Решение № 100 от 26.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Разград, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600236 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК

С Присъда №48/23.06.2026г. на РС Разград, по НОХД № 790/2025г. съдът е признал подсъдимия А. Д. А. за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК: На 07.08.2024г. по главен път I-2, гр.Варна-гр.Русе км. 51+845, в землището на с. Езерче, обл. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6“ с per. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; и чл.3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/:

„Участниците в движението са длъжни: т.4: да не причиняват имуществени щети“ и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на стойност 11452.94 евро/22 400 лв./ на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№ *** собственост на „Олимп 81“ ЕООД“ гр.Бургас, с представител Х. В. В.. На основание чл. 54 от НК му наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването за изпитателен срок в размер на три години. На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1 б.“а“ вр. чл. 342 ал. 1 НПК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

На подсъдимия са възложени разноските сторени на досъдебното и съдебно 1 производство.

Против присъдата е постъпил въззивна жалба от адв. С. Б. - защитник на подсъдимия А. Д. А.. С жалбата присъдата се атакува като неправилна, незаконосъобразна.

Молбата е да се извърши цялостна проверка на съдебния акт и се иска да бъдат упражнени правомощията от въззивната инстанция. Също така счита, че така наложените наказания са явно несправедливи. С жалбата не са направени доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на РРП, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

След образуване на въззивното производство е депозирано допълнение към въззивна жалба от адвокат Б.. Сочи, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства за това, че не поведението на подсъдимия е криело опасност за движението по пътя. Подс. А. се движел с разрешената за участъка скорост, като поради подаден от движещия се пред него товарен автомобил ляв светлинен сигнал, при което последният е освободил изцяло еднопосочната лента за движение Разград към Русе, подс.А. не е предприел маневра „изпреварване“, а е продължил да се движи в своята пътна лента. Достигнал до кабината и предните гуми на товарния автомобил, след като последният изведнъж и неочаквано завил надясно. Твърди, че с това си поведение товарният автомобил е създал опасност за движещите се по пътните платна. От друга страна счита, че съдът в нарушение на правилата бланкетно е посочил в мотивите си, които са дотолкова оскъдни и не подкрепят присъдата, като намира, че липсват мотиви. А съдът едностранчиво е дал вяра на показанията на пострадалото юридическо лице, тъй като показанията на свидетелите полицейски сужител и пострадало лице, косвено потвърждавали показанията на водача на товарния автомобил.

Пледира след извършване на цялостна проверка на присъдата, настоящата инстанция да упражни правомощията си.

В с.з. пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия А. - адвокат С. Б. поддържа жалбата по изложените съображения, включитлно и тези в писмен вид. Възразява срещу обвинителния акт и посочването, че е нарушен чл.5 от ЗДвП, което е много общо, като не е визирано точно какво е вменено като нарушение – за това, че някой е длъжен да не създава опасност и пречка за движението, не съставлявало нарушение. Освен това твърди, че лисват мотиви към присъдата, тъй като РРС не е посочил въз основа на кои доказатлества е приел, че деянието е извършено виновно от подсъдимия. Възразява срещу приетата фактическа обстановка по отношение на самото деяние, за която сочи подробни съображения относно механизма на ПТП. Пледира за отмяна на присъдата и признаване подсъдимия за невиновен да е извъшил престъплението. Алтернативно, при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представя писмо от АПИ.

Подсъдимият А. Д. А. редовно призован, не се явява.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че присъдата е законосъобразна, постановена в 2 съответствие със събраните по делото доказатлества, които съдът обсъдил в цялост, така и потделно всяко едно от тях. Пледира за потвърждаване на съдебния акт.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда намира, че същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, което налага нейната отмяна и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане. Налице предпоставките, визирани в чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 334, т. 1 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

Атакуваната присъда е постановена при страдащ от съществени процесуални пороци обвинителен акт, който не е бил годен да постави началото на законосъобразен съдебен процес. Внесеният обвинителен акт страда от непълноти, които накърняват правото на подсъдимия да разбере, за какво точно е предаден на съд. В разглеждания случай на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК - причиняването на значителни имуществени вреди, вследствие допуснато нарушение на правилата за движение при управление на ППС. Нормата на чл.342 НК е бланкетна и следва да бъде попълнена с конкретно съдържание на нарушените правила за движение по пътищата/т.2 ППлВС №1/1983г./ връзката със съставомерния резултат, които да се извличат от фактите по делото. Посочените в обвинителния акт за нарушени разпоредби на чл.5, ал.1 ЗдВП и чл.3 Правилника към закона, визират общи задължения за участниците в движението - да не създават с поведението си опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди. Нормите към които препраща бланкетната диспозитивна норма на чл.342 НК трябва да бъдат императивни и да регламентират ясно разписано задължение на водача на ППС./В т.см. и Р-е №153/23.12.2020г. н.д. №549/2020г. III н.о. ВКС/ Ако обвинението е за извършени нарушения на общи правила, то е непълно, тъй като не очертава конкретно рамките на производството и съществено затруднява правото на защита./Р.№247/2009г. н.д. №238/2009г. I н.о ВКС; Р.№198/2021г. н.д. №894/2020г. II н.о.

ВКС и др./ Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК и възприетото от ВКС на РБ становище в т. 4. 2 от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г. на ОСНК, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Така формулираното против подсъдимия А. както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт страда от пълна липса на фактическо описание, относно извършените от обвиняемото лице нарушения на специалните правила /регламентирани в ЗДвП, съответно ППЗДвП/, с чието съдържание следва да бъде запълнен бланкетния състав н а чл. 343 от НК - в какво се е изразило тяхното нарушаване, респективно налице ли е причинно-следствена връзка между тяхното нарушаване чрез конкретни действия или 3 бездействия на обвиняемото лице и настъпилия вредоносен резултат. Така на първо място в обстоятелствената част на прокурорския акт има информация относно механизма, по който се е осъществило процесното ПТП, като държавният обвинител е възпроизвел съдържанието на експертното заключение по изготвената автотехническа експретиза. Не става ясно от изложението обаче, с какви конкретни действия, респективно бездействия подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл.342, ал.1 НК, тъй като в обвинителния акт липсва описание на фактите по конкретните нарушения от ЗДвП. Дали в случая подсъдимият не е съобразил скоростта си на движение /макар и съобразена за пътния участък/ с конкретната пътната обстановка и в частност движещия се пред него автомобил, което по съществото си е нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, дали са нарушени правилата за извършване на маневра „изпреварване“, регламентирана в специалните разпоредби на ЗДвП при положение, че е осъществена такава, или др. от ЗДвП, които да са в причинноследствена връзка със съставмерния резултат – в случая причинените имуществени вреди на автомобила. Тези нарушени правила за движение следва да се отразят и в диспозитива на акта, които нарушения от своя страна да са били предявени на подсъдимия по съответния ред. Поради липсата на описание в обвинителния акт на извършените от обвиненото лице действия съответстващи на конкретни нарушения на правилата за движение, няма как да бъде осъществена адекватна преценка коя норма от специалния закон е била нарушена. Така констатираните при изготвянето на обвинителния акт нарушения са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице да разбере пределите на обвинението и съответно да ангажира адекватно защитата си. С оглед на което първостепенният съд е бил длъжен да върне делото на прокурора със съответни указания. Като не е сторил това, е допуснал съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, отразяващо се пряко върху правото на защита на подсъдимия. Този порок е налице и в мотивите към присъдата, където е пренесена като фактическа обстановка обстоятелствената част на обвинителния акт, без отново съдът да е посочил конкретни императивни норми от закона, които да са били нарушени от подсъдимия и същите да са довели до съставомерния резултат. Следва да се посочи, че макар запълването на бланкетната норма от съставите на транспортните престъпления по чл.343 НК да е задължение на съда, а изменението при идентични факти да е по принцип допустимо/ТР №2/2016г. ОСНК ВКС/, тази възможност е неприложима в случая. Това е така поради същностните дефицити в обстоятелствената част на обвинителния акт, които не са поправими от съда, още по-малко от настоящата инстанция.

Допуснатите процесуални нарушения от първостепенния съд водят до невъзможност на въззивната инстанция да осъществи проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си. Касае се за съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними в хода на въззивното производство, но отстраними при ново разглеждане на делото.

За пълнота на изложеното следва в случая да се отбележи, че не съществува пречка въззивният съд за вземе отношение по съдържанието на обвинителния акт, тъй като преклузията визирана в чл. 248, ал. 3 НПК/относно необсъждане на възражения за допуснати процесуални нарушения на поцесуалните правила, които не са били поставени за 4 обсъждане в разпоредителното заседание/ е преодоляна с Решение от 21.10.2021 година по Дело С-282/2020 г. на Съда на Европейския съюз.

С оглед на отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, безпредметно се явява обсъждането на доводите в жалбата по същество.