Разпореждане № 2404 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2404 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Частно наказателно дело № 20255330202369 по описа за 2025 година намери, че делото не подлежи на разглеждане по същество от РСПловдив, доколкото му е неподсъдно. Съгласно чл. 433, ал.2 от НПК „Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки - съдът, който е постановил последната присъда.“ Следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която под съда, който е наложил най-тежкото наказание се разбира този съд, който е определил най-тежка санкция в производство по същество (като е изследвал фактите по делото и характеристиките на осъдения), а не този, който е определил най-тежкото наказание в производство по кумулация по реда на чл. 25 НК, с евентуално приложение на чл. 24 НК. Така Определение №97/04.08.2014 по дело №1174/2014 на ВКС, Определение № 74 от 26.05.2010 г. по ч.пр. д. № 320/2010 г. на Върховен касационен съд.

В посочените съдебни актове изрично се сочи, че „ Дейността на съда по осъждане на едно лице касае както произнасянето по въпроса за вината, така и за налагането на наказание, в смисъл на неговата индивидуализация с оглед фактите по делото и характеристиката на дееца. Затова и законодателят, определяйки в чл. 433 ал.2 от НПК за компетентен съда, наложил най-тежкото наказание, е имал предвид това да бъде съдът, който е наложил това наказание, изследвайки личността на дееца, което обстоятелство е и в обсега на тези, които съдът обсъжда по чл. 87 от НК.

Съдът, който по правилата на подсъдността по чл. 39 от НПК, определя едно общо наказание по няколко осъждания, не е съд по налагане на 1 наказание по смисъла на чл. 433 ал.2 от НПК, тъй като той не се занимава с неговата индивидуализация, а само „определя" общото наказание по правилата на съвкупността.“

Посочените постулати от практиката на върховната съдебна инстанция се споделят изцяло от настоящия състав, още повече че кумулацията, извършена от Пловдивски районен съд, видно от служебно достъпната чрез ЕИСС електронна справка за съдимост на молителя, по ЧНД 5607/2012 с приложение на чл. 24 НК е многократно преуредена в последващите години, поради което определеното по реда на чл. 25, вр. чл. 24 НК наказание пет години и шест месеца лишаване от свобода е загубило правно значение.

При спазване на гореизложените принципни положения от практиката на ВКС, видно от електронната справка за съдимост на лицето, съдът наложил най-тежкото наказание в производство по същество е РСМездра, който по НОХД 141/2008г. е наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода.

За пълнота следва да се посочи, че в случая не е налице спор за подсъдимост и няма пречка настоящият състав да изпрати делото на РСМездра, въпреки че РС-София е изпратил делото на РС-Пловдив.

Това е така, доколкото според практиката на ВКС „За да възникни спор за подсъдност между две съдилища, всяко едно от тях трябва да е преценило, не само че делото е неподсъдно нему, но и че е подсъдно именно на другия съд. Преценката за неподсъдност не е достатъчна, тя е само предпоставка за следваща преценка: на кой друг съд е подсъдно делото“. Така Определение № 51 от 14.V.1991 г. по н. д. № 318/91 г., I н. о на ВС. Така мотивиран

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по ЧНД 2369/2025 по описа на РС-Пловдив.

Да се изпрати делото по компетентност на РС -Мездра.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2