Присъда № 153 от 28.10.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 153/28.10.2022 година по НОХД № 3386/ 2022г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 133/2022г. по описа на 01 РУ при ОД МВР - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу:

1. П. Р. Б. ЕГН **********, * , за това че на 26.02.2022г. в гр. Бургас, от помещение находящо се на ул. „*“ в съучастие като извършител със С. А. С. - извършител, в условията на повторност в немаловажни случаи,отнел чужди движими вещи - 2 броя СО заваръчни апарати марка „MIG-MAG WELDING EQIPMENT GR 120.1“, всеки от тях на стойност 193,00лв, 1 брой електрожен марка „КРАКРА“ на стойност 100,00 лева, 1 брой флекс (ъглошлайф) на стойност 58,00 лева собственост на „*“ ООД от владението на С. Т. Т. управител на дружеството, както и 1 брой мъжко яке на стойност 14,00 лева от владението на собственика С. Т. Т., всички вещи на обща стойност 558,00 /петстотин петдесет и осем/ лева, без негово съгласие е намерение противозаконно да ги присвои — престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 7, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и 2. С. А. С. ЕГН **********, * , за това, че на 26.02.2022г. в гр. Бургас, от помещение находящо се на ул. „*“ в съучастие като извършител с П. Р. Б. — извършител, в условията на повторност в немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи - 2 броя СО заваръчни апарати марка „MIG-MAG WELDING EQIPMENT GR 120.1“, всеки от тях на стойност 193,00лв, 1 брой електрожен марка „КРАКРА“ на стойност 100,00 лева, 1 брой флекс (ъглошлайф) на стойност 58,00 лева собственост на „*“ ООД от владението на С. Т. Т. управител на дружеството, както и 1 брой мъжко яке на стойност 14,00 лева от владението на собственика С. Т. Т., всички вещи на обща стойност 558,00 /петстотин петдесет и осем/ лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което са предадени на съд подсъдимите, като изтъква, че направеното самопризнание от тяхна страна се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието на подсъдимия С. предлага да се опредЕ. наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, като неговото изпълнение бъде отложено по реда на чл.

66 НК за срок от три години. По отношение на подсъдимия Б. предлага да бъде определено наказание пробация, включващо двете задължителни мерки за срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от една година. По отношение на Б. също така посочва, че деянието не е извършено при условията на повторност.

Служебният защитник на подсъдимия С. - адв. Д. Р., предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния й за разкриване на обективната истина в настоящото производство, моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК в размер на четири месеца.

Служебният защитник на подсъдимия Б. - адв. Е. Д., предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния й за разкриване на обективната истина в настоящото производство, моли на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация при условията на чл. 55 от НК.

1

Подсъдимите заявяват, че се придържат към казаното от техните защитници и съжаляват за извършеното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. А. С. ЕГН **********, е *. С влязла в сила на 10.11.2021 г. присъда по НОХД № 1958/21 г. на PC - Бургас на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл.

55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на пробация.

Подсъдимият П. Р. Б. ЕГН **********, е *.

Дружеството „*“ ООД ЕИК * с управител св.С. Т. осъществяло дейност, свързана с продажба и монтаж на стъкла за автомобили. В тази връзка то стопанисвало сграда, обособена като хале, находяща се в гр .Бургас, бул.“*“. В халето се съхранявали различни вещи, собственост на посоченото дружество, сред които и 2 броя СО заваръчни апарати марка „MIG-MAG WELDING EQIPMENT GR 120.1“, всеки от тях на стойност 193,00лв, 1 брой електрожен марка „КРАКРА“ на стойност 100,00 лева, 1 брой флекс (ъглошлайф) на стойност 58,00 ф лева. Освен тях там било оставено и мъжко яке на стойност 14,00 лв., собственост на св.С. Т..

Подсъдимите П. Б. и С. С. се познавали. На 26.02.2022г. те били заедно и когато преминавали покрай сградата, намираща се на горепосочения адрес, стопанисвана от дружеството „*“ ООД, решили да влязат вътре. Идеята им била да откраднат вещи от там и по този начин да си набавят парични средства. В изпълнение на намисленото двамата обвиняеми успЕ. да проникнат в сградата и взЕ. отвътре двата СО заваръчни апарати марка „MIG-MAG WELDING EQIPMENT GR 120.1“, електрожена марка „КРАКРА“, флекса (ъглошлайфа) и мъжкото яке. Двамата успЕ. да се отдалечат с отнетото, установявайки свое владение върху описаните по-горе вещи.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимите, с което същите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетЕ. – С. Т. Т. /стр.14 и стр. 19 ДП/, П.И.Н. /стр.15 от ДП/, Н.М. /л.16 от ДП/, К.Щ. /стр.17 от ДП/, Н.С. /л. 18 от ДП/, от заключенията по извършените оценъчни експертизи /л. 36-38 и л. 59-60 от ДП/, протоколи за оглед на местопроизшествие и на ВД /л.

20-23 и л. 24-29от обясненията на подсъдимите, актуални справки за съдимост на подсъдимите, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимите С. и Б. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, 2 съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.

Налице е годен предмет на престъплението- 2 броя СО заваръчни апарати марка „MIG-MAG WELDING EQIPMENT GR 120.1“, всеки от тях на стойност 193,00лв, 1 брой електрожен марка „КРАКРА“ на стойност 100,00 лева, 1 брой флекс (ъглошлайф) на стойност 58,00 лева собственост на „*“ ООД, както и 1 брой мъжко яке на стойност 14,00 лева собственост на С. Т. Т., всички вещи на обща стойност 558,00 /петстотин петдесет и осем/ лева. Вещите са движими и са били чужди за двамата подсъдими.

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимите са участвали, както в първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснали са владението на собствениците върху процесните вещи, така и във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях чрез изнасянето им от заведението.

Тъй като от гореизложеното следва изводът, че и двамата подсъдими са осъществили елементи от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, то тяхната съвместна престъпна дейност следва да се квалифицира като съучастие, като и двамата са действали като съизвършитЕ..

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като С. и Б. са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването им, което е обективирано в тяхното поведение съзнавали са, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това са установили своя власт над тях. Подсъдимите са целЕ. това и са имали намерение противозаконно да присвоят вещите.

Това тяхно намерение се извлича и от техните последващи действия, като те са извършили разпоредителни действия с част от вещите. Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл, като всеки един от двамата подсъдими съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и иска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните последици.

От обективна страна, по отношение на подсъдимия С. са налице и квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. С влязла в сила на 10.11.2021 г. присъда по НОХД № 1958/21 г. на PC - Бургас на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на наказание пробация. Предвид това, имайки предвид, че към датата на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на посоченото наказание, престъпната му деятелност, предмет на настоящото наказателно производство, се явява осъществена в условията на „повторност" по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Същевременно, не може да се приеме, че е налице маловажен случай, тъй като не са налице обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието от обикновеното.

Порди изложеното и С. бе признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

По отношение на Б. обаче не са налице прдпоставките за приложение на института на повторността. Видно от справката му за съдимост, същият не е бил осъждан за каквото и да е било престъпление преди датата на процесното деяние- 26.02.2022 г., поради което и съдът го оправда по обвинението деянието да е извършено в условията на повторност, както и по отношение на квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и чл. 28, ал. 1 от НК и го призна 3 за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното от Б. престъпление по чл. 194, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до осем години.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено извършването на деянието при условията на съизвършителство.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, съдът отчете на първо място оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК.

Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение. Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото. Съдът, също така отчита и изразеното съжаление за стореното. Съдът отчита и младата възраст на подсъдимия- 18 години. На последно място, съдът отчита и сравнително ниската стойност на предмета на посегателство.