Определение № 236 от 01.12.2022, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Монтана, 30.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно дело № 20221600600295 по описа за 2022 година

Производството е по чл.243,ал.4 и 5 от НПК.

С определение от 07.10.2022г. на РС Монтана по ЧНД № 974/22г . е потвърдено постановление на РП Монтана от 27.07.2022г. на основание чл. 243, ал.6, т.1 НПК, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №343/2021г. по описа на РУ МВР Монтана, пр. преписка №1600/18г. по описа на РП Монтана за престъпление по чл. 209, ал.1 НК.

Недоволен от това определение е останал Т. В., който чрез адв. Г. К. ПАК го обжалва пред Окръжен съд Монтана с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се поддържа, че съдът незаконосъобразно и неправилно е потвърдил постановлението, като е възприел изцяло и безкритично изложеното в постановлението становище на прокуратурата. Твърди, че се касае за две различни престъпления и осъждането за едното от тях, не влияе върху наказателното производство по отношение на другото. Моли съда да отмени както атакуваното определение, така и постановлението и върне делото за събиране на допълнителни доказателства.

Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, досъдебното производство и събраните по него доказателства във връзка с изискванията на закона, приема следното:

Подадената жалба е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК и от лице, имащо правен интерес от обжалване на прокурорския акт и се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано за това, че на 11. 08. 2015г. в гр. *, обл. *, С.

Б. от гр. *с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Т. В., че колесен трактор марка „*", м. „*" с номер на рама № *и двигател № *, е 1 собственост на „*" ЕООД гр. * и в качеството си на лице, заемащо длъжността „продавачконсултант" в „*" ЕООД гр. *, с място на работа гр. *, е упълномощена да се разпорежда фактически и юридически с колесен трактор марка „*", модел „*" с номер на рама *и номер на двигател *и с това му е причинена имотна вреда в размер на 15 000лв. - престъпление по чл. 209, ал.1 от НК и за това, че на 11.08.2015г. в гр. *, обл. *в качеството си на длъжностно лице - „продавач-консултант" в „*" ЕООД гр. *, с място на работа гр. *, в кръга на службата си, е съставила официален документ - фактура № */11.08.2015г. и касов бон от същата дата от името на „*" ЕООД гр. *, в които са удостоверени неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство пред КТИ гр. *за придобитото от Т. В. право на собственост върху колесен трактор марка „*", модел „*" с номер на рама *и номер на двигател *престъпление по чл. 311, ал.1 от НК.

С постановление от 14. 04. 2022г. досъдебното производство е частично прекратено за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК и същото към настоящият момент е влязло в сила.

В хода на разследването по производството безспорно е установено, че обв. С. Б. е била назначена с трудов договор №*/30.04.2015г. на длъжност „Продавач-консултант“ във фирма „*“ ЕООД в гр. *, с изпитателен срок до 31.10.2015г. и място за изпълнение на трудовите задължения - базата на фирмата в гр. *.

Като неразделна част от трудовия договор е приложена и длъжностна характеристика на продавач - консултант. Обвиняемата не е подписвала същата, но на последната било подробно обяснено и запозната, в какво се изразявали нейните задължения, а именно: да предлага наличната стока на клиентите и да им показва машините. Можела да извършва също така и продажби на стоки, чиято стойност не надвишавала 2000ЛВ. и нямала право да се разпорежда със собствеността на тракторите. Последните били оставени от „В.С.“ ООД гр. *в базата на „*“ ЕООД за отговорно пазене, съгласно договорни отношения между „В.С.“ ООД и „*“ ЕООД, за което страните подписали приемо - предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 01.04.2015г., според който първото дружество предава на второто четири нови трактори марка „*“.

Същите трябвало да останат в базата на „*“ ЕООД в гр. *, където да бъдат представяни на евентуалните клиенти. Окончателна разпоредителна сделка със собствеността върху тракторите, обаче, можела да стане единствено с разрешението на собственика им „В.С.“ ООД гр. *. Един от въпросните трактори бил марка „*“ модел „*“ с номер на рама *и номер на двигателя *.

Обвиняемата имала собствен акаунт за издаване на електронни фактури и касов апарат за продажбата на резервни части и масла. Свид. С.Д. е пълномощник на търговското дружество „*“ ЕООД гр. *, като собственик към този момент бил неговия баща Х.Д.

Свид. Т. В. живее в с. *, обл. *и е земеделски производител. В тази връзка през лятото на 2015г. търсел да закупи трактор и разглеждал обяви в интернет сайтове. В началото на месец август 2015г., попаднал на обява за продажба на нов колесен трактор, м.

„*“, модел *. Обявата видял в сайта „Мобиле.бг“, като била обявена цена на трактора 25 000 лв. Имало телефон за връзка, както и снимки на самия трактор. Още съшият ден, по негови 2 данни - петък, се обадил на посочения в обявата телефонен номер. Свързал се с жена, която тогава по телефона не му се представила с име, но потвърдила, че е продавача на трактора.

Казала му също така, че трактора е нов, намирал се в гр. *и че цената е 25 000 лв. Освен това му казала, че имало много желаещи да го закупят, и че ако искали да го запазят, да отидат и оставят капаро в размер на 2000 лв. Още на следващия ден - събота, свид. Т. В. изпратил приятеля си - свид. С.С. да отиде до гр. *, да види трактора, да се разбере с продавача и да оставил капаро, тъй като той нямал възможност да пътувал точно този ден. Свид. Т. В. дал на свид. С.С. номера на телефона на жената, с която разговарял, за да се разберат къде точно трябвало да отиде. В събота свид. С.С. пристигнал в гр. *, заедно със зетя на свид. Т. В. свид. П.З.. Свид. С. С. разговарял по телефона с тази жена, която се представила с името С. / в случая обвиняемата/. Разбрали се да ги чака на бензиностанция „Еко“ в началото на гр. *.

Последната ги чакала на посоченото място и ги завела в база, в която имало и друга земеделска техника. Обвиняемата им се представила за продавач - консултант на фирмата, която продавала трактора. Посочила един от тракторите, който се продавал за цената от 25 000 лв. В базата имало само един пазач, който вдигнал бариерата и ги пуснал без проблеми. Офисът бил заключен, нямало други служители. Обвиняемата отключила и им дала ключ и за трактора. Свид. С. С. запалил трактора, обадил се на свид. Т. В. по телефона и му казал за проблем с двигателя, но той преценил, че ще закупи трактора и му казал да остави капаро от 2000 лв. Преди това бил казал на обвиняемата, че идвал от името на човек, с който тя е разговаряла по телефона и ще остави капаро от името на купувача, който ще дойдел през седмицата, за да прехвърлят трактора. Дал на обвиняемата сумата от 2000 лв., а тя му издала касова бележка от името на „*“ ЕООД, като в нея пишело, че са закупени резервни части. Освен това обвиняемата му заявила също така, че когато дойдат да закупят трактора, с тази бележка ще приспаднела сумата от 2000лв. от общата сума. На следващия ден - в неделя свид. Т. В. видял, че обявата за трактора не е свалена и по този повод звъннал на обвиняемата, но този път от друг телефонен номер, но тя не вдигала. Свързали се с нея в един момент, като се представил за друг желаещ купувач, при което тя отново предлагала трактора и по никакъв начин не казала, че същият е капариран от други лица. Още в самото начало на разговорите обвиняемата заявила на свид. Т. В., че иска плащането да стане на ръка, в брой. Последният обаче разговарял със счетоводителката си и от нея разбрал, че нямало как да плати 25 000 лв. в брой, а плащането трябвало бъде по банков път. Казал това и на обвиняемата и тъй като бил непреклонен за това, че не можел да и даде парите на ръка, тогава тя му казала, че ще му го продаде за 15 000 лв. ако и ги даде на ръка. Тези уговорки, относно плащането били още по телефона.

Фактът, че продавачката намалила цената не го усъмнило по никакъв начин, тъй като си мислил, че заради шума в двигателя цената е по-ниска. На 11.08.2015г. свид. Т. В. пристигнал в гр. *заедно със свид. С. С. и свид. Ъ.А.. Свид. С.С. останал на бензиностанцията, а с обвиняемата се срещнали свид. Т. В. и свид. Ъ.А., след което двамата отишли в базата на фирмата, а обвиняемата не била разбрала и не видяла, че свид. С. С. е с тях. Тогава всъщност свид. Т. В. се запознал с обвиняемата, която му казала, че е служител 3 на „*“ ЕООД - продавач.

Последният нямал никакви съмнения, че тя е служител на фирмата, защото се представила за такава и имала достъп навсякъде и бил сигурен, че тя като продавач на фирмата имала право да продава трактора. Когато пристигнали в базата имало пазач, възрастен човек, който не ги спрял, виждало се, че я познавал, понеже веднага отворил бариерата като я видял. Обвиняемата имала ключ от офиса, ключ от трактора, достъп навсякъде - до склад, до касов апарат, компютър и печат на фирмата. Свид. Т. В. пробвал трактора и решил, че ще го закупи. Поискал от обвиняемата да се оформят всички необходими документи, като му бъде предоставено и свидетелството за регистрация немския талон на трактора. Тогава тя му казала, че свидетелството за регистрация - немския талон на трактора не е в офиса на „*“ ЕООД и трябвало да изчака до следващия ден, тъй като шефът и бил на море в гр. *и документът е в него. От своя страна свид. Т. В. и заявил, че не можел да чака, тъй като бил дошъл с камион да вдигнел трактора. Тогава обвиняемата му казала да изчакал няколко часа, започнала да говори по телефона, след което му казала, че всъщност документът бил в гр. *и някой ще го донесе по нейни думи. Отишли да пият кафе, като обвиняемата била с тях, минали около два часа, след което тя отишла някъде да вземе документът по нейни думи, а те я чакали в кафето. Когато се върнала, носела свидетелството за регистрация на трактора, а свид. Т. В. предположил, че някой и го е донесъл, тъй като тя му била казала така. Върнали се в базата, като минали през бензиностанцията и взели свид. С.С. с камиона. В базата обвиняемата съставила фактура от името на „*“ ЕООД за сумата от 14 352лв., издала касов бон за същата сума и съставила екземпляри на приемо-предавателни протоколи. Тези документи, плюс свидетелството за регистрация били необходимите документи за продажбата на трактор.

В хода на разследването на свид. Т. В. са били предявениоригинала на фактура № 0000100007 от 11.08.2015г. с доставчик „*“

ЕООД и приемо-предавателни протоколи от 11.08.2015г. Същият потвърдил, че подписите на лицето, получило фактурата и стоката, в случая трактора са негови. Обвиняемата се била подписала пред него на фактурата за „Съставил“ и на приемо-предавателните протоколи за предал. Той и дал сумата от 13 000лв. в брой тогава, които заедно с капарото от 2000 лв. ставали общата продажна цена, а именно 15 000 лв. Тя написала в самата фактура по-малка сума, именно заради изискването да нямало плащания над 15 000 лв. в брой, но за цялата дадена от него сума, обвиняемата му написала саморъчна разписка, с неин подпис и печат на фирмата.

От доказателствата, събрани в хода на разследването се установява също така, че по това време - 11.08.2015г. свид. Д. бил на море, когато обв. Б. му се обадила по телефона и му казала, че имало клиент, който се интересувал от един от тракторите, но искал да види немските документи за регистрация. Свид. Д. не се усъмнил по никакъв начин и се обадил на свид. Р. К. от „В. С." ООД, като го попитал дали можел да изпрати на имейл сканирано копие на документите на трактора, тъй като имало клиент и искал да ги види, като дал телефона на свид. Р. К. на обвиняемата. Последната се обадила на свид. Р.К., представила 4 се, че е служителка на г-н. Д. и работи в „*“ и го помолила да и пуснел проформа фактура за трактор *като конкретизира номера на рама и двигател. Казала му също така, че клиента искал да види документите за регистрация. Свид. Р. К. сканирал оригиналните документи с цветно изображение, изготвил проформа фактура, след което изпратил по имейл всички тези документи на електронната поща на „*“. На следващият ден обвиняемата му се обадила и му заявила, че хората са харесали трактора и ще го купят, а след това се обадила на св. Д. и му казала, че хората се били отказали. Така всъщност обвиняемата се сдобила с цветни копия на немските документи на трактора. Няколко дни по-късно тя се обадила по телефона на свид.