Решение № 424 от 04.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Варна, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Ст. при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100502604 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №76671/08.11.2022г. от Й. Д. К., ЕГН **********, срещу Решение №3183/24.10.2022г. по гр. дело №13582 по описа на ВРС за 2021 година в частта, в която се отхвърля предявеният от него против "Транс – цимент Е" ЕООД, ЕИК 200984524, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 000,00 лева, представляваща горницата над уважения размер от 35 000,00 лева до предявения размер от 60 000,00 лева, частично от общо 70 000,00 лева, претендирани като парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021г. в гр.Варна, на осн. чл. 200 ал.1 от КТ. Жалбоподателят счита решението в тази част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претърпените от него травми са леки телесни повреди, като експертизата еднозначно сочи характера им на средни телесни повреди - както фрактурата на таза и ребрата, така и на белодробната тромбо-емболия и мозъчното сътресение със загуба на съзнание, в резултат на което е съществувала реална опасност за живота на ищеца в различна степен през първите 4-6 месеца след инцидента.

Излага, че към настоящия момент, повече от една година по-късно, макар двигателните нарушения, свързани с травмите да са преодолени, при натоварване има оплаквания като задух и болка в лява гръдна половина. Изморява се много по-бързо отколкото преди злополуката, боли го кръста и понякога има затруднения с дишането. Освен физическите увреждания, вследствие на инцидента самочувствието и самооценката на ищецът се понижили, станал е по-потиснат, по-неспокоен и по- лесно раздразнителен; изразява посилна чувствителност и уязвимост за работата си; фиксиран е върху здравето си, нарушен е сънят му, като е имал и някои натрапчиви мисли, свързани с болести и смърт. Въз основа на изложените по-горе обстоятелства, жалбоподателят счита, че обезщетението за 1 неимуществени вреди следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер, при отчитане живото-застрашаващото състояние и продължителността му, физическите болки от съчетаната травма и последвалите я медицински интервенции, нарушаването на нормалния ритъм на живот, принудителното откъсване за дълго време от обичайната му среда, трудова дейност и начин на живот, наложило се да търпи ограничения и неудобства в ежедневието си и да разчита на чужда помощ дори за елементарни нужди. Предвид изложеното моли да бъде отменено решението в атакуваната част и искът да бъде уважен в пълния му заявен размер от 60 000,00 лева, частично от общо 70 000.00 лева, претендирани за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в гр. Варна. Моли за присъждане на разноски.

С депозирания в срок писмен отговор ответната страна - „ТрансЦимент Е" ЕООД оспорва въззивната жалба. Счита, че в обжалваните части решението е правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Подадена е и въззивна жалба вх. №76625/07.11.2022г. от „Транс- Цимент Е" ЕООД срещу решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Й. Д. К. сумата от 35 000,00 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в гр.

Варна, както и сумата в размер на 354,91, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се стойността на извършените разходи за прегледи и лечение. Излага, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените от ищеца болки и страдания. Счита, че решението е постановено при превратно анализиране на събраните доказателства, неправилна житейска и юридическа преценка на обективни факти и терминология. Твърди, че ВРС е допуснал и процесуално опущение, тъй като неправилно е разпределил доказателствената тежест и не е указал нито на ищеца, нито на ответника кой следва да докаже механизма на настъпване на трудовата злополука. Видно от постановеното решение, съдът е приел, че се касае за загуба на равновесие, без заключението му да се базира на събрани доказателства по делото. Оспорва извода на съда досежно причината за падането, като счита, че загубата на равновесие е найвероятно причинена от нестабилността, която работникът е имал вследствие на необутите си обувки. Твърди, че не е назначена експертиза, която да отговори на въпроса каква е причината за падането на служителя и настъпването на трудовата злополука. Излага, че от събраните в хода на процеса доказателства, се установява че ищецът е пренебрегнал задължението си да бъде правилно обут с работните обувки, предоставени му от работодателя и не е следил за своята безопасност. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Не кореспондира с фактите по делото извода на ВРС, че повечето шофьори в ответното дружество си носели обувките „подпетени“. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показания на заинтересовани от изхода на делото свидетели - жената, с която ищецът живее на семейни начала и нейния син.

Счита, че при постановяване на решението, ВРС не е приложил принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД като не е съобразил, че съгласно приетата по делото експертиза, към датата на изготвяне на същата, ищецът е напълно възстановен от травмата, понесена вследствие на злополуката. Твърди, че поради неправилно интерпретиране на събраните в хода на процеса доказателства, ВРС не е съобразил, че е налице съпричиняване от страна на работника вследствие на допуснати от него нарушения на правилата за безопасност работникът е допуснал груба небрежност, тъй като поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата си и това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите травматични увреждания. По изложените съображения моли да бъде отменено решението в обжалваната осъдителна част и вместо него да бъде постановено решение, с което да се отхвърли изцяло заявената от Й. Д. К. претенция като неоснователна и недоказана. В условие на евентуалност, в случай че се приеме, че искът е основателен, то моли да бъде намален присъдения размер на обезщетението.

2

Чрез депозирания писмен отговор Й. К. изразя становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ВРС коректно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответната страна, че следва да проведе насрещно доказване по фактите, от които черпи изгодни за себе си последици, както и да докаже по несъмнен начин своите възражения и твърдения, включително и това за съпричиняване. Счита, че не се доказва „груба небрежност" от негова страна. Дори да се приеме, че пострадалият не е бил с правилно поставени обувки, то в никакъв случай не може да се приеме за доказано, че именно това обстоятелство е причинило неговото падане - липсва причинно-следствена връзка между това поведение и вредоносния резултат. По отношение на оспорването на психологическите вреди излага, че показанията на водените от него свидетели взаимно се допълват и са в унисон с изводите на психиатричната експертиза и не си противоречат с нея. Няма основание за изключване на техните показания от формирането на правнорелевантните изводи на съда. Моли въззивната жалба на дружеството да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана, като бъде потвърдено първоинстанционнното решение в обжалваната част, и бъдат присъдени разноски.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

ВРС е бил сезиран с предявени от Й. К. срещу „Транс-цимент Е“ ЕООД обективно съединени [ИП1] искове за заплащане на сумата от 60 000 лева, частичен иск от общо 70 000 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в гр. Варна, както и сумата в размер на 354,91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се стойността на извършените разходи за прегледи и лечение. В исковата молба се излага от К., че от 09.12.2020г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“. В предмета на трудовите му задължения е било да управлява поверения му автомобил по зададени от ръководителя на предприятието маршрути, да извършва преглед на повереното му МПС, както и да изпълнява други конкретно възложени му задачи. Сочи се, че на 27.04.2021 г. през време и по повод на извършваната работа – при освобождаване на ремарке от поставените обезопасителни колани, ищецът загубил равновесие и паднал от височина около 3 метра, вследствие на което получил множество травми. Злополуката била декларирана от ответника като трудова. С разпореждане № 30512 от 11.05.2021 г. на ТП на НОИ – гр. Варна, същата била приета за такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Твърди се, че вследствие на злополуката на ищеца били причинени телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, като същият получил мозъчно сътресение със загуба на съзнание, двустранна белодробна тромбоемболия, фрактури на пето, шесто, седмо и девето ребро в ляво дорзално скапуларна линия, както и фрактура на дясна илиачна кост. Страдал от лесна умора, недостиг на въздух при обичайни усилия, болка в гърдите при мининални движения, сърцебиене и палпитации в покой, в т. ч. гадене и главоболие. Излага се, че тежкото му състояние налагало често посещение на различни болнични заведения, както и провеждане на различни изследвания. В резултат на процесната злополука освен физическите болки и страдания ищецът твърди, че дълго време не можел да ходи, да се навежда и обръща, бил прикован към легло в продължение на месеци. Към настоящия момент още не е бил излекуван напълно. Променил е целият си начин на живот. Преживял е тежък психо-емоционален шок и физически дискомфорт. Това му състояние продължило повече от пет месеца, като през първия половин месец състоянието му било животозастрашаващо. Сочи се, че и към настоящия момент непрекъснато ходел на контролни прегледи заради нанесените травми. По време на лечението му при него постоянно е трябвало да има някой от близките му, за да могат да го обгрижват и обслужват, 3 тъй като не можел да се справя сам за физиологичните си нужди. Поради това обстоятелство изпитвал чувство, че е в тежест на семейството си, не можел да работи пълноценно, разсейвал се и не можел да извършва обичайните си работи и чисто човешките си задължения. Сочи се, че работодателят не е заплатил никакво допълнително обезщетение на ищеца, като последният сам платил медикаментозното си лечение, чийто общ размер възлиза на 354,91 лева, формирана както следва: 160,00 лева – за медицинската услуга ПЕТ скенер; 30,00 лева – за кръвни изследвания; 11,60 лева – за такса преглед; 29,00 лева – за такса престой; 124,31 лева – за капсули „прадакса“.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника , в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове, като се оспорват същите както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на учредено между страните трудово правоотношение. Не се оспорва, че по време на действието на трудовия договор на 27.04.2021 г. е настъпила злополука, която е призната от НОИ за трудова.

Разпечатката съдържа 19 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79b41ab9-0885-43d3-8f7f-c1f3219a20ce