора намаляването на изчислената сума още веднъж на 1/3 за осемчасово потребление не намира опора в чл. 50, ал.2 от ПИККЕ, още повече, че от заключението на СТЕ се установявало потребление през цялото денонощие.

По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на иска му в пълен размер.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в допълнение към изложението от 22.01.2024г., касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Съдържа ли нормата на чл. 50, ал. 2, изр. 2 от ПИККЕ изчерпателно изброяване на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента с електроразпределителната мрежа, посочвайки че присъединителните съоръжения са „кабели, проводници“. Може ли нормата да се тълкува разширително, като се прилага легална дефиниция от подзаконов акт с по-нисък ранг – Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи и който е приет преди приемане на нормата на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ?“;

2. „Когато обект на небитов краен клиент, съгласно одобрената схема на присъединяване, е присъединен към електроразпределителната мрежа 2 посредством електропроводни линии /кабел/ и е извършена нерегламентирана промяна в схемата на свързване, при която е направено незаконно отклонение от присъединителния кабел и нерегламентирано, в отклонение на одобрената схема на свързване, е монтиран друг трансформатор, следва ли при изчислението по реда на чл. 50, ал.2 от ПИККЕ да се вземе предвид само пропускателната способност на незаконно монтирания трансформатор?“;

3. „Когато обект на небитов краен клиент, съгласно одобрената схема на присъединяване е свързан към електроразпределителната мрежа посредством електропроводни линии / кабел/ на ниво средно напрежение /СрН/ и трансформаторът, понижаващ подаваното напрежение на ниско напрежение, е част от инсталацията на клиента, следва ли при приложение на методиката по чл. 50, ал.2 от ПИККЕ, да се вземе предвид само пропускателната способност на присъединителния кабел или следва да се вземе предвид и пропускателната способност на трансформатора, който е част от мрежата на клиента и който ограничава /намалява/ пропускателната способност на присъединителния кабел?“;

4. „Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ изисква ли да се установи, освен каква е пропускателната способност на присъединителните съоръжения, то къде е и границата на присъединяване, която разграничава до къде е електроразпределителната мрежа и от къде започва мрежата на клиента?“

5. „Когато при прилагане на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ поради променена схема на присъединяване, електроразпределителното дружество преизчисли количество електрическа енергия, което фактически не би могло да бъде доставено до клиента, поради по-малка пропускателна способност на нерегламентирано монтиран трасформатор, то тогава следва ли електроразпределителното дружество да не претендира цялото преизчислено количество ел. енергия и да претендира по-малко? Във втория случай, когато се претендира по-малко, съобразно ограничената пропускателна способност на незаконно поставения и открит на място при проверка трансформатор, по какви критерии да се извърши допълнителната редукция / намаление/ на изчисленото по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ количество електроенергия и съответно – на претенцията за плащане? Следва ли да се прилага втори път формулата по чл. 50, ал.2 от ПИККЕ или същата да не се прилага, а е достатъчно да се редуцира преизчисленото количество електрическа енергия за тримесечния период на корекцията, но при 24-часово натоварване? Когато електроразпределителното дружество претендира намаленото количество електроенергия, трябва ли да обоснове намалената претенция и в Справката за преизчислени количества електрическа енергия да посочи как е изчислено претендираното по-малко количество ел. енергия?“;

6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“, за който въпрос касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с посочената практика на ВКС, обективирана в решение №60255/04.08.2022г. по гр.д.№401/2021г. на 4 г.о., 3 решение №222/27.03.2017г. по т.д.№505/2017г. на ВКС, 2 т.о., решение №31/15.01.2024г. по дело №21/2023г., 1 г.о. и др.;

7. „Когато размерът на претендираната сума се определя нормативно, може ли кредиторът на посоченото в нормативния акт основание да извърши корекция и претендира по - малка по размер сума от размера, който точно отговаря на формулата по ПИККЕ?“;

8. „В съдебни производства, по които има нормативно определен размер на дължимата престация, но техническата експертиза дава заключение, че този презумиран размер, който замества действителния, в конкретен казус не може да бъде потребен, законосъобразно ли е кредиторът да намали размера на дължимата престация до тази, която действително може да бъде потребена?“;

9. „Следва ли при определяне на размера на корекцията и изчисленията, които се правят по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ да се вземат предвид техническите характеристики само на съоръженията за присъединяване, посочени в този текст – „кабели, проводници“ или да се включват и параметрите на други съоръжения, участващи в процеса на преобразуване на ел. енергия за всеки конкретен случай, влизащи в легалната дефиниция на т.

14 от ДР на Наредба №6/24.02.2014г.?“

Ответникът по касационната жалба – „МИЕЛЕ СЕРВИС“ ЕООД е подал отговор от 18.03.2024г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че по делото не е спорно, че касаторът притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 4 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия, в която се намира и процесният електроснабден имот, а ответникът по насрещния иск е собственик на обект – сграда, находяща се в град София, бул. “Ботевградско шосе” № 106. Счел е, че съгласно договор за присъединяване на обекти на клиент към електрическата мрежа от 24.02.2016 г., по заявка, подадена от “МИЕЛЕ СЕРВИС” ЕООД и договор № 1202120627 от 29.03.2016 г. за присъединяване на обекти на клиенти към електрическата мрежа по реда на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ и чл. 21, ал.

5 от НППКЕЕПРЕМ, сключен между “ЧЕЗ Разпределение България” АД и “МИЕЛЕ СЕРВИС” ЕООД, е присъединен следния обект: “Сграда за обществено обслужване”, находящ се на ул. “Поп Груйо”, в УПИ I-297, 298, 300, кв. 286, м. “Левски - бул. Ботевградско шосе - рамка”, район “Подуяне”, 4 гр. София.

САС е счел, че въз основа на констативен протокол №

3035152/30.11.2022 г., съставен от служители на ищцовото дружество и в присъствието на свидетел, е установено, че при проверка на електромер с фабричен № 84268998, същият е монтиран в табло на стената на обект на “Ботевградско шосе” 106, като след измерване на големината на тока през трите кабела средно напрежение на захранващата линия от ТП “Ботевградско шосе подлез 9” са съответно посочените данни на фази, както са описани. САС е счел, че след извършване на изкопни дейности и разкриване на захранващата и изходящата за ШТП линии за средно напрежение, е установено, че е извършена промяна в схемата на свързване, състояща се в това, че изходящата от ШТП линия средно напрежение излиза през отвор в стената на същия и минава подземно под тротоара, преминава през друг отвор в стената на ШТП, след което преминава в пространство, затворено с гипсокартон в дъното на ШТП и през отвор в отсрещната стена влиза в помещение, стопанисвано от потребителя, като консумираната по този начин ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща.