Определение № 82 от 08.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502683 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по:

1/ частна жалба от 09.04.2025 г. на Х. Д. Х. с ЕГН **********, допълнена с молба от 08.05.2025 г., срещу Определение № 260051/20.03.2025 г., постановено по гр. д. № 13288 по описа за 2020 г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба на Х. Д. Х. за спиране на принудителното изпълнение по издадените изпълнителни листи № 260024/28.02.2025 г. и № 260025/28.02.2025 г. в полза на С С П въз основа на влезли в сила решения по в. гр. дело №1310/2023 г. по описа на ВОС и по гр. дело № 498/2024 г., по описа на ВКС;

2/ частна жалба от 14.10.2025 г. на Х. Д. Х. с ЕГН **********, допълнена с молба от 23.10.2025 г., срещу Определение № 260117/02.10.2025 г., постановено по гр. д. № 13288 по описа за 2020 г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба на Х. Д. Х. за спиране на изпълнението на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение, постановено по в. гр. дело № 1310/2023 г. по описа на ВОС.

В първата жалба се твърди, че въз основа на Определение № 5268 от 19.11.2024 г. на ВКС са издадени изпълнителни листи, въз основа на които се осъществяват принудителни действия срещу имот № 3225, находящ се в гр.

Варна, с. о. Зеленика. Собствеността върху него не била изследвана от съда; ищецът С П си бил послужил с измама; не била приключила административна процедура по реда на пар. 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, била допусната и ОФГ в решението по отношение на имота. Моли се за спиране на изпълнението по погрешно постановеното от ВОС и ВКС решение и издадените въз основа на тях изп. листи.

Във втората жалба се излагат аналогични оплаквания. Сочи се, че по в.

1 гр. дело № 1310/2023 г. на ВОС неправилно бил включен собствен на молителя имот № 3225 с площ от 600 кв. м. Освен това ВОС се бил позовал на доказателство, което не легитимира ищеца за собственик на този имот. Сочи се и наличие на ОФГ в решенията на ВОС и ВКС по делото. Моли се за спиране на изпълнението на Определение № 5268/19.11.2024 г. по гр. д. № 498/2024 г.

Не е депозиран отговор по жалбите.

За да се произнесе въззивният състав съобрази следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу определения, подлежащи на обжалване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:

С влязло в сила Определение № 5268/19.11.2024 г. по гр. д. № 498/2024 г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване Решение №1202/24.10.2023 г. по в. гр. д. № 1310/2023 г. на ВОС, с което е отменено Решение № 260437/23.11.2022 г. по гр. д. №13288/2020 г. на ВРС, като вместо него са осъдени ответниците Х. Д. Х. и К Х. Д., да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца С С П ЕГН**********, да упражнява собствеността му върху ¼ ид. части от ПИ №***.3225 по КК и КР на Варна, район Аспарухово, с.о. Зеленика, като премахнат за тяхна сметка държаната и ползвана от тях в терена двуетажна постройка със ЗП от 67.30 кв.м., а по скица със ЗП от 34 кв.м., с идентификатор №***.3225.1 по същите КК и КР на гр.Варна, р-н Аспарухово, с.о.Зеленика, на осн. чл.109 от ЗС.

С посоченото въззивно решение е потвърдено Решение №260040 от 19.04.2023г. по гр. д. №13288/2020г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на Х. Х. и К Д. за поправка на ОФГ в основното Решение № 260437 от 23.11.2022г. по същото дело, като вместо „отхвърля иска“ в решението по спора да бъде записано „прекратява иска като недопустим“, на осн. чл.247 от ГПК. Осъдени са отв. Х. Д. Х. и К Х. Д., да заплатят на ищеца С С П ЕГН **********, сумата от 942.46лв. – направени разноски пред ВРС (242.46лв. държавна такса, 200.00лв. депозит СТЕ и 500лв. адвокатски хонорар) и сумата 1621.23лв. – направени разноски пред ВОС (121.23лв. държавна такса и 1500лв. адвокатски хонорар пред ВОС), на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

С Определение № 2945/09.06.2025 г. по гр. дело № 498/2024 г. на ВКС са оставени без уважение молби на Х. Д. Х. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Определение № 5268/19.11.2024 г.

С разпореждане от 09.02.2025 г. и разпореждане от 16.02.2025 г., постановени по гр. дело № 13288/2020 г. по описа на ВРС, както и от отбелязванията върху решение по в. гр. д. № 1310/2023 г. на ВОС, въз основа на влязлото в сила осъдително решение по в. гр. дело № 1310/2023 на ВОС са издадени изпълнителни листи на 19.02.2025 г. на 28.02.2025 г.

С молба от 14.03.2025 г., допълнена с молби от 17.03.2025 г. и от 19.03.2025 г., всички депозирани по гр. дело №13288/2020 г. на ВРС, Х. Д. Х. моли да бъде постановено спиране на принудителни действия по 2 изпълнението въз основа на изпълнителен лист № 260021/19.02.2025 г., изпълнителен лист № 260024/28.02.2025 г. и изпълнителен лист № 260025/28.02.2025 г. Твърди се, че в решението по в. гр. д. № 1310/2023 г. на ВОС е допусната очевидна фактическа грешка относно принадлежността на правото на собственост върху имот № 3225, с площ от 600 кв. м., находящ се в с. о. Зеленика, гр. Варна. Ответникът бил измамил съда. Имотът не бил записан на наследниците на С С П както съдът бил приел и обосновал с Решение №533/1998 г. на ПК гр. Варна, а на Х. Д. Х..

С Определение от 20.03.2025 г. по гр. дело № 13288/2020 г. на ВРС съдът е оставил без уважение молбата от 14.05.2025 г. на Х. Д. Х., уточнена и допълнена с молби от 17.03.2025 г. и от 19.03.2025 г.

По гр. дело № 13288/2020 г. на ВРС са депозирани и молба от 21.03.2025 г., и молба от 30.04.2025 г. от Х. Д. Х.. Моли се съда да издаде заповед за спиране на изпълнението по издадения изпълнителен лист от 19.02.2025 г., въз основа на диспозитива на решение по в. гр. д. № 1310/2023 г. на ВОС, в частта, в която ответниците са осъдени да преустановят действия, с които пречат на ищеца – С П да упражнява собствеността си върху ½ ид. ч. от ПИ с идент. № ***.3225, като премахнат двуетажната постройка със ЗП от 67.30 кв. м. и идент. № ***.3225.1. Твърди се, че е инициирано производство по чл. 247 от ГПК срещу Определение № 5268/19.11.2024 г. по гр. д. № 498/2024 г. на ВКС.

С Определение от 02.10.2025 г. по гр. дело № 13288/2020 г. на ВРС молба от 21.03.2025 г. и молба от 30.04.2025 г. от Х. Д. Х. е оставена без уважение.

При тези данни въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Спирането на принудителното изпълнение по издаден изпълнителен лист е възможно само по изключение и само в изрично предвидените в закона случаи, а именно: при обжалване на разпореждането за издаване на изп. лист; при обжалване на допуснато предварително изпълнение, въз основа на което е издаден изпълнителния титул; при обжалване на съдебното решение пред погорна инстанция, ако не е влязло в сила; при последващо допустимо оспорване принадлежността на правото, върху което е насочено изпълнението; при жалба срещу действията на съдебния изпълнител;при иск за нищожност на съдебното решение, по което е издаден изп. лист; при молба за отмяната на влязлото в сила решение (само от ВКС); в случаите по чл.432, ал.1, т.2-7 от ГПК (от съдебния изпълнител); и други лимитирани в закона.

В случая решението по в. гр. дело № 1310/2023 г. е от категорията на осъдителните, тъй като въззивният съд е отменил решението на районния съд, с което е бил отхвърлен осъдителен иск по чл. 109 от ГПК и е приел, че искът е основателен. Въззивното решение е влязло в законна сила на 19.11.2024 г. с постановяване на определението на ВКС по гр. дело № 498/2024 г., с което решението на ВОС не е допуснато до касационно обжалване.

Ответникът по делото, сега жалбоподател – Х. Д. Х. не се е възползвал от реда по чл. 282, ал. 2 - 6 от ГПК при обжалване на въззивното решение пред ВКС, а и изп. листи не са били издадени по невлязъл, а обратно – по влязъл в 3 сила съдебен акт. На следващо място не е била подадена жалба и срещу разпорежданията на ВРС за издаване на изп. листи по решението. Не е налице и висящ съдебен процес по иска по чл.109 от ЗС, за да бъде изобщо допустимо обезпечаването на такъв иск. Не е налице и предприето производство по чл.303 и сл. от ГПК пред компетентния съд. Настоящото производство не е свързано и с обжалване на действията на съдебния изпълнител, за да се разглежда евентуална молба по реда на чл.438 от ГПК. Ето защо са правилни и законосъобразни изводите на ВРС и по повод двете молби на Х. Х., че в случая не е налице нито една от предвидените в ГПК хипотези за спиране от ВРС и ВОС на изпълнението по издадения изп. лист, респ. за препращане на молбата на друг компетентен според твърденията съд или изпълнител.

Продължаващите и в жалбите оплаквания на Х. за неправилност на преценката на исковия съд за принадлежността на правото на собственост върху имот № 3225, с площ от 600 кв. м., находящ се в с. о. Зеленика, са без всякакво значение за спирането или не на изпълнението по изп. листи, тъй като спорът за собственост е отдавна решен със СПН и пререшаването му е недопустимо, вкл. и чрез настоящото частно производство. Разгледани са вече, и то неколкократно и по различни молби, и твърденията на Х. Х. за наличие на ОФГ в решението по делото с отрицателен за ответника резултат. Друг е въпросът, че всъщност чрез петитума за ОФГ Х. цели промяна на резултата по съществото на исковото производство, което е изключено. Ето защо молбата за спиране на изпълнението с оглед на тази търсена промяна се явява неоснователна по още една причина.

Позоваването в жалбата на „изкуствения интелект“ няма как да бъде коментирано от въззивния съд.

По изложените съображения жалбите са напълно неоснователни.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260051/20.03.2025 г., постановено по гр. д. № 13288 по описа за 2020 г. на ВРС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260117/02.10.2025 г., постановено по гр. д. № 13288 по описа за 2020 г. на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502683 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по:

1/ частна жалба от 09.04.2025 г. на Х. Д. Х. с ЕГН **********, допълнена с молба от 08.05.2025 г., срещу Определение № 260051/20.03.2025 г., постановено по гр. д. № 13288 по описа за 2020 г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба на Х. Д. Х. за спиране на принудителното изпълнение по издадените изпълнителни листи № 260024/28.02.2025 г. и № 260025/28.02.2025 г. в полза на С С П въз основа на влезли в сила решения по в. гр. дело №1310/2023 г. по описа на ВОС и по гр. дело № 498/2024 г., по описа на ВКС;

2/ частна жалба от 14.10.2025 г. на Х. Д. Х. с ЕГН **********, допълнена с молба от 23.10.2025 г., срещу Определение № 260117/02.10.2025 г., постановено по гр. д. № 13288 по описа за 2020 г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба на Х. Д. Х. за спиране на изпълнението на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение, постановено по в. гр. дело № 1310/2023 г. по описа на ВОС.

В първата жалба се твърди, че въз основа на Определение № 5268 от 19.11.2024 г. на ВКС са издадени изпълнителни листи, въз основа на които се осъществяват принудителни действия срещу имот № 3225, находящ се в гр.

Варна, с. о. Зеленика. Собствеността върху него не била изследвана от съда; ищецът С П си бил послужил с измама; не била приключила административна процедура по реда на пар. 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, била допусната и ОФГ в решението по отношение на имота. Моли се за спиране на изпълнението по погрешно постановеното от ВОС и ВКС решение и издадените въз основа на тях изп. листи.