Решение № 16 от 15.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500260 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 35/06.03.2024 г. по гр.д. № 155/2023 г. на Окръжен съд Ловеч е отхвърлен предявеният от Н. Р. Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК против Г. С. П., като издател, и В. П. П., като авалист, да бъде установено съществуване на вземане в нейна полза от ответниците в размер на 30000 лв. по запис на заповед от 08.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.03.2016 г. до окончателното изплащане, предмет на издадена Заповед № 384/14.04.2016 г. по ч.гр.д. № 614/2016 г. по описа на Районен съд Ловеч, и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н. Р.

Д., като същото се обжалва изцяло. Наведени са доводи, че съдът е приел да разгледа възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията по договора за заем, каквото възражение е направено с отговора на исковата 1 молба. Въпреки това, при положение, че предмет на делото е вземане, произтичащо от запис на заповед, е достигнал до неправилния извод, обусловил изхода на спора, че давността е изтекла именно за последното, което той няма право да прави служебно, без такова възражение да е направено от ответниците.

Отправено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което искът бъде уважен.

В срока за отговор, въззИ.емата страна е депозирала отговор, в който оспорва въззивната жалба. Развити са подробни съображения, като се поддържат възраженията, направени в първоинстанционното производство.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Ловеч е сезиран с иск, предявен от Н. Р. Д., против Г. С.

П. и В. П. П. за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на ищцата Н. Д. солидарно сумата от 30000 лв., произтичаща от издадена от длъжниците запис на заповед от 08.08.2012 г., в гр. Ловеч, с падеж 27.11.2015 г., ведно с лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 614/2016 г. на РС Ловеч.

Изложени са обстоятелства, че на 08.08.2012 г. длъжникът Г. С. П. се е задължила безусловно и неотменимо да заплати на Н. Р. Д. сумата в размер 2 на 30000 лв., а длъжникът В. П. П. е подписал записа на заповед като авалист.

Падежът на задължението е настъпил на 27.11.2015 г., като към настоящия момент то не е изпълнено. С оглед неизпълнението на длъжниците по записа на заповед, ищцата се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 614/2016 г. на РС Ловеч за посочената сума, срещу която е постъпило възражение от длъжниците. Предвид на това е предявен настоящият установителен иск за установяване съществуването на вземането в посочения в заповедта размер. В съдебно заседание от 28.09.2023 г. процесуалният представител на ищцата е уточнил, че основава претенцията си единствено върху ценната книга, като не се позовава на каузално правоотношение между страните.

С отговора на исковата молба се оспорва записът на заповед като недействителен, тъй като не съдържа задължителните реквизити по чл. 535, т.

4 и т. 6 ТЗ. Същият е нередовен от външна страна и не отговаря на изискванията за форма по чл. 535 ТЗ. Авалът не е оформен в съответствие с чл.

483 и чл. 484 вр. чл. 537 ТЗ. Сочи се, че записът на заповед е антидатиран, като не е съставен на посочените в него дата и място – на 08.08.2012 г. в гр. Ловеч, а е съставен през м. Март 2016 г. в гр. София, на централна автогара.

Реквизитът „място на плащане” е недостатъчно индивидуализиран, липсва конкретизиране на банковата сметка, по която да се извърши плащането.

Адресът е съставна част от съдържанието на предвидения в чл. 535, т. 4 ТЗ реквизит „място на плащане” и на реквизита „място на издаване”, като неговата липса не може да бъде заместена по правилото на чл. 536, ал. 3 ТЗ и води до нищожност на записа на заповед. По отношение на авалиста до положения подпис липсва посочена дата и място на издаване. Твърди се, че никога не е имало между страните сключен договор за заем от 08.08.2012 г. в гр. Варна, така, както е посочено в записа на заповед. Ответниците никога не са искали и получавали в заем сумата от 30000 лв. по посочения договор за заем и в този смисъл не дължат на ищеца посочената в записа на заповед сума пари. Твърдят, че такъв договор е съставен в един по-късен момент и в друго населено място, а именно през м. март 2016 г. в гр. София, на централна автогара. Сочи се, че записът на заповед и договорът за заем са подписани при създадена измамна обстановка от ищцата. През 2012 г. ответниците изпаднали в тежко финансово състояние, имали ипотечен заем към две банки, поради което ищцата им предложила да закупи от тях недвижим имот, находящ се в 3 гр. Ловеч, ж.к. Продимчец, с намерението, че няма да стане реален собственик на имота, а се задължавала да го върне обратно на В. П. /техния син/, след като погасят нейния кредит към Уникредит Булбанк АД. Така, на 08.08.2012 г. била изповядана сделка и съставен нотариален акт за покупко - продажба на този имот № 145, д. № 586/2012 г. на нотариус Н. Т., по силата на който П. П. и Г.

П. продават на Н. Д. собствения си имот за сумата от 35000 лв., която ще бъде изплатена по банков път, като част от нея 30000 лв. – от банков кредит, предоставен на купувача от Уникредит Булбанк АД и 5000 лв. – собствени средства на купувача, които пари така и не били изплатени.

П. П. и Г. П. погасявали кредита, като внасяли по банковите сметки на Д. в Уникредит Булбанк АД и в ЦКБ АД парични суми. Впоследствие научили, че кредитът не се обслужва, за което било образувано изп.д. № 1272/2015 г. при ЧСИ В. П. от банката срещу Д.. Имотът бил изнесен на публична продан, поради което ответниците преустановили плащанията по кредита. Притеснени от това положение, за да не загубят имота, през м. март 2016 г. се срещнали с Д. в гр. София, на централна автогара, на която среща присъствали П., Г., В. и Д.. Последната заставила тримата да подпишат набързо с изписване на трите си имена и подпис някакви листи с вече напечатан текст преди местата за попълване, след който текст имало празни многоточия за последващо попълване. Д. не им предоставила възможност да се запознаят с текстовото съдържание на документите, само им обяснила, че няма да се ползват, а ще бъдат гаранция, че ще продължат да изпълняват уговореното – да плащат вноски по нейния кредит и да го обслужват, за да се предотврати публичната продан на имота, който, след като бъде погасен кредита, Д. следва да прехвърли обратно на В. П.. Няколко месеца след това Г. П. получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В. П. по изп.д. № 1301/2016 г., с която я уведомили, че имало издаден изпълнителен лист от 14.04.2016 г. по ч.гр.д. № 614/2016 г. на РС Ловеч по запис на заповед за сумата 30000 лв. Ответниците установили, че това са празните листи, които са подписали. По тези съображения считат, че записът на заповед и договорът за заем са съставени при въвеждането им в заблуждение относно действителния им смисъл, поради което е направено възражение за тяхната унищожаемост, поради измама, на основание чл. 27, пр. 4 вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 44 ЗЗД. При издаването им ответниците били подведени да ги сключат чрез умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ищеца, смятайки, че подписват документи, 4 гарантиращи предоговорените отношения между тях и Д.. При евентуалност се твърди, че записът на заповед и договорът за заем били издадени при грешка в предмета относно действителното им съдържание и смисъл, представляваща основание за унищожаването им по силата на чл. 28, ал. 1 ЗЗД. Ответниците никога не са мислили, че се задължават за сумата 30000 лв. по този запис на заповед, съгласно сключен договор за заем от 08.08.2012 г. в гр. Варна. Налице е недобросъвестност на ищеца поемател, като ответниците заявяват, че в действителност не било налице неизпълнение от тяхна страна на техни задължения по договора за заем, във връзка с обезпечаването на които бил изготвен и подписан записът на заповед. Записът на заповед е издаден при заобикаляне на закона, за да обезпечи друго каузално правоотношение, а именно сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 145, д. № 586/2012 г., което е нищожна сделка на основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 ЗЗД. Двата акта – както привидната сделка, така и прикритото съглашение са нищожни – налице е формално допустима, но симулативна разпоредителна сделка, и прикрито, но нищожно, поради противоречие със закона съглашение. Съответно записът на заповед също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, тъй като с него се прикрИ.т други облигационни отношения, а именно сключен договор за покупко-продажба. Налице е заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. В първо съдебно заседание ответницата Г. П. уточнява, че уговорката е била имота да се продаде, за да си изплатят дълговете, а след като изплатят кредита, който Д. е теглила за закупуването му, тя да им върне обратно къщата. В тази връзка се поддържа възражението, че каузалното правоотношение е договор за покупко – продажба на недвижимия имот, с уговорка за обратно изкупуване, която уговорка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД. В случай, че се приеме, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземания по каузално правоотношение – договор за заем от 08.08.2012 г. е направено възражение за погасяване по давност на вземанията по договора за заем. При условията на евентуалност, ако не се уважи възражението за давност, е направено искане да се намали претендираната от ищеца дължима сума до размера на направените плащания по банковите сметки на ищеца.

С обжалваното решение е прието, че записът на заповед е редовен от 5 външна страна, съдържа реквизитите по чл. 535, т. 4 и т. 6 ТЗ, не е доказано, че е антидатиран. Възраженията за унищожаемост, поради измама, както и поради грешка в предмета, са отречени, както и е отречено възражението за издаване на ценната книга при заобикаляне на закона и поради противоречие със закона, тъй като при състава на чл. 152 ЗЗД договорът за покупко продажба е свързан с договор за заем, какъвто и двете страни отричат да е налице.

Прието е за основателно направеното възражение за изтекла давност. В тази връзка е изложено, че с депозиране на заявлението на 23.03.2016 г. давността се счита за прекъсната. При прекъсване на давността, започва да тече нов давностен срок, който в случая е тригодишен по записа на заповед. Въз основа на заповедта за изпълнение е образувано изпълнително дело на 20.07.2016 г., призовките за доброволно изпълнение по което са връчени на 10.08.2016 г. С молба от 20.07.2016 г. са посочени съответни изпълнителни способи, като производството по изпълнителното дело е прекратено на 19.10.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От предприетите последни валидни изпълнителни действия на 20.07.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба са изтекли повече от три години, поради което вземането се явява погасено по давност. Това е обусловило крайния извод на съда за отхвърляне на предявения иск.